450 000 българи вече използват еЗдраве, а от октомври всеки ще може да види и колко е платила НЗОК за лечението му – дигиталният контрол прехвърля част от властта обратно в ръцете на пациента
1760 сигнала за възможни нарушения са подали граждани само за един месец чрез мобилното приложение еЗдраве. Зад тази цифра стои много повече от статистика за използването на една държавна дигитална услуга: тя показва, че пациентите вече получават инструмент, с който могат да проверяват какво е записано в собственото им здравно досие и да сигнализират, когато отчетената медицинска дейност не съответства на реалността.
Новата функционалност „Публичен контрол“ заработи на 1 август, а само за първия месец гражданите са изпратили 1760 сигнала. По тях контролните органи на Националната здравноосигурителна каса са образували 560 проверки, които в момента се обработват.
Това е важен тест не само за дигитализацията на здравеопазването, но и за способността на държавата да постави пациента в центъра на контрола върху публичните средства.
Един телефон може да покаже дали лечението действително е извършено
В профила си в еЗдраве гражданинът може да види отчетена медицинска дейност – нейния вид и номер, лекаря, датата, основната и придружаващите диагнози и друга информация.
Ако човек не разпознава посочената дейност, той може да подаде сигнал директно през приложението. След въвеждане на телефон и електронна поща за контакт сигналът се потвърждава и автоматично се регистрира.
След това той се насочва към компетентния контролен орган – Регионална здравна инспекция, Регионална здравноосигурителна каса или Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Резултатът от проверката се изпраща обратно на гражданина електронно чрез приложението.
Така се променя една от най-важните връзки в здравната система: между това, което е отчетено пред институциите, и това, което пациентът действително е получил.
София, Варна, Пловдив и Бургас са сред най-сигнализираните
Най-много сигнали са подадени за прегледи, резултати от направления и хоспитализации в лечебни заведения в София, Варна, Пловдив и Бургас.
Тези данни сами по себе си не означават, че в тези градове нарушенията непременно са повече. По-високият брой сигнали може да бъде свързан и с по-големия брой пациенти, лечебни заведения и извършени медицински дейности.
Дигиталният контрол може да посочи къде има основания за проверка, но окончателната оценка дали е извършено нарушение принадлежи на компетентните контролни органи.
Именно затова следващата стъпка е от особено значение: какви ще бъдат резултатите от 560-те проверки? Те ще покажат дали новият инструмент действително води до по-ефективен контрол или остава само удобен канал за подаване на сигнали.
Голямата промяна предстои: пациентът ще вижда и цената
През октомври се очаква да бъде пуснат модулът „Финансов профил“. Той може да се окаже най-значимата промяна в еЗдраве досега. Гражданинът няма да вижда само каква медицинска дейност е отчетена за него, а и какви средства е платила НЗОК за нея.
Това променя въпроса от „Какво пише в здравното ми досие?“ към много по-важния обществен въпрос: „Какво е платено от всички нас за моето лечение?“ Защото средствата на НЗОК са част от публичния ресурс, чрез който обществото финансира здравеопазването. А когато човек може да види конкретна медицинска дейност и свързания с нея публичен разход, прозрачността престава да бъде само институционално обещание. Тя се превръща в информация, достъпна за самия гражданин.
700 000 профила показват мащаба
еЗдраве вече има 450 000 активни потребители, към които са свързани още около 250 000 профила. Всеки ден системата регистрира приблизително 1100 нови потребители. Това означава, че дигиталната трансформация на здравеопазването постепенно достига мащаб, при който приложението може да се превърне в един от най-важните инструменти за граждански контрол в системата.
Колкото повече хора проверяват собствените си данни, толкова по-трудно би трябвало да бъде да останат незабелязани несъответствия между реално извършена медицинска дейност и дейност, отчетена пред публичния платец.
От пациент към участник в контрола
Дълго време отношенията в здравеопазването са изградени около асиметрия на информацията. Лекарят знае какво е извършено. Болницата знае какво е отчетено. Институцията разполага с данните. А пациентът често остава с документите, които му са дадени, и с необходимостта да се довери на системата.
Дигитализацията може да промени това.
Когато пациентът има достъп до собствената си информация и възможност да реагира при несъответствие, той вече не е само получател на здравна услуга. Той се превръща в активен участник в контрола върху системата. Това е съществена промяна в културата на публичните услуги.
Но истинският тест тепърва започва
1760 сигнала са силен сигнал за обществен интерес. Но те не са 1760 доказани нарушения. Точно обратното – сега започва по-трудната работа. Контролните институции трябва да проверят всеки основателен сигнал, да установят фактите и да покажат резултатите. Ако има нарушения, трябва да има последствия. Ако няма нарушения, гражданите също трябва да получат ясен отговор защо сигналът им не се потвърждава.
Само така доверието може да бъде превърнато от лозунг в практика. Защото прозрачността не приключва с това да дадеш информация на гражданина. Тя започва там, където гражданинът може да зададе въпрос – и получава проверим отговор.
Следващата граница е финансовата прозрачност
Предстоящият „Финансов профил“ може да изведе тази политика на още по-високо ниво. Ако гражданинът може да види каква медицинска дейност е отчетена, кой я е извършил, кога е извършена и каква сума е заплатена от НЗОК, се създава нова форма на публичен контрол, основана не на слухове, а на конкретни данни.
Технологията сама по себе си няма да премахне злоупотребите. Но тя може да направи нещо изключително важно – да намали разстоянието между държавата, публичните пари и човека, за когото тези пари се разходват. И точно там е големият обществен смисъл на еЗдраве. Не просто още едно приложение в телефона, а възможност българският гражданин да вижда, да проверява, да пита и да настоява за отговорност.
Истинската дигитализация на държавата започва тогава, когато технологията дава повече сила не на институцията, а на гражданина.
