„Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ… “
Думите на генерал Йосиф Гурко показват ясно приноса на българския народ към собственото му освобождение. Но и подвигът на руските войски, тръгнали да преминават западна Стара планина през зимните месеци, е невероятна военна маневра, която допринася решително за победата на Русия във войната с Османската империя.
Противник на руската армия е Орханийската османска част, състояща се от 15 000 войника под командването на Осман Нури паша, заел подстъпите към София и укрепленията около града. Част от силите на Западния отряд на Гурко, с численост 20 000 войника и 46 оръдия и с командир генерал-майор Отон Раух, са насочени към Софийското поле. Групирани са в две колони: дясната колона на генерал-лейтенант Николай Веляминов нанася удар от север, а лявата колона на генерал-майор Отон Раух – от изток.
На 2-ри януари колоната на генерал-майор Раух излиза от с. Саранци и се насочва към с. Горни Богров. Преминава р. Искър и води престрелка при моста до с. Враждебна. Противниковите сили са подложени на артилерийски обстрел и обход на левия фланг от Лейбгвардейския Преображенски полк. Османските части не издържат на натиска и след като запалват моста, се оттеглят към София.
Командваните от ген. Гурко части преминават в общо настъпление на 3-ти януари. Колоната на генерал-лейтенант Веляминов превзема с. Кубратово, с. Биримирци и изпраща разезди (обратна свръзка) към с. Орландовци. Колоната на генерал-майор Раух овладява моста при чифлика Чардакли (дн. Врана), с което прекъсва пътя за отстъпление по направлението София – Пловдив. Кавказката казашка бригада с командир-полковник Иван Тутолмин настъпва по направлението Дървеница – Бояна. Изправен пред заплаха от пълно обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник – Радомир. По пътя са изоставени 6000 ранени и болни и измръзнали османски войници.
При приближаването на отряда на генерал Йосиф Гурко, италианският консул Вито Позитано заедно с Леандър Леге и Йозеф Валдхард, вицеконсули съответно от Франция и Австро-Унгария, отказват да напуснат София, като по този начин предотвратяват опожаряването ѝ от османците. Те водят успешни преговори с Осман Нури паша и успяват да спасят бъдещата столица на България. След изтеглянето на османските части от града Позитано организира въоръжени отряди за борба с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари. Той е награден с руски орден и на 20-ти декември 1878 година (по стар стил) е обявен за почетен гражданин на София.
След битката при София Орханийската османска армия престава да съществува. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби. Направлението София – Пловдив – Одрин е открито за настъпление.
В чест на ген. Гурко, неговото име носят град Гурково и две села: Гурково в област Добрич и Гурково в Софийска област; Освен централната софийска улица, името на големия руски генерал носят още улици в Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Добрич, Варна, Поморие, Ихтиман и др.
Патриарх Даниил отслужи благодарствен молебен, отправи молитва за мир между Русия и Украйна и възглави празничното шествие в София
На 4-ти януари 2026 г. в катедралния храм „Света великомъченица Неделя“ патриарх Даниил възглави светата Литургия в столичния митрополитски катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ и отслужи благодарствен молебен по повод Освобождението на град София на 4 януари 1878 г. от османска власт. В службата участваха също Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, иконом Бисер Костадинов – председател на катедралния храм, храмовото духовенство, столично свещенство, както и дяконите при храма, водени от протодякон Иван Петков. Молитвено участие в богослужението взеха и десетки вярващи граждани и гости на София.
Благодарственият молебен бе отслужен пред иконата „Всех скорбящих радост“, съпътствала освободителната армия и донесена от генерал Гурко и генерал Раух в храм „Света Неделя“. След молебена патриарх Даниил се обърна към вярващите с думите: „Благодарим на днешния ден, че със силата на оръжието на руската армия народът ни се удостои да получи освобождение. Българите са засвидетелствали, че са готови за тази свобода, готови да положат живота си за нея. Народът ни постоянно е подпомагал с каквото може освободителната руска армия. На днешния ден тук, на площада, при този катедрален храм през 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил), са посрещнати руските войски и е отслужен благодарствен молебен за великата Божия милост чрез тяхната саможертва. Те воюваха, за да освободят своя братски български народ, стенещ под вековно робство. Тяхната саможертва бе продиктувана от родството между двата народа – заради просветата в Евангелието и славянската писменост и преведените свещени богослужебни книги при кръщението на руския народ, които те бяха получили от страна на българския народ и неговите архиереи, свещеници, труженици на духовността.
Вечна е нашата признателност и благодарност към освободителната руска армия. На всяка една света литургия ние поменаваме блаженопочиналия цар-освободител Александър Николаевич и всички български, руски, румънски, сръбски и други воини – всички, които са положили живота си и са воювали и са доживели да видят свободата, победата и са взели участие в радостта на нашия народ от освобождението – за всички тях се молим Бог да ги упокои в селенията на праведните, а нас да подкрепи да проявяваме на дело нашата признателност, като се молим в днешните предизвикателства на времето – да даде Бог помирение в сърцата при това голямо изпитание, войната между Русия и Украйна; да даде начин за мирно разрешение и прекратяване на този конфликт, да даде помирение между тези два братски народа, които тогава като един са воювали за нашата свобода.
Ние сме длъжни да се молим и да противостоим на омразата, на лицемерието, на враждата – все дяволски козни, които се стараят да разединят, да скарат, да доведат човеците дори до кръвопролитие. Бог е силен, нашата молитва има значение, има значение молитвата на всеки един човек, която излиза от благодарно сърце. Когато при Руско-турската освободителна война тези хора са давали живота си за нас, проливали са кръвта си за освобождението на България, как днес ние с усърдие да не се помолим за тях, Бог да им помогне в изпитанието, да се преборят с всяка омраза и вражда и като братя да разрешат проблемите и конфликтите си?
Нека усърдно да се молим Господ да изпрати Своята благодат, да даде помирение, да даде начин на мирно разрешение на този конфликт, да отстрани всички пречки и дяволски злоухищрения, които не желаят мира между тези два народа, отново да се възцари братската обич, за да можем и на този, и на други празници, които свързват нашите народи, от сърце да се радваме, а не да бъдем разединени.
Бог да пази нашия народ и всички народи по земята, да обръща умовете и сърцата ни към светлината, която изгря при Богоявлението. Господ дойде, за да ни просвети, да ни научи кои сме, да ни научи Кой е Той и как да живеем с Него. Само когато се помирим с Бога, ще настъпи мир и в сърцата ни, и помежду ни, и между народите по земята.“
След богослужението патриарх Даниил, заедно със съпровождащото го духовенство, църковни служители и миряни традиционно поднесоха цветя на паметниците на ген. Гурко, на цар Освободител и на Българския опълченец при храм паметника „Св. Александър Невски“.
