Историята на построяването му отразява сложните връзки между България и Русия
На 23 ноември – деня, в който православието чества паметта на руския княз, монах и мъченик свети Александър Невски, едноименният катедрален храм отбеляза 100 години от своето освещаване.
Първият камък за неговото построяване е положен още на 19.02.1882 г. (днес трети март). Идеята за построяването му е дадена от Петко Каравелов през 1879 г. Първоначалната идея е той да бъде в Търново, но след това е решено, че мястото му е в новата българска столица. Името е избрано като благодарност към Царя Освободител на България. (Свети Александър Невски е бил патрон на цар Александър II). По времето на Стефан Стамболов строежът е напълно замразен. Възобновен е от княз и цар Фердинанд. По негова идея е избрано и мястото – най-високата точка в тогавашна София.
Храмът е достроен през 1912 г., но освещаването му е отложено с още 12 години, заради многобройните войни, в които България участва – Първа Балканска, Втора Балканска (Междусъюзническа), Първа Световна. В последната България и Русия воюват една срещу друга и след бомбардировките на Варна правителството на Васил Радославов решава да прекръсти катедралата на „ Св. Св. Кирил и Методий“. България и нейните съюзници Германия и Австро-Унгария губят войната и по настояване на Светия Синод е върнато първоначалното име на храм-паметника, с което той е осветен втридневна церемония от 12-ти до 14-ти септември 1924 г. от наместник-председателя на Светия Синод – Пловдивския митрополит Максим.
Aлександър Невски е новгородски княз, светец и покровител на руската войска. Известен е с победата си над настъпващите към Новгород многобройни шведски войски през 1240 г. на река Нева. Успява да ги спре с много по-малък брой войници, благодарение на Божията защита, която не позволява на католицизма да завладее земите, отредени за православната вяра. На мястото, където се е провела битката, по-късно е създаден Санкт Петербург – столицата на царска Русия.
„Велико благоговение ни обхваща под куполите на величествения храм „Св. Александър Невски“, отбелязвайки 100-годишнината от неговото освещаване… Удивляваме се как в едно трудно време нашите предци са въздигнали този величествен храм. Още Учредителното събрание взема решението да се построи такъв храм в памет на свободата, в благодарност за всички жертви, паднали за свободата на отечеството ни“, заяви в словото си на 22-ри ноември за откриването на тържествата Негово Светейшество патриарх Даниил.
Във вечерната служба вземат участие същи архим. Йоан – протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Василий – председател на столичната митрополитска катедрала „Св. вмчца Неделя“, архим. Стефан – брат на Троянската света обител, множество свещеници, храмовото духовенство и протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски.
След службата в криптата има концерт на Смесения хор и квартета при Патриаршеската катедрала с ръководител д-р Георги Еленков и помощник д-р Мария Вълчанова. Преди концерта са споменати имената на творците, допринесли най-много за развитието на хора през годините: Апостол Николаев-Струмски – основател на Смесения хор при храм-паметника; прочутият български композитор, музикален теоретик, дописен член на Българската академия на науките проф. Добри Христов; композиторът и музикален педагог Ангел Попконстантинов; доц. Димитър Димитров – брат на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Не е забравен и маестро Борис Христов, когото патрархът определи като «музикален гений и дълбоко вярващ човек, прославил страната и народа ни по световните сцени през 20-ти век, който неведнъж е прославял Бога Патриаршеската ни катедрала с щедро дарувания му от Него музикален и вокален талант и в която е направил някои от своите най-затрогващи и популярни по цял свят записи на църковна музика.»
За тържествената литургия на 23-ти ноемви Гост на тържествата в храма бяха пристигнали представители от всички православни поместни църкви. От страна на президентската институция празникът бе почетен от вицепрезидентката Илияна Йотова.
В словото си от 23-ти ноември патриарх Даниил не пропусна да отбележи и възстановяването през пролетта на 1953 г. на патриаршеското достойнство на Българската православната църква. Оттогава храм-паметникът „Александър Невски“ има статут на патриаршеска катедрала.
