Заложеният модел предвижда ограничаване на бюджетния дефицит и по-строг контрол върху държавните разходи, но без въвеждане на нов данъчен модел
В същото време кабинетът трябва да ускори усвояването на милиардите от Европейския съюз. Именно забавянето при изпълнението на проектите е сред най-сериозните рискове пред финансовата политика, описана в управленската програма.
Дефицитът остава сред основните проблеми
Една от поставените цели е България постепенно да намали бюджетния дефицит и да прекрати процедурата при прекомерен дефицит. В програмата е заложено и ограничаване на увеличаването на държавния дълг.
Правителството не планира основна промяна в данъчното облагане. Запазват се пропорционалният данък върху доходите и печалбата, както и стандартната ставка на ДДС.
Вместо повишаване на данъчната тежест се предвиждат мерки за подобряване на събираемостта и ограничаване на сивата икономика. Дигитализацията на контрола е сред инструментите, на които се разчита.
Предвижда се и създаване на единен дистанционен център за мониторинг, който да използва съвременни технологии и изкуствен интелект при митническия контрол.
Инвестициите трябва да носят измерим ефект
Промяна се предвижда и при управлението на публичните средства. Според програмата бюджетното планиране трябва да бъде ориентирано повече към резултатите, а не само към размера на разходите.
При по-големите инвестиционни проекти ще се изисква предварителна оценка на разходите и очакваните ползи. По този начин държавата ще се стреми да насочва ресурс към инициативи, които могат да докажат реална икономическа или обществена възвръщаемост.
Като ориентир е заложено бюджетната политика да позволява поддържане на дефицит в рамките на 3% от БВП.
Договорени средства има, плащанията изостават
Особено голямо внимание в програмата е отделено на европейското финансиране. За последните 20 години България е получила над 37 млрд. евро от европейските фондове.
Въпреки мащаба на този ресурс обаче правителството отчита недостатъчен видим ефект от инвестициите. Още по-съществен проблем е разликата между договорените и реално изплатените средства.
Към май 2026 г. са договорени 66% от ресурса по действащите европейски програми, докато разплатените средства са едва 22%. Това създава риск от сериозно изоставане с наближаването на крайните срокове.
Проблемът има и пряко отражение върху националния бюджет. При забавяне или неизпълнение на европейски проекти част от необходимото финансиране може да се окаже за сметка на държавата.
Ускоряване на Плана за възстановяване
Сред непосредствените приоритети е Националният план за възстановяване и устойчивост да бъде върнат в по-бърз ритъм. Предвиждат се действия за освобождаване на блокирани средства, подаване на петото искане за плащане и промени в плана с цел да се ограничи опасността от загуба на европейско финансиране.
Успоредно с това кабинетът иска да ускори програмите по Кохезионната политика за периода 2021–2027 г. Сред тях са мерките за регионално развитие и Фондът за справедлив преход.
Целта е не просто проектите да бъдат договорени, а да бъдат реализирани и разплатени в определените европейски срокове.
Нова битка за европейския бюджет
Следващото голямо предизвикателство ще бъде европейският бюджет за периода 2028–2034 г. България ще трябва да защити своите интереси при изработването на новите финансови инструменти и да подготви необходимите национални и регионални планове.
Особено внимание е отделено на бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност, за който е предвиден ресурс от 451 млрд. евро. Тук обаче правилата ще бъдат различни – парите няма да се разпределят предварително между държавите, а проектите ще се конкурират директно на европейско ниво.
Това поставя България в неизгодна позиция според анализа в управленската програма. Българското участие е само около 1% от всички проектни предложения, а финансиране получават 16,07% от предложенията с българско участие. Страната заема 22-ро място сред държавите членки.
Затова се предлага създаването на постоянен механизъм, който да координира и подпомага българските кандидати при подготовката на конкурентни проекти.
Дигитализация вместо излишна бюрокрация
Сред планираните промени е и опростяването на процедурите за европейско финансиране. Особено внимание се отделя на малките проекти, при които административните изисквания често се превръщат в пречка за кандидатите.
Правителството предвижда по-широко използване на автоматизирани оценки, роботизирани процеси и изкуствен интелект там, където технологията може да замени част от ръчната администрация.
Отделен приоритет е Социалният план за климата. Европейският ресурс по него трябва да бъде насочен към уязвими домакинства, подобряване на енергийната ефективност, транспортната свързаност и достъпа до услуги в по-отдалечени райони.
Трудният баланс
Финансовата програма на кабинета поставя две цели, които трудно могат да бъдат постигнати поотделно. България трябва да ограничава дефицита и публичните разходи, но едновременно с това да използва възможно най-пълно европейското финансиране.
Големият риск е забавените проекти да доведат до загуба на европейски пари или до необходимост държавният бюджет да компенсира недостига.
Затова реалният успех на финансовата политика до 2030 г. няма да се измерва само с размера на договорените средства или с намаляването на дефицита. Ключовият въпрос ще бъде дали европейските милиарди ще бъдат превърнати навреме в реални инвестиции, инфраструктура, по-конкурентна икономика и по-добри публични услуги.
Именно способността да се съчетаят бюджетна дисциплина, ефективно харчене и успешно усвояване на европейските средства ще бъде един от най-сериозните финансови тестове пред управлението.
