Демографският срив, обезлюдяването на цели райони и масовото напускане на младите поставят въпроса каква България ще остане след едно поколение
В България от години се води политика, чийто резултат е заличаването и подмяната на българското население! Погледнете около себе си. Стотици села обезлюдяват. Къщи пустеят. Училища затварят. Цели райони остават без млади българи. Едновременно с това в страната се заселват все повече чужденци – украинци, узбекистанци, руснаци, турци, англичани, германци и хора от още десетки държави.
И аз питам: къде са българите? Едни са в Германия. Други в Англия. Трети в Испания, Италия, Америка. Българинът напуска собствената си земя, а празното пространство неизбежно се запълва от други хора. Ако този процес продължава поколения наред, се променят не само числата в статистиката. Променят се демографският състав, културната среда, езиковият облик и националната идентичност на цели райони.
Ромското население беше оставено десетилетия наред в гета, бедност и безпросветност, вместо държавата да изисква образование, законност и истинска интеграция. Престъпни групи използват най-бедните хора за трафик, наркотици и други престъпления, докато институциите твърде често се появяват чак когато трагедията вече е факт. А младите? Голяма част от тях растат сред хазарт, наркотици, чалга, агресия и безкраен поток от евтино съдържание. Грамотността се превръща едва ли не в недостатък, простащината – в самочувствие, а известността – в заместител на таланта. И не са само младите. Цялото ни общество беше научено да се мрази. Българин срещу българин. Русофил срещу русофоб. Ляв срещу десен. София срещу провинцията. Беден срещу богат.
Докато се караме кой е по-голям патриот, България се изпразва. Чужди капитали купуват имоти и земя. В България живеят и придобиват собственост евреи, турци, англичани, германци, руснаци, украинци и представители на много други националности. Самото им присъствие не ги прави врагове на България. Но когато собственото население намалява и напуска страната, въпросът кой ще притежава земята, кой ще живее върху нея и какъв ще бъде културният облик на България след няколко поколения вече не може да бъде заметен под килима.
Защото България рискува един ден да остане само име върху картата – герб, знаме и химн, зад които българският народ става все по-малоброен. В България протича процес, който вече засяга не само числеността на народа, а самия етнодемографски и етнокултурен облик на страната. Ако под „етногенетичен фонд“ разбираме историческата приемственост на българското население през поколенията, то именно за нея трябва да говорим. Българите намаляват, стотици селища обезлюдяват, огромна част от младите напускат страната, а едновременно с това България приема население от различни държави и националности. Така постепенно се променя съставът на населението и България рискува да изгуби онази демографска, културна и историческа приемственост, която я е съхранила като българска държава.
Това е подмяната, за която говоря – не лозунг срещу отделния чужденец, а предупреждение за бъдещето на българския народ. И след него може да остане точно силният ти въпрос: Дали през 2030–2035 година България ще продължава да бъде държава с жизнен български народ или ще сме запазили само името, герба и територията? Изпуснахме ли България? Ще позволите ли да се случи най-лошото? Населението е объркано, разделено и все по-отдалечено от собствената си историческа памет. Хазартът е навсякъде. Наркотиците са навсякъде. Евтината култура е навсякъде… А държавата, която би трябвало да пази бъдещето на нацията, десетилетия наред не успява да спре демографския срив.
И тогава идва страшният въпрос: През 2030–2035 година каква България ще има? Не дали на картата ще продължава да пише „България“. А колко българи ще живеят в нея?
Ще има ли български деца в обезлюдените райони?
Ще има ли кой да говори езика ни, да помни историята ни, да пази традициите ни и да чувства тази земя като своя родина?
Изпуснахме ли България? Още не. Но можем да я изпуснем.
И най-голямата вина ще бъде наша, ако сме видели какво става и сме предпочели да мълчим. А политическата класа през последните десетилетия носи своята огромна отговорност. В парламента попаднаха хора, които при нормални изисквания за държавническа култура трудно биха получили обществено доверие за далеч по-малко отговорна работа. Голяма част от тези т.нар. политици трябва да са в производството или да метат улици и тоалетни, а те ни унищожаваха…Ние им дадохме държавата. Те управляваха. Те назначаваха. Те харчеха.
Те обещаваха. А България продължаваше да се топи.
Не ме интересува от коя партия са. Интересува ме каква България оставят след себе си. Един народ има право да иска да съществува. Има право да пази езика си. Има право да пази културата си. Има право да иска децата му да останат в родината си. Има право да пита каква демографска политика води държавата му. Има право да откаже да се примири със собственото си изчезване. Събудете се, българи!
Не утре. Не през 2035 година. Сега. Защото държавата може да бъде възстановена. Икономиката може да бъде възстановена.
Сгради могат да бъдат построени отново. Но когато един народ изгуби числеността, паметта, културната приемственост и волята да продължи себе си, връщането назад става много по-трудно. България не е просто територия. България е българският народ. И ако искаме да я има, трябва да поискаме да има бъдеще за българите в България.
