Мярката е включена в правителствените промени в Закона за хазарта и засяга плащанията между участниците в строителството
Камарата на строителите в България (КСБ) поиска да отпадне пълната забрана за плащания в брой в строителството, която предлага правителството. Браншовата организация изпрати становище до депутатите от бюджетната и от регионалната комисия в Народното събрание, обяви тя на 15 ноември.
Какво предвижда законопроектът
Забраната не е в отделен закон. Тя е в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за промени в Закона за хазарта, който Министерският съвет внесе в парламента на 11 ноември. Със същия законопроект правителството предлага и забрана на рекламата на хазарт.
Чрез тези разпоредби законопроектът променя Закона за ограничаване на плащанията в брой. Общата граница за плащанията в брой се изразява в евро – вместо 10 000 лв. тя става 5 113 евро. За строителството обаче се добавя забрана независимо от сумата. Тя важи за плащанията между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни или монтажни работи, за доставка на строителни материали, техника или оборудване и за свързаните с тях услуги, включително за частични плащания и аванси. Всички такива плащания ще трябва да минават по банков път или с други проследими електронни средства.
В мотивите си правителството посочва, че в строителството се използват много подизпълнители, които често са малки фирми и физически лица. Според вносителя плащанията в брой затрудняват проследяването на парите и улесняват укриването на приходи, недекларирания труд и фиктивните разходи, с които се намаляват данъците. Банковите плащания ще оставят документална следа и ще позволят да се сравни договорената работа с реално платеното и с декларираното пред Националната агенция за приходите (НАП).
Какво възразяват строителите
КСБ заяви, че подкрепя усилията срещу сивата икономика, но според нея това трябва да става с „добре обмислени, пропорционални и ефективни мерки“. Камарата посочи, че в мотивите няма обяснение защо строителството е единственият отрасъл с такъв режим, и няма данни, че то носи по-голям риск от останалите. Предположението, че сделките в бранша са изцяло непрозрачни, тя определи като „най-малкото недоказано“.
В пълното становище, подписано от председателя на управителния съвет инж. Любомир Качамаков, КСБ изброи очакваните последици: повече административна работа за фирмите и доставчиците, допълнителни банкови разходи, трудности в населени места с ограничен достъп до банкови услуги, забавяне на плащанията по веригата и по-сложни отношения между изпълнители, подизпълнители и доставчици. Според камарата забраната обхваща и съвсем дребни, рутинни работи и може да има обратен ефект – да увеличи нерегламентираните плащания.
Строителите се позоваха и на Конституцията, според която законът гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност. Те посочиха още, че строителството няма връзка с хазарта и мярката не е на мястото си в този закон. Ако държавата иска да ограничи допълнително плащанията в брой, КСБ предложи общи правила за всички отрасли, основани на анализ на риска и широко обсъждане. Камарата беше възразила срещу текста още по време на общественото обсъждане.
Какво предстои
Бюджетната комисия подкрепи законопроекта на първо четене на 12 ноември с 21 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. При обсъждането парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и „Възраждане“ определиха разпоредбата за плащанията в строителството като излишна и необоснована. Предстои гласуване в пленарната зала. Ако бъде приет, законът ще влезе в сила от 1 януари 2027 г.













