От правото на образование до съпричастността, моралното лидерство и баланса – думите на Конфуций преминават през 25 века и все още попадат в целта.
Ако някога сте чували някой да споменава учението за Златната среда, значи сте се докоснали до конфуцианската мъдрост. Конфуций, известен на китайски като Кунцзъ, живее преди повече от 2500 години (551-479 г. пр. Хр.). Роден е в държавата Лу – днешната провинция Шандун – по време, когато Китай е разкъсван от съперничещи си царства и измъчван от политическа корупция. На този фон той се превръща в един от най-влиятелните учители в историята. Конфуций е философ, просветител и етичен наставник, който смята, че пътят към по-добро общество започва с възпитаването на добродетели у всеки човек. Той поставя акцент върху три основни ценности:
Жен (仁)
Тази единствена дума носи широк спектър от значения. Китайският йероглиф за „жен“ е съставен от две части – „човек“ отляво и „две“ отдясно. Някои учени смятат, че „жен“ няма точно определение и представлява основната добродетел, която Конфуций проповядва за човешките взаимоотношения, включваща вярност, взаимност, благожелателност и самоотвержeност. Артър Дейвид Уейли, британски преводач и синолог-пионер, я нарича „Доброта“ в своя превод от 1938 г.
И (义):
Добродетелта „и“ означава справедливост, или да постъпваш правилно, дори когато това е по-трудният път.
Ли (礼)
И този единствен йероглиф има множество значения и няма точен еквивалент на български. По същество той се отнася до подходящи ритуали и поведение – от обществени форми до церемониални обреди. Конфуций казва в „Лиджи“ (Книгата на ритуалите): „Какво е ли? Ли е кодексът на поведението и правилата, които следваме в постъпките си. „Конфуций учи, че ли представлява съвкупност от правила, обичаи и стандарти, които ръководят подходящото поведение във всяка сфера от живота. Без ли обществото се изпада в хаос: семействата губят хармонията си, управниците и служителите – йерархията, армиите – дисциплината, а дори ежедневните взаимодействия губят усещането за уважение и мярка. Накратко, ли осигурява структурата, която поддържа в баланс както личното поведение, така и обществения живот. Учението на Конфуций по-късно е събрано от учениците му в книга, наречена „Беседи“. Идеите му оформят китайската култура векове наред и се разпространяват из Източна Азия, повлиявайки Япония, Корея и Виетнам. Важно е да отбележим, че Китайската комунистическа партия (ККП), която проповядва атеизъм и насилие, забрани конфуцианството в Китай, наричайки го „феодално суеверие“, заедно с други традиционни философии. По време на Културната революция в Китай през 60-те години червените гвардейци на ККП разбиха храмове, посветени на Конфуций, и дори оскверниха гробницата му и я разкопаха. През последните години обаче ККП използва неговото име в чужбина – чрез своите Институти „Конфуций“, създадени в образователни институции, за да популяризира реториката на ККП и да подпомага целите си за „мека сила“ под ръководството на Департамента за работа на Единния фронт – агенция, отговорна за дейностите за влияние на Пекин в Китай и чужбина. Въпреки десетилетията потискане, присвояване и преосмисляне, истината в думите на Конфуций все още засяга. Ето пет негови цитата, всички взети от „Беседите“, които остават изненадващо актуални и днес.
1. „Образованието трябва да бъде за всички, без разлика.“
Конфуций смята, че всеки заслужава възможността да се учи. В епоха, когато образованието е привилегия на аристокрацията, той отваря училището си за всеки, който проявява стремеж, независимо от богатство или произход. В „Беседите“ Конфуций казва: „Всеки, който дойде при мен с малкия подарък от десет ивички сушено месо, никога не съм отказвал да поуча. „По онова време поднасянето на такъв скромен подарък е обичаен начин да се покаже уважение при среща с учител (известно като „шусю“ на китайски). С тези думи Конфуций подчертава, че е готов да обучава всеки, който искрено желае да се учи, независимо колко скромно е това, което предлага насреща. С времето шусю се превръща в синоним на традиционния подарък, поднасян на учителя от ученика.
2. „Това, което не искаш да ти правят, не го прави и на другите.“
Този цитат звучи поразително подобно на златното правило в западните религии и традиции – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб“. Конфуций смята, че истинската добродетел изисква да се поставиш на мястото на другия. Цитатът идва от разговор между Конфуций и ученика му Цзъгун, който веднъж го пита: „Има ли една-единствена мисъл, която може да ръководи действията на човек през целия му живот?“ С този въпрос Цзъгун моли своя учител да обобщи водещия принцип на живота в само една мисъл. Конфуций отговаря: „Може би това е ‘шу’ – това, което не искаш да ти правят, не го прави и на другите.“Цзенг Шен, друг виден ученик на Конфуций, по-късно обяснява, че шу (великодушие и доброта към другите) и джун (вярност или отговорност) са същността на жен, която Конфуций издига като най-висш морален стандарт, представляващ добрите качества на човешките същества. Цзенг Шен е най-известен със синовната си почит и участието си в съставянето на 10 книги, които допринасят значително за конфуцианството.
3. „Този, който управлява държавата чрез добродетел, прилича на Полярната звезда, която стои неподвижно на мястото си, докато другите звезди се въртят около нея.“
За Конфуций ключът към лидерството е моралният пример. Простичко казано, това означава, че личната добродетел на лидера може да вдъхнови народа, да донесе стабилност на нацията и да спечели трайно доверие и подкрепа. Тази идея показва колко високо Конфуций цени управлението чрез добродетел – концепция, която дълбоко оформя традиционната китайска политическа мисъл и се превръща в ръководен принцип за мъдрите владетели през цялата история.
4. „Благородните хора не се вкопчват в живота за сметка на справедливостта; те са готови да дадат живота си, за да я отстояват.“
През цялата китайска история много учени и служители се стремят да живеят според този идеал, понякога избирайки мъченичеството пред компромиса. В съвременни термини това ни напомня за разобличителите, преследваните заради убежденията си или всеки, който рискува личната си безопасност заради по-висш принцип. Този цитат е в сърцето на концепцията на Конфуций за цзюнцзъ – „благородникът“ или „благородната личност“. Такъв човек, казва той, цени честността над оцеляването. Същият дух се появява и в други култури. Ранните християни под римско преследване се изправят пред мъчения и екзекуция, вместо да се отрекат от вярата си, укрепвайки традицията си със смелост и саможертва.
5. „Добродетелта на Учението за Златната среда е върховна, но хората отдавна я пренебрегват.“
Конфуций възхвалява Учението за Златната среда, известно още като състояние на равновесие и хармония, което призовава за баланс и избягване на крайностите. Учението за златната среда, казва той, не е слабост, а мъдрост: то позволява хармония, стабилност и справедливост. На практика това означава да се насърчават хората да бъдат внимателни, премерени и самоанализиращи се, а не прибързани или крайни. Съвременните психолози може да го нарекат емоционална саморегулация; Конфуций го нарича добродетел. В епоха, когато политическата поляризация и възмущението в социалните мрежи доминират всекидневието, неговото напомняне да търсим баланс е също толкова важно и днес.
Конфуций някога описва себе си скромно: „Аз предавам, не създавам. Верен съм на древните и ги обичам“. И предавайки древната мъдрост, той я превръща във вечно ръководство. От правото на образование до съпричастността, моралното лидерство, честността, баланса – думите му преминават през 25 века и все още попадат в право в целта. Китай по времето на Конфуций може би е земя на феодални владетели и ритуални дворове, далеч от нашия свят на смартфони и демокрации. Но прозренията му за човешката природа остават безпогрешни както винаги. Те ни напомнят, че мъдростта не остарява – и че най-силните истини често са най-простите.
