Вътрешен конфликт е основният, а външната намеса – горивният фактор за разрастването на трагедията
За пряка причина за избухването на войната в Судан през 2023 г. се приема конфликтът относно интегрирането на силите. Напрежението ескалира между Суданските въоръжени сили (армията), водени от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, и Силите за бърза подкрепа (СБП), водени от генерал Мохамед Хамдан Дагло („Хемети“), относно начина и графика за интегрирането на СБП в редиците на армията.
Тази интеграция беше ключов елемент от Рамковото споразумение, подписано през декември 2022 г., което имаше за цел разрешаване на политическата криза и преход към гражданско управление.
Двете страни имаха сериозни различия относно времевия график – армията предложи две години, а СБП предложи по-дълъг период и структурата на единно командване след интеграцията.
Двете страни бяха партньори в свалянето на бившия президент Омар ал-Башир през 2019 г., а след това и в разпускането на гражданското правителство при преврата през 2021 г. Това партньорство беше крехко и криеше по-дълбок конфликт. Конфликтът представлява опит на всяка страна да наложи своя контрол и да придобие най-голямо влияние във фазата на политическия преход и в бъдещето на държавата.
Други фактор е слабостта на държавните структури: постепенното разпадане на монопола на държавата върху използването на сила и общата слабост на държавните структури след години на размирици.
Важна предпоставка за войната са икономически ресурси на Судан – конфликтът е свързан с контрола върху важни икономически ресурси в страната.
Основна причина за продължителността на военните действия се упоменава в доклади за намеса на регионални и международни страни в конфликта, подкрепящи всяка страна в преследване на собствените си интереси в региона.
В региони като Дарфур ситуацията се влошава от исторически конфликти за земя и ресурси, както и обвинения за нападения на етническа основа.
В заключение настоящият конфликт е ескалация на борбата между ръководството на армията и СБП относно интегрирането на силите и политическия преход, подхранвана от по-дълбоки причини, свързани с контрола върху властта, влиянието и богатството в Судан.Чуждата намеса и конфликтът на регионални и международни интереси се считат за основни и изострящи фактори, допринесли за избухването през април 2023 г. и продължаването на настоящата война в Судан.
Въпреки това, трябва да се подчертае, че пряката причина за войната е вътрешната борба за власт между лидерите на Суданската армия и Силите за бърза подкрепа (СБП) и разногласията относно интегрирането на силите. Външните намеси подклаждат този конфликт и го правят по-дълъг и по-разрушителен.
Ролята на чуждата намеса и конфликтът на интереси
Външната намеса превръща вътрешния конфликт в това, което в някои аспекти е известно като „война чрез посредници“, където регионални и международни сили се състезават за влияние и контрол върху ресурсите на Судан и неговото стратегическо местоположение.
1. Геополитически и икономически интереси
Стратегическо местоположение: Судан граничи с Червено море, което го прави жизненоважна пресечна точка за световната търговия и морското корабоплаване.
Природни богатства: Судан притежава огромни природни ресурси, които все още не са напълно експлоатирани, включително земеделски земи и минерални ресурси, непример злато. Много регионални и международни сили се стремят да контролират или да си осигурят печалба от тези ресурси.
Регионално и международно съперничество: Сили като Русия, САЩ и ключови регионални държави като Египет и Обединените арабски емирства се стремят да получат опорна точка или да подкрепят своите съюзници, което засилва напрежението.
2. Военна и политическа подкрепа за воюващите страни
Военни доставки: Докладите сочат продължаващи военни доставки и оръжия, които се контрабандират през западните граници на Судан, което подхранва конфликта и помага на милициите да продължат да воюват.
Тактическа и разузнавателна подкрепа: Съществуват обвинения и твърдения, че регионални държави предоставят разузнавателна и тактическа подкрепа или дори разполагат специални части в подкрепа на една от воюващите страни.
Наемници: Някои източници съобщават за присъствието на чуждестранни наемници, които действително участват във военни действия на място, което усложнява и ожесточава конфликта.
3. Политическата сложност на преходния процес
Конфликт на интереси в „Международната четворка“: Дори дипломатическите усилия и посредничеството, като тези, предприети от „Международната четворка“ и други, се усложняват и стават по-малко ефективни поради конфликта на интереси между нейните членове, тъй като всяка сила клони към страната, която смята, че обслужва нейните интереси.
В обобщение, чуждата намеса и конфликтът на интереси могат да се разглеждат като горивният фактор, който гарантира продължаването на вътрешната война на генералите за власт и влияние.
