• За нас
  • Пишете ни!
вторник, 17 ноември, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Наука и технологии

Психология на менюто: скритият инструмент за успех в ресторантьорството

отД-р Галя Монева
17 ноември , 2026
5e701d68 2847 4700 bb59 7ca2f8584aeb

Галя Монева, доктор по икономика и управление на туризма, ресторантьорски мениджър и консултант.

Как дизайнът на менюто, цените и потребителското поведение влияят върху ресторантьорския бизнес в условията на икономическа несигурност

В условията на съвременната поликриза, характеризираща се с икономическа и финансова нестабилност, инфлационен натиск, геополитическо напрежение и промени в потребителското поведение, ресторантьорските предприятия са изправени пред необходимостта да преосмислят традиционните си управленски и маркетингови подходи. В тази среда менюто придобива ново стратегическо значение, надхвърлящо функцията му на информационен носител за предлаганите кулинарни продукти.

Настоящата разработка разглежда психологията на менюто като инструмент за управление на потребителския избор, формиране на възприеманата стойност и повишаване на ефективността на ресторантьорското обслужване. Специално внимание се отделя на невромаркетинга и изследванията с технологията eye-tracking, като основен акцент е поставен върху научното изследване на Сибил Янг (Yang, 2012) за движението на погледа и визуалното възприятие на потребителите при прочит на ресторантьорско меню.

На тази основа се предлага авторски изследователски модел за проучване на психофизическото разположение на кулинарния асортимент, съобразен с различните потребителски нагласи и очаквания в условията на икономическа несигурност. Разработката аргументира необходимостта от интегриране на психологията на менюто, управлението на приходите (Revenue Management) и качеството на обслужването като взаимосвързани фактори за конкурентоспособност и устойчиво развитие на ресторантьорския бизнес.

Съвременната европейска икономическа и социална среда се характеризира с натрупване на взаимосвързани кризисни процеси, които оказват съществено влияние върху функционирането на бизнеса и потребителското поведение. Инфлацията, повишаването на цените на хранителните продукти и енергийните ресурси, геополитическото напрежение, несигурността на международните пазари и промените във веригите на доставки формират нова икономическа реалност.

Ресторантьорският сектор е особено чувствителен към тези процеси, тъй като съчетава висока оперативна интензивност, зависимост от човешкия фактор, променливи разходи и непосредствена връзка с потребителските предпочитания.

В условията на икономическа несигурност клиентът не престава да посещава ресторанти, но променя критериите, по които оценява предлагания продукт. Цената придобива по-голяма значимост, но не е единственият фактор за вземане на решение. Качеството, произходът на продуктите, професионализмът на персонала, атмосферата и индивидуалното отношение продължават да определят възприеманата стойност на ресторантьорското преживяване.

Това поставя пред мениджърите важен въпрос: как ресторантът може да привлече клиенти с по-висока покупателна способност, без да разчита единствено на високо ценово позициониране?

Един от възможните отговори се намира в стратегическото управление на менюто. То трябва да бъде разработвано не просто като списък от ястия и цени, а като инструмент за комуникация, психологическо въздействие и управление на потребителския избор.

В този контекст психологията на менюто се превръща във важна част от съвременния ресторантьорски мениджмънт.

Психологията на менюто и невромаркетингът като инструменти за управление на потребителското поведение

Невромаркетингът обединява познания от невронауките, психологията и маркетинга, като изследва механизмите, чрез които различните стимули въздействат върху потребителските възприятия и решения.

Според Georges, Badoc и Bayle-Tourtoulou (2013) невромаркетинговите подходи предоставят възможност за по-задълбочено изследване на реакциите на потребителите към маркетинговите стимули. Сред тях са цветовете, изображенията, символите, наименованията, звуковите сигнали и начинът на представяне на продуктите.

В ресторантьорството тези въздействия се проявяват чрез цялостното потребителско преживяване, но особено важна роля играе менюто. То е един от първите инструменти, чрез които клиентът изгражда очаквания за качеството, ценовия клас и идентичността на ресторанта.

Психологията на менюто изследва начина, по който визуалните, езиковите и ценовите характеристики на предложенията влияят върху избора на клиента.

Това включва:

  • визуалната организация и последователността на ястията;
  • разположението на отделните продуктови категории;
  • големината и четливостта на шрифта;
  • цветовото оформление и използването на изображения;
  • наименованията и описанията на ястията;
  • представянето на цените;
  • съотношението между информацията и свободното пространство;
  • възможността клиентът лесно да се ориентира и да вземе решение.

Особено важно е, че менюто не трябва да създава само визуална привлекателност. То трябва да улеснява избора, да комуникира реалните качества на продукта и да съответства на концепцията на ресторантьорския обект.

Съвременните изследвания в тази област използват технологията eye-tracking (проследяване на очите). Посредством специализирани устройства се регистрират движението на погледа, фиксациите и времето, през което участниците наблюдават определени елементи.

Така може да се изследва не само какво заявява клиентът, че предпочита, но и към кои предложения насочва визуалното си внимание.

Следва да се подчертае, че фиксацията на погледа не означава автоматично покупка. Тя е показател за визуално внимание, който трябва да бъде съпоставен с действителния избор и поведението при поръчване.

Изследването на Сибил Янг – нов поглед към психофизическото разположение на елементите в менюто

Един от съществените научни приноси в областта на психологията на ресторантьорското меню е изследването на Сибил С. Янг (Sybil S. Yang), публикувано през 2012 г. в International Journal of Hospitality Management под заглавие Eye Movements on Restaurant Menus: A Revisitation on Gaze Motion and Consumer Scanpaths.

Изследването поставя под съмнение дългогодишни схващания в ресторантьорската индустрия относно съществуването на т.нар. „сладки позиции“ (sweet spots) в менюто.

Традиционно се приема, че при меню от две страници вниманието на клиента се концентрира предимно в горната дясна част на дясната страница. Въз основа на това разбиране ресторантьорите често позиционират там предложенията, които желаят да продават в по-големи количества.

Сибил Янг провежда емпирично изследване, използвайки технология за проследяване на очите. Участниците разглеждат меню в симулирана ресторантьорска ситуация, като задачата им е да изберат пълноценно хранене. Движението на погледа им се регистрира и анализира посредством специализирана технология.

Резултатите показват различна закономерност от традиционно възприетата в практиката.

Клиентите разглеждат менюто последователно, по начин, наподобяващ прочита на книга – отляво надясно и от горната към долната част на страниците. Изследването не установява статистически убедително наличие на една универсална позиция, към която погледът да се връща най-често и да се задържа най-продължително.

Важен резултат е установяването на зона с по-ниско визуално внимание, наречена условно sour spot. Това показва, че определени области от менюто могат да останат по-слабо възприети от потребителите.

Изследването установява също, че участниците отделят значително време за прочит на предложенията, като средната продължителност на една фиксация е приблизително 386 милисекунди на дума. Наблюдаваното поведение предполага, че клиентите не просто преглеждат повърхностно менюто, а се опитват да се запознаят със съдържанието му и да изградят предпочитания.

Особено интересен е изводът, че клиентите често избират основното ястие, а след това изграждат останалата част от поръчката си около него.

Това има съществено значение за ресторантьорския мениджмънт. Ако клиентът първо избира основното ястие, логиката на менюто трябва да подпомага този процес, като представя ясно основните предложения и улеснява последващия избор на салата, гарнитура, напитка или десерт.

Следователно изследването на Янг променя разбирането за стратегическото позициониране на продуктите. То показва, че не е достатъчно дадено ястие просто да бъде поставено на предварително определено място. Необходимо е да се анализира цялостният начин, по който потребителят възприема и прочита менюто.

Този извод е особено важен за ресторантьорските предприятия, които разработват менюта с цел привличане на клиенти от по-висок ценови сегмент.

Психофизическо разположение на кулинарния асортимент – от визуалното внимание до потребителския избор

Психофизическото разположение на кулинарния асортимент представлява съвкупност от решения относно пространствената организация, визуалната последователност и представянето на отделните предложения в менюто, съобразени с начина, по който клиентът възприема информацията и взема решение за покупка.

Този подход предполага разглеждането на менюто като единна комуникационна система, в която всеки елемент има определено значение.

Възприятието на клиента се формира от взаимодействието между няколко основни фактора:

Първо, визуално възприятие. Начинът, по който са разположени ястията, категориите, изображенията и текстовете, определя последователността на прочита и улеснява ориентацията.

Второ, когнитивно възприятие. Клиентът обработва информацията, сравнява предложенията, оценява цените и съпоставя очакваното качество със собствените си предпочитания.

Трето, емоционално възприятие. Наименованията, описанията, цветовете и визуалното представяне могат да предизвикат асоциации, свързани с удоволствие, престиж, автентичност и качество.

Четвърто, ценово възприятие. Цената се оценява не самостоятелно, а спрямо очакваните характеристики на ястието, репутацията на ресторанта и цялостното преживяване.

Пето, поведенческа реакция. В резултат на възприетата информация клиентът избира конкретно ястие, допълва поръчката си или се отказва от определено предложение.

Оттук произтича необходимостта психофизическото разположение да бъде съобразено не само с графичната структура на менюто, но и с неговата функционална цел.

Например при меню от две страници е необходимо да се осигури логическа връзка между предложенията на лявата и дясната страница. Клиентът трябва да може да премине естествено от разглеждането на предястията към основните ястия и след това към десертите и напитките.

При меню от една страница следва да се търси ясна визуална йерархия, която да позволява бърза ориентация.

При дигиталните менюта допълнително значение придобиват размерът на екрана, начинът на превъртане, интерактивните елементи и последователността на визуализиране на предложенията.

Важно е да се отбележи, че резултатите от изследването на Янг не трябва да се превръщат в универсално правило за всички видове менюта. Визуалното поведение може да се променя в зависимост от броя на страниците, структурата на предложенията, вида на ресторанта, културните особености и целта на потребителското посещение.

Психология на описанията и ценовото представяне като фактори за повишаване на възприеманата стойност

Освен пространственото разположение съществено значение за потребителския избор има начинът, по който са представени отделните ястия.

Според McCall и Lynn (2008) описанията на ресторантьорските предложения могат да повлияят върху възприеманото качество, ценовите очаквания и намерението за покупка.

Сравнението между стандартно наименование и по-подробно кулинарно описание показва, че езиковото представяне може да добави стойност към възприемането на продукта.

Например:

Стандартно наименованиеОписание с добавена стойност
Телешко филеПодбрано телешко филе, приготвено на грил
Ризото с гъбиКремообразно ризото с ароматни горски гъби и пармезан
Шоколадов десертРъчно приготвен шоколадов десерт с интензивен какаов вкус

Подобни описания трябва да отразяват действителния състав и начина на приготвяне. Целта не е изкуствено завишаване на възприеманата стойност, а представяне на реалните качества на ресторантьорския продукт.

В условията на поликриза този аспект придобива още по-голямо значение. Клиентите с по-висока покупателна способност често не търсят просто по-скъпо ястие, а продукт, който оправдава цената си чрез качество, произход, технология, презентация и професионално обслужване.

Ценовата политика също трябва да бъде съобразена с психологическото възприятие.

Изследването на Yang, Kimes и Sessarego (2009) разглежда влиянието на начина на представяне на цените върху потребителското поведение в ресторантите. То показва значението на ценовия формат като част от дизайна на менюто.

В този смисъл ресторантьорът трябва да избягва създаването на усещане, че менюто представлява единствено ценова листа. Цената трябва да бъде представена в контекста на качеството и стойността на предлаганото ястие.

Авторски изследователски модел за психофизическото възприятие и разположение на менюто в българското ресторантьорство в съпоставка с европейските практики

На основата на разгледаните научни изследвания и практическия ми опит в управлението на ресторантьорски предприятия предлагам авторски изследователски модел, насочен към установяване на връзката между психофизическото възприятие на менюто, потребителското поведение и икономическите резултати на ресторантьорските предприятия в България и Европа.

В условията на поликриза, характеризираща се с инфлационен натиск, повишени оперативни разходи, геополитическа несигурност и промени в потребителската покупателна способност, менюто придобива стратегическо значение. То вече не изпълнява единствено функцията на информационен носител на кулинарния асортимент, а се превръща в средство за комуникация на качество, стойност, идентичност и доверие. Както в българското ресторантьорство, така и на европейските пазари се наблюдава засилено внимание към съотношението цена–качество, като потребителите очакват не просто достъпна цена, а обоснована стойност на предлагания продукт и цялостното преживяване.

Съпоставката между българските и европейските ресторантьорски практики следва да отчита различията в покупателната способност, потребителските навици, ресторантьорските концепции и степента на дигитализация. В същото време се откроява обща тенденция – необходимостта ресторантите да адаптират своите менюта към по-информиран, взискателен и чувствителен към стойността потребител. За българските предприятия това означава да съчетават местната кулинарна идентичност и традиции с професионални подходи към представянето на асортимента, комуникацията на качеството и управлението на клиентското преживяване.

В тази връзка предложеният модел поставя в центъра потребителския процес, а не предварително определянето на универсална печеливша позиция в менюто. Той се основава и на изследването на Sybil Yang (2012), което поставя под съмнение традиционното схващане за фиксирана зона с най-силно визуално внимание и показва необходимостта менюто да се разглежда като цялостна информационна структура, чието възприемане зависи от начина на представяне и индивидуалното поведение на клиента.

Авторският модел включва пет взаимосвързани етапа: психофизическо възприятие и визуално внимание – изследване на първоначалното насочване на погледа към категориите, наименованията, изображенията и отделните предложения; обработка на информацията – установяване доколко клиентът разбира описанията, ориентира се в асортимента и сравнява предложенията; формиране на възприемана стойност – анализ на връзката между цена, качество, произход на продуктите, начин на приготвяне и имидж на ресторанта; потребителски избор (проследяване на действително поръчаните ястия и допълващите продукти); икономически резултат и удовлетвореност (оценка на средната стойност на сметката, структурата на продажбите, приноса към брутната печалба и удовлетвореността на клиентите).

Логическата последователност на модела може да бъде представена по следния начин:

ПСИХОФИЗИЧЕСКО ВЪЗПРИЯТИЕ → ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА → ВЪЗПРИЕМАНА СТОЙНОСТ → ПОТРЕБИТЕЛСКИ ИЗБОР → ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ И УДОВЛЕТВОРЕНОСТ.

За практическата проверка на модела предлагам сравнително емпирично изследване в български и подбрани европейски ресторантьорски предприятия от три основни ценови сегмента: висок, среден и ресторанти за ежедневно потребление. Подборът следва да осигурява съпоставимост по отношение на концепцията, ценовото позициониране, структурата на менюто и профила на клиентите. Изследването може да комбинира три метода: eye-tracking, чрез който да се регистрират първоначалното насочване на погледа, броят и продължителността на фиксациите и последователността на разглеждане; анкетно проучване, насочено към предпочитанията, ценовата чувствителност, възприеманото качество и готовността за заплащане на по-висока цена; анализ на реалните продажби, чрез който да се установи дали заявените предпочитания и визуалното внимание се превръщат в действителни поръчки и как се отразяват върху финансовите резултати.

Като експериментален подход могат да бъдат разработени две версии на едно и също меню със същите ястия, цени и продуктови характеристики, но с различна визуална организация. По този начин ще се изследва влиянието на пространственото разположение и начина на представяне, без резултатите да се смесват с ефекта от промяна на цените или асортимента. При сравнението между България и европейските пазари следва да се отчетат и фактори като повод за посещение, брой гости, ден и час на поръчката и препоръки от обслужващия персонал.

Въз основа на предложения модел формулирам следните изследователски хипотези:

H1: Логически структурираната и съобразена с потребителските особености визуална организация на менюто улеснява възприемането на кулинарния асортимент и намалява затрудненията при вземането на решение.

H2: Ясните, достоверни и съдържателни описания на ястията повишават възприеманото качество и стойността на ресторантьорския продукт, като ефектът се различава според потребителския сегмент и ресторантьорската концепция.

H3: Съществува връзка между визуалното внимание към отделните предложения и вероятността те да бъдат избрани, като тази връзка се влияе от цената, описанието и индивидуалните предпочитания на клиента.

H4: Психологически обоснованото представяне на менюто, съчетано с професионално обслужване, създава предпоставки за повишаване на средната стойност на поръчката и удовлетвореността на гостите.

H5: Възприеманата стойност на ресторантьорския продукт оказва съществено влияние върху готовността на потребителите да заплащат по-висока цена, като значението ѝ се проявява по различен начин в отделните ценови сегменти и национални пазари.

H6: Съществуват различия между българските и европейските потребители по отношение на факторите, определящи възприемането и избора на ресторантьорския продукт, обусловени от покупателната способност, потребителските навици и очакванията към качеството на обслужването.

Научно-приложното значение на предложения модел се изразява във възможността психологията на менюто да бъде разглеждана като част от стратегическото управление на ресторантьорското предприятие. За българския ресторантьорски сектор това създава предпоставки за преминаване от интуитивни решения при изграждането на менюто към подходи, основани на изследване на потребителското поведение. Съпоставката с европейските практики би позволила да се идентифицират приложими управленски решения, без да се пренебрегват националната кулинарна идентичност, местните продукти и спецификата на българския пазар. В условията на поликриза конкурентоспособността няма да се определя единствено от възможността за предлагане на по-ниски цени, а все повече от способността на ресторанта да създава, представя и доказва стойността на своя продукт.

Посочените модел, методика и хипотези представляват авторско предложение за бъдещо сравнително емпирично изследване. Тяхната валидност следва да бъде установена чрез реално събрани и статистически обработени данни от български и европейски ресторантьорски предприятия.

Връзка между психологията на менюто, Revenue Management и качеството на ресторантьорското обслужване

Ефективното управление на ресторантьорското предприятие изисква съчетаване на три основни направления: продукт, потребителско възприятие и икономически резултат.

Психологията на менюто отговаря на въпроса как клиентът възприема предложенията и как взема решение за поръчка.

Меню инженерингът предоставя аналитична основа за оценка на популярността, себестойността и рентабилността на отделните ястия.

Revenue Management обединява тези знания в система за управление на приходите, ценовата политика и потребителското търсене.

Качеството на обслужването е елементът, който превръща обещанието, заложено в менюто, в реално преживяване. В практиката това означава, че дори най-добре разработеното меню не може да реализира пълния си потенциал, ако обслужващият персонал не познава неговото съдържание. Сервитьорът трябва да може да представи съставките, начина на приготвяне, вкусовите характеристики и особеностите на ястието. Той трябва да разбира потребностите на клиента и да предлага подходящи допълнения, без да създава усещане за натиск върху избора. Това е особено важно при гостите с по-висока покупателна способност, които очакват професионализъм, индивидуално отношение и увереност в препоръките на персонала.

Следователно психологията на менюто не трябва да се разглежда като самостоятелен графичен или маркетингов инструмент. Тя е част от цялостната управленска концепция на ресторантьорското предприятие.

Психологията на менюто като конкурентно предимство в условията на поликриза

В условията на икономическа и финансова несигурност ресторантьорските предприятия са изправени пред необходимостта да създават по-висока стойност, без непременно да увеличават обема на предлаганите продукти.

Това изисква прецизно познаване на потребителските сегменти и техните очаквания.

Клиентите с по-висока покупателна способност не трябва да бъдат привличани единствено чрез по-високи цени или демонстративен лукс. Те търсят последователно качество, разпознаваема кулинарна концепция, професионално обслужване и преживяване, което оправдава направения разход.

В този контекст менюто има няколко стратегически функции:

  • представя идентичността и позиционирането на ресторанта;
  • запознава с качеството и произхода на продуктите;
  • улеснява избора на клиента;
  • създава предпоставки за продажба на допълващи продукти;
  • подпомага управлението на цените и приходите;
  • насочва вниманието към характерните предложения на ресторанта.

Особено значение придобива съответствието между визуалното обещание и действително предоставеното качество. Необходимо е всяко описание, изображение и ценово позициониране да бъдат подкрепени от реалните характеристики на продукта.

Психологическите техники могат да подпомогнат потребителския избор, но не могат да компенсират недостатъчно качество, непрофесионално обслужване или неправилно управление на ресурсите. Следователно конкурентното предимство на ресторантьорското предприятие се формира от съчетаването на научно обоснован дизайн на менюто, качествена кулинарна продукция и професионално обслужване.

Невромаркетингът показва както научните рамки, така и практическите приложения във всички сфери на бизнеса и научни измерения и става все по-популярен маркетингов инструмент според редица учени, като Патрик Жорж, Мишел Бадок (Georges, Badoc, & Bayle-Tourtoulou, 2013) и др. Той обхваща както невронауките, така и маркетинга, като играе роля на инструмент за анализиране на подсъзнателните влияния върху потребителското поведение.

Невромаркетингът в действие изследва начините, по които ефективността на маркетинга може да бъде подобрена чрез задоволяване на сетивата, емоциите, сетивно-двигателните, когнитивните и емоционалните реакции на потребителите. Изследва приложението на маркетинговите стимули, като съчетания на цветове, лого, наименования, звукови сигнали, абревиатури, символи и др.

Невромаркетинговите изследвания се осъществяват чрез иновативна, модерна технология, наречена eye-tracking (проследяване на очите), която представлява специални очила с микрокамери, които следят за движението на очите и точките, върху които изследваният човек фокусира погледа си (Vinod&John, 2012).

Заключение

Психологията на менюто придобива все по-голямо значение за съвременното ресторантьорство, особено в условията на икономическа несигурност и променящи се потребителски нагласи.

Разгледаното изследване на Сибил Янг (2012) има съществен принос за преосмислянето на традиционните представи за визуалното разположение на кулинарните предложения. То показва, че потребителското внимание не може да бъде обяснено чрез универсална схема за позициониране на най-продаваните ястия. Необходимо е да се отчита последователността на възприемане, индивидуалното поведение и връзката между визуалното внимание и действителния избор.

От научна и практическа гледна точка това поставя нови изисквания към разработването на ресторантьорските менюта. Те трябва да бъдат съобразени с психофизическите особености на възприемане на информацията, с потребителските очаквания и с икономическите цели на предприятието.

Предложеният авторски изследователски модел създава възможност за надграждане на съществуващите научни разработки чрез изследване на поведението на българските потребители и спецификата на местния ресторантьорски пазар.

Считам, че бъдещето на ресторантьорския мениджмънт ще бъде все по-силно свързано със способността на предприятията да познават своите клиенти, да анализират тяхното поведение и да превръщат научните знания в практически управленски решения.

В условията на поликриза конкурентоспособността няма да се определя единствено от цената или разнообразието на предлагания асортимент. Тя ще зависи от способността на ресторанта да създава възприемана стойност, да изгражда доверие и да предоставя преживяване, за което клиентът е готов да заплати.

Менюто вече не е просто списък с ястия. То е стратегически инструмент, чрез който ресторантът комуникира своята идентичност, управлява потребителския избор и реализира икономическите си цели.

Използвана научна литература:

1. Georges, P., Badoc, M., & Bayle-Tourtoulou, A. (2013). Neuromarketing in Action: How to Talk and Sell to the Brain. Kogan Page.

2. Yang, S. S. (2012). Eye movements on restaurant menus: A revisitation on gaze motion and consumer scanpaths. International Journal of Hospitality Management, 31(3), 1021–1029. https://doi.org/10.1016/j.ijhm.2011.12.008

3. Yang, S. S., Kimes, S. E., & Sessarego, M. M. (2009). Menu price presentation influences on consumer purchase behavior in restaurants. International Journal of Hospitality Management, 28(1), 157–160.

4. McCall, M., & Lynn, A. (2008). The Effects of Restaurant Menu Item Descriptions on Perceptions of Quality, Price, and Purchase Intention. Journal of Foodservice Business Research, 11(4), 439–445. https://doi.org/10.1080/15378020802519850

5. Reynolds, D., Merritt, E. A., & Pinckney, S. (2005). Understanding Menu Psychology: An Empirical Investigation of Menu Design and Consumer Response. International Journal of Hospitality & Tourism Administration, 6(1), 1–9.

6. Filimonau, V., Lemmer, C., Marshall, D., & Bejjani, G. (2017). Restaurant menu re-design as a facilitator of more responsible consumer choice: An exploratory and preliminary study. Journal of Hospitality and Tourism Management, 33, 73–81.

7. Peters, K., & Remaud, H. (2020). Factors influencing consumer menu-item selection in a restaurant context. Food Quality and Preference, 82, 103887.

8. Mora, M., et al. (2023). Eating with the eyes? Tracking food choice in restaurant’s menu. Food Quality and Preference.

Споделете тази статия
Tags: Препоръчани

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

Фестивал „Музикални зографи – Звукът на града“, София, 17 октомври – 19 ноември 2026

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

kak se pravi kiselo zele s morska sol

Изпитана рецепта за кисело зеле в бидон

0
0
Изображение генерирано с ИИ

Сочен ябълков сладкиш с орехи и прасковено сладко

0
0
Строителна площадка в София

Камарата на строителите поиска да отпадне забраната за плащания в брой в строителството

0
0
Украинският президент Володимир Зеленски на среща в кулоарите на 81-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк на 22 септември 2026 г. Brendan Smialowski / AFP via Getty Images

Зеленски: Донбас срещу членство в НАТО и ограниченията на Starshield преди зимата

0
0
Снимка: Официална страница на БФС във Фейсбук.

България загуби от Естония с 1:2 и записа исторически антирекорд в Лигата на нациите

0
0
Нос Калиакра и Черно море

Товарен кораб се преобърна край Калиакра, моряците съобщиха за удар с морски дронове

0
0
Как ще ползваме данъчните облекчения за деца от 2027 г.

Как ще ползваме данъчните облекчения за деца от 2027 г.

0
0

Свързани Публикации

Ползите от спокойното хранене в компания

Ползите от спокойното хранене в компания

0
0
ФБР: севернокорейски хакери откраднаха 400 млн. долара със схемата FaceStealer

ФБР: севернокорейски хакери откраднаха 400 млн. долара със схемата FaceStealer

0
0
Умният ви хладилник не бива да е в същата Wi-Fi мрежа като банковата ви сметка

Умният ви хладилник не бива да е в същата Wi-Fi мрежа като банковата ви сметка

0
0
Сривът при Microsoft продължи с часове и засегна Outlook и Teams за хиляди потребители

Сривът при Microsoft продължи с часове и засегна Outlook и Teams за хиляди потребители

0
0
Дженсън Хуанг напусна поста си в Nvidia след връзка с предполагаема китайска шпионка

Дженсън Хуанг напусна поста си в Nvidia след връзка с предполагаема китайска шпионка

0
0
Полицейски автомобил

Един човек загина при катастрофа между микробус и тир край Тулово

0
0
„Набуко“ от Верди се завръща на сцената на Бургаската опера

„Набуко“ от Верди се завръща на сцената на Бургаската опера

0
0
Инфографика на НСИ за инфлацията през октомври 2026 г.

Годишната инфлация се ускори до 6% през октомври

0
0
Оперна гала в зала „България“ ще почете паметта на Никола Гюзелев

Оперна гала в зала „България“ ще почете паметта на Никола Гюзелев

0
0
Световният петролен пазар показва първи признаци на възстановяване на баланса с ръста на износа от Персийския залив, според МАЕ

Петролният пазар показва първи признаци на възстановяване, но дизелът остава в недостиг

0
0
Следваща публикация
Естония ще затвори руските сухопътни гранични пунктове следващия месец след опит за палеж

Естония ще затвори граничните пунктове с Русия след опит за палеж

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.