Участниците не бяха помолени да мислят позитивно или да си представят изцеление – а просто да забележат какво усещат
Вероятно имате по-голям контрол върху имунния си отговор, отколкото смятате.
Проучване установи, че насочването на вниманието към леко кожно раздразнение намалява последвалото възпаление с около една трета.
Взети заедно, тези резултати подсказват, че имунните реакции може да не са изцяло автономни и да могат да бъдат повлияни от вниманието.
„Субективното ни преживяване на тялото може да има по-съществени биологични последици, отколкото обикновено предполагаме“, каза пред The Epoch Times Лирон Розенкранц, старши автор на проучването.
Вниманието насочва имунната система
Изследователите приложиха хистамин и убодоха ръцете на участниците, за да предизвикат краткотрайно възпаление на кожата им.
Съсредоточаването върху сърбежа и паренето в продължение на 20 минути, без участниците да гледат ръцете си, доведе до около 1,5 пъти по-малко подуване и зачервяване, отколкото когато бяха разсейвани. Констатацията поставя под съмнение широко разпространено допускане: че имунната система функционира на автопилот.
Умишленото насочване на вниманието може да помогне на мозъка да отчете възпалението и да разпредели ресурси за овладяването му, посочиха изследователите.
Когато обръщаха внимание, участниците усещаха сърбежа и паренето по-интензивно. Според изследователите по-силните усещания може да дават на мозъка по-добра информация, с която да работи, и да му позволяват да регулира имунния отговор по-прецизно.
В последващ експеримент изследователите повториха кожния тест с убождане при 17 завърнали се участници, като използваха лидокаин, за да притъпят усещанията. Макар че насочването на вниманието отново намали възпалението, ефектът му беше по-слаб, отколкото когато усещането беше напълно запазено.
„Нашите открития сочат към завладяващ цикъл на внимание, възприятие и регулация: сигналите от тялото оформят това, което усещаме; вниманието променя начина, по който възприемаме тези сигнали; а това възприятие на свой ред може да помогне за регулирането на процесите в тялото“, каза Розенкранц.
Насочването на вниманието може също да помогне за намаляване на възпалението, като активира парасимпатиковата нервна система, която подпомага почивката и възстановяването. Когато участниците обръщаха внимание, при тях се наблюдаваше по-висока вариабилност на сърдечната честота, което може да подсказва по-голяма активност на блуждаещия нерв, подпомагаща ограничаването на възпалението.
„Нашето тълкуване е, че вниманието задейства низходяща [парасимпатикова] регулация, а неговото ‚усилване‘ на сетивния сигнал от възпалената тъкан помага на мозъка да регулира по-ефективно имунния отговор“, каза Розенкранц.
Съсредоточаване без прекалено мислене
По време на експеримента участниците гледаха екран, а не ръцете си. Те бяха помолени да се съсредоточат върху усещания като сърбеж или парене в предмишницата, но не и да си представят възпалението, да мислят за изцеление или да се опитват да променят реакцията.
„Манипулирахме вниманието към телесните усещания, а не позитивното мислене или намерението за изцеление“, каза Розенкранц.
Стресовите реакции, като тревожност и напрежение, като цяло имаха слаб ефект върху имунния отговор. Приемането на усещането обаче беше свързано с малко по-силен регулаторен ефект конкретно върху зачервяването на околната кожа.
















