Дигиталното евро е на път
Коментар
Под прикритието на борбата с изпирането на пари, ЕС прави анонимната икономическа дейност все по-трудна.
Считано от юли 2027 г., европейците вече няма да имат право да плащат на фирми или физически лица повече от 10 000 евро в брой (приблизително 11 500 долара). Всяка транзакция над 3 000 евро (малко под 3 500 долара) ще изисква задължителна идентификация на клиента. Това е поредната стъпка към политическа еднородност в цяла Европа – стъпка, която лишава страните от самостоятелност и ненатрапчиво тласка гражданите към дигиталното евро.
Тази мярка, част от новия Регламент за борба с изпирането на пари (AMLR), се прилага пряко спрямо всички държави членки. Под претекст за борба с изпирането на пари Брюксел налага поредната форма на принудителна хармонизация, която пренебрегва принципа на субсидиарност – идеята, че решенията трябва да се вземат на възможно най-ниско ниво, най-близо до гражданите и националните правителства.
Това, което някога се уреждаше от отделните държави, вече се превръща в единна директива от Брюксел.
Всъщност става дума за слабо прикрито ограничение – не само на политическата свобода, но преди всичко на икономическата. Парите в брой са едно от последните наистина лични средства за размяна, които все още съществуват. За разлика от дигиталните транзакции, кешът не оставя автоматично централизиран запис, достъпен за банки или държавни органи.
Използването на пари в брой често се свързва с намерение за укриване на незаконна дейност. Въпреки това възможността да се извършват лични и дискретни транзакции е естествено продължение на правото на собственост и свободата на договаряне. Много законопослушни граждани предпочитат кеша по напълно законни причини – за защита срещу финансова нестабилност или от потенциален контрол върху движението на капитали.
Считано от тази дата, специалистите ще бъдат принудени да превръщат всяка транзакция над 3 000 евро в бюрократична процедура, включваща проверка на самоличността, събиране на данни и риск от санкции. Това е поредното регулаторно задължение, което оскъпява воденето на бизнес. Аналогията с въвеждането на ДДС в Европа преди десетилетия е показателна – тогава много малки предприятия затвориха врати или преминаха в сивата икономика, натоварени от нарасналата бюрокрация и разходите за съответствие. Малките предприемачи, вече притиснати от високи данъци и прекомерна административна тежест, отново ще поемат най-тежкия товар.
Това, което някога са били прости доброволни сделки, ще се превърне в извор на допълнителни разходи, забавяния и държавна намеса.
Отново централизираните органи създават регулаторна сложност под трудно оспоримата обосновка за борба с престъпността – и това въпреки факта, че всяка страна вече разполага със собствени правила в тази област.
По-либерални страни като Германия ще загубят своята гъвкавост – до момента там не е имало общо ограничение за плащания в брой. Уеднаквяването, наложено от Брюксел, пренебрегва културните различия, и по-специално различните нива на доверие в институциите. В някои страни културата на кеш е дълбоко вкоренена, а доверието в дигиталните системи е значително по-ниско.
Тази мярка представлява постепенно накърняване на личната свобода. Ако използването на кеш стане все по-неудобно за търговци и потребители, хората естествено ще се насочат към дигитални плащания. С времето тази привидно удобна промяна ще улесни значително въвеждането на дигиталното евро.
Трудно е да се повярва в случайното съвпадение, че тези ограничения са планирани да влязат в сила през юли 2027 г. – почти едновременно с момента, в който Европейската централна банка (ЕЦБ) планира да стартира първите пилотни проекти на дигиталното евро. Кешът става неудобен и потенциално рискован точно когато дигиталните пари се представят като практичната алтернатива.
Щом веднъж се установи принципът, че държавата може да ограничава частните разплащания в брой, тези ограничения трайно започват да се затягат. Самите европейски страни илюстрират тази закономерност от времето, когато все още сами определяха тези правила. Белгия например последователно снижаваше тавана за плащания в брой с години, докато стигна до сегашните 3 000 евро.
Най-вероятно новото общоевропейско ограничение от 10 000 евро – което днес може да изглежда сравнително щедро – постепенно ще бъде свалено допълнително, докато използването на кеш за повечето значими транзакции стане практически невъзможно. В действителност огромното мнозинство от транзакциите в брой вече са далеч под този праг. Според проучвания на ЕЦБ около 81 процента от всички плащания на място са под 25 евро, а кешът се използва предимно за малки ежедневни покупки. Това означава, че ограничението от 10 000 евро ще засегне преди всичко законни транзакции с по-висока стойност – например плащането на определени професионални услуги, които много граждани и малки фирми все още предпочитат да уреждат в брой.
Дигиталното евро, представено като допълнение към кеша, ще се появи в момент, когато кешът вече е съществено отслабен. За разлика от него тази система е проследима, програмируема и потенциално подложена на ограничения за размера на наличностите, механизми за изтичане на срока на валидност или забрани за определени видове разходи.
Китай вече дава реални примери за това. В няколко пилотни проекта на дигиталния юан властите тестват дати на изтичане на средствата – парите губят стойността си, ако не бъдат похарчени до определена дата. Така парите престават да бъдат надеждно средство за съхранение на стойност и се превръщат в инструмент, който принуждава хората да харчат според правителствените срокове. Тези характеристики показват как програмируемите дигитални валути могат да се използват за контрол над икономическото поведение, за наказване на спестовността и за насочване на потреблението в съответствие с държавните приоритети.
Всичко това е фундаментално несъвместимо със свободата, която кешът осигурява.
Този ускорен, но прикрит път към изцяло дигитална парична система отваря вратата към безпрецедентно ниво на финансово наблюдение и контрол в европейската история. Като отхвърля принципа на субсидиарност, той ще засегне почти целия континент.
Пътят към тоталния обществен контрол минава през ограничаването на икономическата свобода.
