Тревожността за здравето може да имитира симптоми на заболяване и двете трябва да се приемат сериозно, за да настъпи изцеление
Бивша бодибилдърка и персонален треньор, Легна Мартин никога не се смятала за тревожна – по-скоро за водена от вярата и оптимистична. Но когато я обзел страхът от болест, това напълно променило характера и живота ѝ.
Параноята се появила, след като развила студова уртикария – рядка кожна реакция към студа, която причинява копривна треска и отоци. Скоро се появили и други необичайни симптоми, като замайване, последвано от силна тревожност. След многобройни посещения в спешното отделение и прегледи при специалисти тя спряла да излиза от дома си. Мартин вече не се разпознавала.
След това ѝ поставили диагноза рак на гърдата – отчасти защото била толкова съсредоточена върху тялото си, че забелязала необичайната болка. Това само засилило тревожността ѝ и ѝ придало нещо конкретно и необходимо.
„Най-трудното за мен дори сега е, че при всяка болезненост, всяка болка, всичко, което днес се усеща малко по-различно от вчера, умът ми веднага отива към: „Ще умреш““, каза Мартин пред The Epoch Times.
Опитът на Мартин не е изолиран. Това дори има име – тревожно разстройство, свързано с болести. То може да варира от катастрофизиране след поставена диагноза до страх от физически симптоми, който може да накара човек да блокира и да избягва лекари и лечения, способни да помогнат.
Стигнал ли е страхът ви твърде далеч?
Преходните опасения за здравето и съпътстващият ги стрес са нормална част от живота. Същото важи и за използването на технологии за проверка на симптоми.
„Всички ние, ако получим плашеща диагноза, разбираемо ще започнем да изпитваме тревожност заради нея. В повечето случаи се опитваме да преминем през това и то не обсебва цялото ни време, нито се отразява на живота ни“, каза пред The Epoch Times Майкъл Стайър, лицензиран професионален консултант. „При тревожността за здравето тя просто започва постепенно да завладява живота на човека с все повече и повече тревога.“
При някои хора, особено при тези с история на тревожност, мозъкът търси за какво да се захване, дори когато няма поставена диагноза, посочи Стайър, съавтор на „Пълно ръководство за преодоляване на тревожността за здравето“.
Тревожното разстройство, свързано с болести, е новото название на хипохондрията. То представлява силен страх от придобиване на тежко заболяване, съпроводен от натрапливи мисли. Има два подтипа: търсещ медицинска помощ и избягващ медицинска помощ, като някои данни показват, че повечето хора с това разстройство преминават от единия тип към другия. Те също така често непрекъснато търсят уверение – било от телесни усещания, медицински изследвания или онлайн търсения за здравето.
Това не се различава много от бдителността, насърчавана по време на пандемията от COVID-19: наблюдавайте, оценявайте, докладвайте. Макар онлайн търсенията да помагат на пациентите да защитават интересите си и да следят здравето си, претоварването с информация също така улеснява отключването на тревожност, каза Стайър.
„При тревожността за здравето всъщност не става дума за информация, а за това да се почувствате по-добре. Тя се превръща в хлъзгав наклон, когато я използваме, за да намалим тревожността“, добави той.
Ако уверението не носи удовлетворение, то може да доведе до още търсения, прегледи и изследвания. Дори тогава човек може да се съмнява, че изследването не е било направено правилно или че лекарят е сгрешил. „Тогава отново се връща в цикъла“, каза Стайър.
Когато страхът възпрепятства изцелението
Страхът от болест може да повлияе на изцелението, като ви държи в състояние на свръхбдителност, променя начина, по който преживявате симптомите, влияе върху ефективността на лечението и води до избягване на лечение. Общата нишка е когнитивната негъвкавост; с други думи, това, което мислите, може да повлияе на резултата.
Научният термин за това явление е ноцебо. Пациентите изпитват реална болка, защото я очакват вследствие на тревожност, обусловеност или предупреждения от медицински специалисти или медиите. Засиленият страх може да активира холецистокинин – невротрансмитер, който предава сигнали за болка. Страхът може също да попречи на мозъка да освобождава ендогенни опиоиди, или естествени обезболяващи.
„Ако им е по-трудно да се освободят от безполезните неща, които правят, ще им е по-трудно да постигнат напредък“, каза Стайър. Именно затова някой може да избягва физическите упражнения. Ускоряването на пулса и учестяването на дишането могат да се усещат като инфаркт или паника, а човек с тревожно разстройство, свързано с болести, търси безопасност над всичко останало.
Онкоболните се борят със страха от прогресиране и повторна поява на заболяването, от смъртта и от това да станат бреме за семейството си – но същото важи и за хората с болести като множествена склероза и диабет тип 2.
Метаанализ, публикуван в Health Psychology Review, установи, че при пациенти без рак, които се сравнявали с хора в по-лошо състояние, стресът водел до свръхбдителност и избягване. От друга страна, пациентите, които приемали заболяването си и търсели информация, дори когато изпитвали стрес, по-често спазвали лечението си.
Страхът рядко е недостатък на характера. По-скоро той е сигнал от тялото ви, че трябва да предприемете действие.
Това може да означава, че е време за нов лекар или изследване, защото в основата на симптомите ви има нещо различно от тревожността. Такъв бил случаят с Мартин, когато изпитвала болка в гърдата и изследване между прегледите потвърдило подозрението ѝ. „Има много изследвания, които показват, че с хората, включително с жените, се отнасят различно в медицинската система“, добави Стейн. „Искаме да сме сигурни, че имаме отношения на доверие с нашия медицински специалист.“
Не е полезно да ви отпратят с обяснението, че симптомите ви са „само в главата ви“. Независимо дали симптомите показват заболяване или тревожност, те са физиологични и подлежат на лечение, каза Стейн. Целта обаче е нито търсенето на отговори, нито самите отговори да не предизвикат психическа спирала.
Как да се изправите срещу страховете си
Когнитивно-поведенческата терапия – разговорна терапия, която ви помага да свържете мислите, чувствата и действията си – може да бъде полезна. По-специално терапията на приемането и обвързването (ACT) и превенцията на експозицията и реакцията (ERP) помагат на пациентите да се изправят срещу страховете си.
ERP е вид терапия за обсесивно-компулсивно разстройство, при която пациентите умишлено се изправят пред тревогите си, за да се упражняват да не извършват обичайното си поведение. ACT учи пациентите да приемат трудните мисли и чувства и да предприемат действия, съответстващи на ценностите им, вместо на емоциите им.
Един елемент от тревожността за здравето, който пациентите често не успяват да разпознаят, е, че най-големите им страхове – да загубят семейството, финансите, хобитата или радостта си – вече са се сбъднали заради тревожността им, а не заради диагнозата.
„Те започват да губят неща. Започват да не спортуват. Започват да не ходят на работа. Започват да не прекарват време със семейството си и тогава животът, изпълнен с избягване, наистина се свива“, каза Стайър. „Колкото повече можем да помагаме на хората да се изправят пред плашещите неща, толкова повече това не само помага при тревожността, но и разширява живота им.“
Мартин се е научила да прекъсва страховете си с вътрешен диалог. Веднъж, когато я болели краката и умът ѝ първоначално се насочил към най-лошите възможни сценарии, тя си напомнила, че предния ден е правила клекове. Слуша и музика, за да противодейства на отключващите фактори при пристъпите на замайване.
Преоткриването на нещата, които някога са ѝ носели удоволствие, помага на Мартин да се върне към живота, който помни отпреди да се разболее. Тя води фитнес занимания и започва отново да работи като персонален треньор – споделя оптимизъм не само във вътрешния си диалог, но и с клиентите, които в реално време я наблюдават как преодолява блокажа си.
„Целта ми очевидно е да продължа да се подобрявам“, каза тя. „Има дни, в които нямам много енергия, но въпреки това трябва да направя нещо. Продължавам напред.“
