Има много различни начини за измерване на щастието и много думи, които използваме, за да опишем тези нюанси.
Едно просто определение на щастието, което ми харесва, е следното: Щастието е вторичен продукт на добре изживян живот. Смятам, че това отговаря на действителността. Повечето от нас, ако имаха възможност, не биха избрали да изживеят живота си, привързани към компютърна симулация, която ни обещава блажено усещане за щастие, а не реално преживяване.
Искаме щастието ни да бъде истински резултат от това, което преживяваме и създаваме в живота – отношенията с хората, които обичаме, нещата, които постигаме, и спомените, които създаваме.
Поради тази причина е трудно да се опише как да бъдем щастливи. Има толкова много начини да бъдеш щастлив и те ще зависят в голяма степен от обстоятелствата.
Нещастието е друга история. Изглежда, че източникът на нещастие се крие в няколко общи врагове. И макар че вероятно сте ги срещали и преди, смятам, че си струва да напомня както на себе си, така и на читателите си, какво би било добре да избягваме.
5 предотвратими причини за нещастието
От моя личен опит и наблюдения има пет предотвратими причини за нещастие.
1.Не прекарваме достатъчно време с приятели и хора, които обичаме
По-любопитните от нас могат да видят популярна изследователска статия от 2009 г., публикувана в Journal of Happiness Studies (Списание за изследване на щастието). Приятелствата ни правят щастливи, като ни помагат взаимно да задоволяваме основните си нужди. Ако си спомните за най-щастливите и пълноценни моменти от живота си, вероятно ще забележите, че в центъра на тези преживявания са били близките взаимоотношения.
2. Не правим ежедневни инвестиции в здравето и благосъстоянието си
Всеки път, когато се намирам в емоционално състояние, не ми е необходим дълъг размисъл, за да идентифицирам причините: или не съм се хранил добре, или не съм спал добре, или не съм правил достатъчно физически упражнения. Само след няколко дни или седмица последователност в подобряването на тези аспекти забелязвам дълбока промяна в начина, по който се чувствам физически и психически.
3.Нямаме цялостна цел или мисия в живота
Моята мисия в живота се корени в християнската ми вяра. Тя ми дава разбиране за това защо съм тук на тази земя, как да живея добре, докато съм жив, и причина да се надявам за бъдещето. Въпреки че не искам да проповядвам религия, ще излъжа, ако не призная, че бих се радвал всички хора да споделят тази радост с мен. Независимо от това, изглежда, че щастието изисква убедителна и силна история, която да движи поведението ни, иначе ще се увлечем от краткосрочната гледна точка на настоящите ни обстоятелства.
4. Не намираме продуктивен отдушник
Виждал съм много хора, чиято професия ги прави нещастни – или не им доставя удоволствие, или не е подходяща за тях. За огромното мнозинство от хората, поне в моя собствен живот, това е разрешим проблем. Ако просто решите да се грижите за някой или нещо, да давате най-доброто от себе си и да работите усърдно, каквото и да правите, можете да превърнете почти всяка работа в работа, с която можете да се гордеете
5. Сравняваме се с другите
Щастието, разбира се, е относителен дар. Ако не беше така, само най-успешните или най-любопитните сред нас щяха да могат да се радват на благословията му. В този смисъл то е субективно. Решението да бъде щастлив от обстоятелствата може да вземе всеки, който реши да се съсредоточи върху това, което е добро в живота му, а не върху това, което не е.
Един от най-сигурните начини да погубим щастието си е да завиждаме за хубавите неща, които другите имат. Това изкривява начина ни на мислене от благодарност към сравнение. Ставаме неспособни да се наслаждаваме на това, което имаме, защото според нас то никога няма да бъде най-доброто. И не можем да се радваме за другите, защото ги възприемаме като конкуренти, а не като съмишленици.
Опитайте се да премахнете тези често срещани източници на нещастие и се научете да се наслаждавате на това, което е тук. Щастието е заразно и ще се отрази на другите около вас – след това ще се върне обратно при вас.
