Агенцията посочи по-високия бюджетен дефицит и по-слабия износ, а опозицията обвини правителството, че не провежда обещаните реформи
Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings („Стандард енд Пуърс“) промени перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на България от положителна на стабилна. Самият рейтинг остава непроменен – „BBB+“ за дългосрочния и „A-2“ за краткосрочния рейтинг в чуждестранна и местна валута, съобщи Министерството на финансите на 14 ноември.
Кредитният рейтинг е оценка доколко надеждно една държава обслужва дълговете си. Перспективата показва в каква посока е по-вероятно да се промени тази оценка: положителната означава възможно повишение, а стабилната – че засега промяна не се очаква.
Решението обърна посоката, зададена само преди няколко месеца. През май, в началото на управлението на кабинета „Радев“, S&P повиши перспективата от стабилна на положителна.
Защо агенцията промени перспективата
Според S&P причината е отслабването на показателите на бюджета и на външния сектор. Агенцията вече очаква дефицитът в бюджета тази година да достигне 5,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), повече от предишната ѝ прогноза, и да намалява постепенно до 3% през 2029 г.
Повече от очакваното се е увеличил и дефицитът по текущата сметка, тоест страната плаща на чужбина повече, отколкото получава оттам, най-вече защото внася повече, отколкото изнася. Износът е по-слаб, а силното търсене в страната увеличава вноса.
Агенцията отбеляза още бързия ръст на заплатите в частния сектор, на кредитите за домакинствата (най-вече ипотечни) и на цените на имотите. Тя прогнозира, че икономиката ще порасне с 2,8% тази година.
S&P потвърди рейтинга заради стабилното финансово състояние на държавата и на частния сектор и очакването, че предприетите мерки постепенно ще охладят икономиката. Агенцията може да повиши оценката, ако дефицитът по текущата сметка трайно намалее, и да я понижи, ако не напредне овладяването на бюджетния дефицит.
Опозицията призова за промени в бюджета
Бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова изрази надежда, че правителството ще се запознае с решението на агенцията и няма да въвлече страната „в кризи и проблеми“. Според нея в проектобюджета за 2027 г. няма нито съществено намаляване на разходите, нито реформи, а рейтингът може дори да бъде понижен. Другият бивш финансов министър в групата, Владислав Горанов, заяви, че управлението не решава проблемите на обществото и губи време. Като причини за решението на агенцията той посочи големия дефицит, който не намалява достатъчно бързо, ръста на потреблението и спада на инвестициите. От ГЕРБ съобщиха, че оценката на S&P ще бъде сред основните им аргументи при първото гласуване на бюджета в Народното събрание, което се очаква следващата седмица.
„Демократична България“ поиска бюджетът за 2027 г. да бъде пренаписан с дефицит под 3% от БВП. Според коалицията „планът за реформи се оказа неизпълнено обещание“, а с еднократни приходи, като предвидения данък върху свръхпечалбите, не могат да се плащат постоянни разходи.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов свърза решението на агенцията с членството на България в еврозоната. Депутатът от партията Димо Дренчев заяви, че обещанията за по-добър рейтинг и по-ниски лихви по кредитите „се сгромолясаха“, и съобщи, че „Възраждане“ няма да подкрепи проектобюджета.
Председателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ и бивш министър-председател Николай Денков предупреди в предаването „Говори сега“ по БНТ, че „следващата стъпка може да бъде перспектива надолу“. Според него проблемът не е еврото, а икономическата политика на управляващите.
Планът за реформи на „Прогресивна България“
„Прогресивна България“ на Румен Радев спечели предсрочните парламентарни избори на 19 април със 131 от 240 места в парламента и състави самостоятелно правителство, избрано на 8 май.
В програмата си партията постави на първо място „демонтаж на олигархичния модел“ и укрепване на върховенството на правото, включително контрол с изкуствен интелект върху обществените поръчки. Тя обеща още „стабилна и предвидима фискална политика“, по-малко регулации за бизнеса, евтина и сигурна енергия, по-малко доплащане от пациентите и устойчив ръст на доходите.
През юни парламентът прие предложените от партията промени в Закона за съдебната власт. Те въвеждат нови правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет и не допускат в него хора, които в последния мандат са ръководили върховните съдилища или прокуратурата. На 12 август правителството прие програма за управление до 2030 г., основана на предизборната програма на партията.
В средата на август, около стотния ден на кабинета, Радев заяви, че правителството е премахнало олигархията от политическата власт и изпълнява обещанията си. Опозицията оспори това. Според „Демократична България“ не са изпълнени обещанията за овладяване на цените и за демонтаж на олигархичния модел, а от „Продължаваме промяната“ посочиха, че във властта са назначени кадри от стария политически модел.
Проектобюджетът за 2027 г., който правителството представи в началото на ноември, предвижда по-нисък дефицит, съкращаване на над 5000 щатни бройки в държавната администрация и запазване на основните данъчни ставки, според „Капитал“. Според Радев целта не е механично съкращаване, а закриване на излишни звена, дирекции с повтарящи се функции и ненужни ръководни длъжности, без масови уволнения.
