Русия заплаши да отвърне на удара, ако НАТО блокира или нахлуе в Калининград, като това стана поредният инцидент, предизвикал напрежение около стратегическия ексклав
Руският ексклав Калининград се превърна в най-новия фронт на дипломатическо напрежение между Москва и съюзниците от НАТО.
Русия предупреди западния отбранителен алианс, че е готова да прибегне до използване на ядрено оръжие, ако НАТО се опита да атакува или да откъсне стратегическия регион.
Какво прави Калининград, малка територия на Балтийско море между две държави съюзници в НАТО, потенциална гореща точка за западния отбранителен алианс? И може ли напрежението да бъде намалено?
Ето какво трябва да знаете и как се развиха събитията.
Какво представлява Калининград?
Калининград е силно милитаризиран ексклав – отделен от останалата част на Русия и разположен между членовете на НАТО Литва и Полша.
Разположена на Балтийско море, територията е приблизително колкото американския щат Кънектикът и има население от около 1 милион души.
Преди това той е германският град Кьонигсберг и столица на Източна Прусия. След това Калининград става част от Съветския съюз, след като Червената армия го превзема през април 1945 г., когато съюзниците разделят бившата германска територия след Втората световна война съгласно Потсдамското споразумение.
Защо е важен?
Калининград е щабът на руския Балтийски флот и е единственото незамръзващо пристанище на страната, което функционира целогодишно.
Предвид местоположението си, той дава на Русия възможност да проектира военната си мощ в Централна и Северна Европа.
В същото време разположението му между две държави членки на НАТО го прави уязвим, ако алиансът реши да предприеме действия срещу територията.
В случай на конфликт за Москва би било трудно да поддържа линиите за снабдяване.
Как беше предизвикано напрежението?
Ядрените заплахи от Москва последваха спекулации в британските медии, че руският ексклав може да се превърне в западна цел.
Неотдавнашната британска документално-драматична поредица на Sky TV в четири части „The Wargame“ показва измислен британски кабинет, който обмисля удари по руска територия, включително Калининград, след симулирана атака срещу Обединеното кралство от страна на Москва.
В репортаж от 26 септември iPaper посочи, че територията, „някога възприемана като заплаха за НАТО, сега може да се окаже слабост за Владимир Путин, която чака да бъде разкрита“. В материала също се казва, че много от военния персонал и огневата мощ на Калининград са били пренасочени към Украйна, което е оставило ексклава по-уязвим за нападение.
Какъв беше първоначалният отговор на Русия?
Руското посолство във Великобритания, позовавайки се както на документално-драматичната поредица на Sky, така и на материала на iPaper, заяви на 29 септември: „Всякакви британски или натовски военни действия срещу руска територия ще срещнат ответна реакция с използване на всички средства, с които Русия разполага, включително ядрени оръжия.“
„Русия многократно е давала да се разбере, че нито търси конфронтация с НАТО и Европа, нито възнамерява да ги атакува. Но ако някой реши да отприщи подобен конфликт, не бива да има никакви илюзии, че Русия ще отговори съответно“, се казва още в изявлението.
Какво каза НАТО?
Тази седмица генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова съюзниците към спокойствие и заяви, че Москва трябва да спре със заплахите за ядрени атаки.
Говорейки на форума Defence & Space Summit на Euronews в Брюксел, Белгия, на 30 септември, Рюте заяви, че няма реален риск Русия да използва ядрено оръжие, като отхвърли заплахата като куха реторика, насочена към разсейване на Запада, опит за сеене на разделение сред съюзниците и отслабване на подкрепата за Украйна.
„Разбира се, трябваше да отговорим и ясно да му заявим, че НАТО е отбранителен алианс“, каза Рюте, като добави, че посланието му към Путин е „да спре войната в Украйна и да спре ядрените заплахи, защото това не помага.
„А НАТО е много по-силна от Русия, така че няма никакъв начин те някога да ни победят.“
Той каза, че по отношение на риска от нападение всяко струпване на сили ще бъде забелязано от съюзниците, а страните на източния фланг на НАТО – като балтийските държави или Финландия – ще вдигнат тревога.
„Няма непосредствена заплаха за територията на НАТО“, каза Рюте, като посочи, че заплахите идват на фона на неуспехите в руското настъпление във войната ѝ с Украйна.
От страна на НАТО, каза той, „можем да си позволим малко спокойствие“. Въпреки това той подчерта, че съюзниците трябва да продължат да инвестират в отбрана и да подкрепят Украйна.
Утихнаха ли нещата?
Изглежда, че Русия смекчи реториката си – и също така призова Европа да намали напрежението.
На 1 октомври говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия няма планове да използва ядрено оръжие срещу Европа.
„Европейците са тези, които си мислят за използването на ядрено оръжие от страна Русия“, каза Песков, според руската държавна информационна агенция ТАСС.
„Призоваваме ги да овладеят емоциите си и да гледат на нещата обективно.“
Въпреки това Песков заяви, че Русия никога няма да позволи отнемането на Калининград.
„Трябва да намалим реториката“, каза той в коментар пред „Известия“. Говорителят на Кремъл продължи, че Европа трябва да разбере, че Калининград е неразделна част от Русия.
„Руската федерация никога няма да позволи на никого да поставя под въпрос неговия статут на неразделна част от страната. В същото време смятаме, че подобна реторика не бива да доминира. Това, което се случва сега, е лошо“, каза той.
Имало ли е напрежение и преди?
През предходните месеци и години напрежението около територията и по-широко около Балтийския регион нарастваше.
След руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. НАТО се стреми да засили източния си фланг.
Към алианса се присъединиха и двама нови членове: дотогава неутралните северни държави Финландия и Швеция. Това означава, че Калининград е обграден от всички страни от съюзници в НАТО.
Тези нови членове също не са пасивни партньори в алианса.
През август Швеция обяви, че нейните въоръжени сили ще помагат за наблюдението и защитата на финландската територия поне до края на тази година на фона на влошаващата се ситуация със сигурността.
Руските посолства в Европа също подчертаха това, което Москва определя като враждебни военни действия на НАТО в Балтийско море.
НАТО защити засиленото си присъствие в тези води като част от отговора си на опасенията за заплахи срещу подводните комуникационни кабели и енергийната инфраструктура.
Русия също така критикува коментарите на някои държави членки на НАТО относно ексклава.
През май литовският външен министър Кестутис Будрис каза пред германския вестник Neue Zürcher Zeitung, че НАТО трябва да „покаже на руснаците, че сме способни да проникнем в малката крепост, която са изградили в Калининград“.
По онова време Песков каза, че този коментар „граничи с безумието“.
Оуен Евънс и Ройтерс допринесоха за този материал.
