Ново регионално обединение ще търси промени в прилагането на европейските въглеродни регулации, докато развитието на газовата инфраструктура поставя България в по-значима позиция при доставките за Югоизточна Европа
Производители и търговци на горива от шест държави в Централна и Източна Европа поставиха началото на съвместна инициатива за защита на конкурентоспособността на енергийния сектор. Представители на България, Гърция, Полша, Румъния, Словакия и Чехия подписаха декларация за създаване на неформален регионален алианс, чрез който да водят координиран диалог с Европейската комисия и националните правителства.
Споразумението беше постигнато в рамките на международната конференция „Енергиен алианс в ЦИЕ – Централна и Източна Европа заедно за конкурентно и сигурно енергийно бъдеще“. Форумът е организиран от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) под егидата на Министерството на енергетиката.
Новото обединение поставя на преден план необходимостта климатичните изисквания на Европейския съюз да бъдат съобразени с икономическите условия в отделните държави. Подписалите декларацията браншови организации потвърждават подкрепата си за европейските цели за намаляване на емисиите, но настояват за защитни мерки, които да позволят на предприятията да запазят конкурентоспособността си.
Един от основните въпроси е прилагането на Директивата за системата за търговия с емисии (СТЕ2) за автомобилния транспорт и сградите. Представителите на сектора призовават европейските институции да осигурят социално балансиран и икономически реалистичен подход.
Исканията са поставени на фона на продължаващата криза със сигурността на доставките на горива и енергия в Европа. В документа се посочват геополитическото напрежение, нарушенията на световните вериги за доставки, санкционните режими и резките колебания в цените като фактори, които затрудняват енергийния пазар.
България настоява климатичните мерки да отчитат регионалните различия
Министърът на енергетиката Ива Петрова защити позицията, че изпълнението на европейските климатични ангажименти трябва да върви успоредно с осигуряването на предвидими условия за индустрията.
Според нея въглеродната политика трябва да насърчава декарбонизацията, без да възпрепятства практическото прилагане на нови технологии при реални пазарни условия. Това е и последователната позиция, която България отстоява по отношение на европейските регулации.
Петрова обърна внимание на икономическите особености на Централна и Източна Европа. Тя посочи необходимостта от гъвкав и диференциран подход, който да позволява на държавите от региона да развиват икономиките си и да поддържат конкурентоспособността на предприятията, без прилагането на общите европейски политики да води до нови структурни различия.
„Само така можем да изградим справедлива и практически приложима рамка, която едновременно да създава условия за модернизация, но и да насърчава социално-икономическата и технологичната кохезия“, заяви министърът.
Тя обвърза постигането на европейските цели с необходимостта от сближаване между регионите както в икономическо, така и в технологично отношение.
В подкрепа на съгласуваната позиция на индустрията Петрова пое ангажимент инициативата да бъде продължена на политическо равнище. Намерението е страните от региона да отправят ясно общо послание за интересите си.
Бизнесът иска адаптиране, а не премахване на правилата
Заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков обърна внимание на съдържанието на подписаната декларация, като направи разграничение между премахването на регулациите и тяхното приспособяване към конкретните потребности.
„В декларацията не се казва: „Махнете регулациите“. В нея се казва: „Адаптирайте регулациите““, подчерта Темелков.
Според него нормативните изисквания трябва да бъдат по-адекватни на обществените потребности и достатъчно ефективни, за да могат да се изпълняват лесно и бързо.
Тази позиция поставя акцент върху начина, по който европейските правила се прилагат на практика, като същевременно запазва заявения от браншовите организации ангажимент към климатичните цели на ЕС.
Вертикалният газов коридор разширява регионалното сътрудничество
Наред с регулаторните въпроси министър Петрова открои значението на инфраструктурата за енергийната сигурност. Според нея надеждното снабдяване зависи от два основни фактора: свързана и устойчива инфраструктура и силно регионално сътрудничество, изградено около нея.
Тяхното съчетаване трябва да осигури ефективно използване на съществуващите възможности за пренос и да гарантира сигурни доставки на достъпни цени за потребителите.
Като пример за подобно партньорство Петрова посочи проекта за Вертикалния газов коридор. Към инициативата наскоро са се присъединили операторите на Северна Македония и Сърбия.
По оценката на министъра сътрудничеството в рамките на проекта допринася за използването на газовата инфраструктура в подкрепа на сигурността на доставките в Централна, Източна и Югоизточна Европа.
Новите газови маршрути засилват ролята на България
Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки представи промените в снабдяването с природен газ и отражението им върху мястото на България в европейската енергийна система.
Според него страната постепенно придобива ключова роля в регионалната инфраструктура, след като преди това е заемала периферна позиция.
Равначки припомни зависимостта на Югоизточна Европа от определен доставчик и маршрут само преди няколко години. Като съществени промени в настоящата ситуация той посочи достъпа до терминали за втечнен природен газ, развитата газова свързаност и увеличаването на капацитета за съхранение.
Особено значение в неговото изложение имаше промяната в посоката на доставките, като природният газ вече преминава от юг към север.
Тези развития, според представената от Равначки оценка, са част от променящата се енергийна карта на Европа и от нарастващото значение на България за газовото снабдяване на региона.
