На 80-годишна възраст у дома си след продължително боледуване е починал легендарният български треньор и футболист Димитър Пенев.
Избран за футболен треньор №1 на 20-и век, той изведе българският национален отбор до най-големия му успех – класиране на полуфиналите на световното първенство в САЩ през 1994 г., след победи с по 2:1 срещу Франция в квалификациите и Германия на четвъртфиналния двобой.
Дългогодишен играч на ЦСКА и Локомотив (Сф), той продължава кариерата си като наставник на „червените“ и на националния отбор. Осем пъти е шампион на България като футболист и три пъти като треньор. Двукратен победител в анкетата за Футболист на годината.
„Отиде си един от моите учители и ментори! Човек, който винаги е бил за мен еталон на доброта, такт и невероятен усет за футбола! Умееше да вижда таланта и да дава път за развитие! Несравним! Името му остава изписано със златни букви в историята на българския футбол! Загубата е огромна!“, написа едно от златните момчета на Димитър Пенев, полузащитникът Красимир Балъков в социалните мрежи.
Пенев завършва висшата треньорска школа във ВИФ „Георги Димитров“. Първият му отбор е този на Димитровград, който играе в Южната Б група. През 1979 г. става помощник главния треньор на ЦСКА Паро Никовидмов. В този период „армейците“ стават шампиони за четири поредни години, веднъж печелят купата на България и достигат до полуфинал за Купата на европейските шампиони (КЕШ) през сезон 1981-82 г. За две години е наставник в Кувейт, а през лятото на 1985 г. се завръща в ЦСКА като помощник на Серги Йоцов. През декември 1985 г. е му предлагат да стане старши треньор на клуба. Под негово ръководство ЦСКА става шампион на България три пъти, печели три национални купи, три купи на Съветската армия и една суперкупа на България. Извежда ЦСКА до полуфинал във втория най-престижен клубен европейски турнир: за Купата на носителите на купи през 1988-89 г. и до четвъртфинал за КЕШ през 1989-90 г. Утвърждава в основния състав голямото трио в атака Емил Костадинов, Христо Стоичков и Любослав Пенев.
През 1991 г. Пенев е назначен за селекционер на националния отбор. Освен най-големия успех през 1994 г., България за първи път участва и на финалита на Европейското първенство в Англия през 1996 г.
След кратък престои в Саудитска Арабия и Варна на 23-ти май 1998 г. се завръща като старши треньор в ЦСКА. Отглежда новата плеяда големи български футболисти: Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов. Извежда отбора до Купата на България през 1998-99 г. Остава начело на ЦСКА до март 2000 г., а през 2001 г. е назначен за консултант в Литекс, от който преди това е претъпрпял най-голямата си загуба като треньор – с 0:8 през 1998 г.
През 2003 г. е начело на китайския Лионинг. На 19 септември 2005 г. е избран за председател на „Клуба на ветераните и деятелите“ на ЦСКА. През април 2006 г. е назначен за главен мениджър в ЦСКА. На 30 юли 2007 г. се завръща за няколко месеца като селекционер на националния отбор. От януари 2008 г. е директор на младежкия и на юношеските национални отбори.
След като ЦСКА е изваден от евротурнирите през лятото на 2008 г. заради финансова криза, а повечето футболисти напускат, става наставник на отбора за трети път в треньорската си кариера. Сглобява състав, който печели Суперкупата на България. Остава на поста до март 2009 г., когато е заменен от племенника си Любослав Пенев. През 2016 г. е избран за почетен президент на ЦСКА, член на надзорния съвет и председател на УС на клуба. Два пъти носител на орден „Стара Планина“ – първа степен: през 2000 г. и през 2011 г. Почетен гражданин на София.
Освен с големите си успехи като треньор, Димитър Пенев остава в историята и с чудесното си, типично шопско чувство за хумор. Ето един от неговите бисери, запазени от спортните журналисти през годините: „Испанците от Атлетико са опасни! Особено онова къдравото Киков (Кико Нарваес). Имат и бразилче – Жмуньо (Жуниньо Паулиста), който направо скрива топката. Затова, получим ли записите, ще ги разузнаем подробно. Лулчев, не ми се прозявай, защото оня дингил – къдравото, ти ще го пазиш. Да видим ставаш ли за юнак и за златна ябълка, или змеят ще те изяде“. Цитатът е преди мача на ЦСКА срещу Атлетико Мадрид за Купата на УЕФА през 1998 г.
