На международната конференция „Европейски хляб на мира“ заместник-министър Янислав Янчев постави акцент върху цифровизацията, подкрепата за малките и средните стопанства и необходимостта от устойчиво управление на природните ресурси
Бъдещето на европейското земеделие зависи от способността на стопанствата да внедряват съвременни технологии, да се приспособяват към климатичните промени и да поддържат икономическа устойчивост. Тези въпроси бяха сред водещите теми на XII Международна министерска конференция по проекта „Европейски хляб на мира“, открита в Балчик с участието на заместник-министъра на земеделието и храните Янислав Янчев.
Форумът събра представители на земеделски организации, млади фермери и официални гости, които обсъдиха условията за развитие на сектора и значението на икономически стабилните стопанства за осигуряването на селскостопански хранителни продукти.
Цифровите технологии като част от модернизацията
В изказването си Янчев представи усилията за обновяване на българското селско стопанство чрез насърчаване на цифровизацията и устойчивите производствени методи. Особено внимание той отдели на малките и средните земеделски стопанства, за които повишаването на конкурентоспособността е сред основните приоритети.
Сред технологичните възможности за сектора заместник-министърът открои прецизното земеделие, наблюдението чрез сателити, автоматизираните процеси и приложенията на изкуствения интелект. Според него използването на подобни решения може да подобри производителността и да позволи по-ефективно управление на ресурсите.
Внедряването на иновации обаче трябва да бъде съобразено с условията, при които работят земеделските производители.
„Технологиите трябва да бъдат достъпни за стопаните и съобразени с техните практически потребности“, заяви Янчев.
Той свърза инвестициите в агроиновации с необходимостта от образование, научноизследователска дейност и разпространение на знания. Според представената от него позиция технологичното обновяване изисква научните постижения да намират практическо приложение в стопанствата.
Климатичните промени и несигурните пазари поставят нови изисквания
Наред с модернизацията участниците разгледаха и предизвикателствата, които влияят върху дългосрочното развитие на земеделската дейност.
Янчев посочи военните конфликти, климатичните изменения и нестабилността на пазарите като фактори с пряко отражение върху сектора. В тази обстановка, според него, земеделските производители се нуждаят от сигурност и предвидимост, за да могат да планират развитието и обновяването на своите стопанства.
Отделно внимание беше посветено на приспособяването на селскостопанското производство към променящите се климатични условия.
Заместник-министърът постави сред необходимите действия опазването на биологичното разнообразие и отговорното използване на почвените и водните ресурси. Той открои и значението на работещите механизми за предотвратяване на рискове и управление на последиците от тях.
В обсъжданията намери място и приносът на младите земеделски производители. Янчев подчерта нарастващото им значение за бъдещето на отрасъла.
България приема международната инициатива за втори път
Домакинството на Балчик е второ за страната ни в рамките на проекта „Европейски хляб на мира“. Организацията на конференцията се осъществява съвместно с Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
Сред участниците бяха председателят на германската асоциация „Хляб на мира“ Антон Бльот и председателят на Управителния съвет на НАЗ Илия Проданов.
В международната среща се включиха също земеделски организации и млади фермери от държавите, участващи в инициативата, както и официални гости от Финландия и Украйна.
Програмата обедини обсъжданията за икономическата жизнеспособност на земеделските стопанства с посланията за сътрудничество между европейските държави.
Церемония в Двореца в Балчик отбеляза символиката на инициативата
Освен в работните дискусии заместник-министър Янчев участва и в официалната церемония „Хляб на мира“, проведена в Двореца в Балчик.
В рамките на събитието той открои значението на проекта за укрепването на единството, мира и споделените европейски ценности.
Част от церемониалната програма беше ритуалът по благославяне на „Хляба на мира“ за 2026 г.
С приключването на тържествената част България предаде домакинството на Република Литва.
