Простата мелодия на полския пианист и композитор прикрива дълбочината на този прекрасен ноктюрн
„Soyez heureuse“ („Бъдете щастлива“). Думите на Фредерик Шопен са написани в албума на Мария Водзинска. Те стоят под ръкописен препис на началната мелодия от неговия Ноктюрн в ми бемол мажор. Подобно на музиката му, почеркът на Шопен е дребен и внимателен: красотата се крие в неговата скромна искреност.
Водзинска беше годеницата на Шопен, но макар двамата да са сгодени, тя така и не стана негова съпруга. В първите години на ухажването им 25-годишният композитор преписа за нея първите три такта от публикувания си ноктюрн, заедно с простото послание.
През 1837 г., година след като ѝ предложи брак, Шопен събира цялата си кореспонденция с Водзинска и нейното семейство, завърза я с панделка и надписа купчината: „Моите скърби“.
Майсторът на малките форми
Началото на XIX век бе зората на виртуозите на пианото. Заради изискванията на Бетовен към инструмент, който да изразява творческата му неудържимост, пианото трябвало да се развива.
Когато романтичното движение достигна своя разцвет, диапазонът на пианото се бе разширил, динамичните му възможности и темброве се бяха обогатили, а десният педал вече беше станал обичаен. Инструментът придоби оркестрово измерение и очарова публиката със способността си да изразява чувства.
Наред с другия пиано виртуоз Франц Лист, Шопен се нареди сред най-видните композитори и изпълнители на клавирна музика. Шопен високо ценеше своя колега: когато веднъж го попитаха кой може да свири по-красиво от него, композиторът кратко отговори: „Лист може.“
Но ако Лист бе овладял големите форми, Шопен бе майсторът на малките. Музиката на Лист изисква техническо съвършенство и сякаш очаква бис след бис. Шопен обаче пишеше, за да достави удоволствие на себе си. Валсовете му сякаш се чувстват по-добре в салон, отколкото в бална зала, а мелодиите му почти звучат по-хубаво, когато ги тананикаш, отколкото когато ги пееш.
Вероятно именно интимният характер на ноктюрните привлипа Шопен към тях. Ноктюрните – жанр клавирна музика, развит от ирландския композитор Джон Фийлд – са едночастни произведения, вдъхновени от нощта. Лист ги описва като пресъздаващи „онези часове, в които душата, освободена от всички грижи на деня, се потапя в самосъзерцание и се издига към областите на звездното небе“.
Ноктюрните достигат своя връх при Шопен: през живота си той композира 21, изследвайки по-съзерцателните страни на понякога прекомерните страсти на романтизма.
Ноктюрн № 2 в ми бемол мажор, оп. 9, № 2
Ноктюрнът на Шопен в ми бемол мажор си е спечелил незавидната репутация на любителска пиеса за пиано. Той страда от проста мелодия, която сякаш се повтаря малко прекалено често. И все пак, въпреки лесната си техника, произведението привлича и най-изтъкнатите музиканти: композиторът Здзислав Яхимецки го определя като „пример за рядко усещане за стилова чистота“, а концертният пианист Жан-Ив Тибоде, попитан коя пиеса би могла да накара някого да се влюби в класическата музика, избра ноктюрна в ми бемол мажор.
Класическият пианист Артур Рубинщайн изпълнява ноктюрна в еталонен запис. (Чуйте)
Ноктюрнът е в закръглена двучастна форма – началната тема обрамчва средна част, преди произведението да завърши с кода.
Пиесата започва с тема от четири такта; тя започва със самотен си бемол, преди да премине с голям скок към началния акорд на ми бемол мажор. Под нея акомпаниментът създава пулс, напомнящ валс, и установява ритмичната рамка, над която мелодията танцува.
Вариациите на мелодията (00:29), с нарастваща хроматичност и украси, придават на напева извиващ се блясък и почти импровизационна свобода.
В средната част (00:59) Шопен изследва различни тоналности, като преминава през безброй настроения в главозамайваща акордна последователност, която накрая се връща към ми бемол мажор (01:26).
След завръщането към вариация на началния материал започва кодата (02:54). Сред колаж от предишни мелодии Шопен въвежда най-високия тон в произведението – високо ми бемол, – показвайки диапазона на пианото. Финалната каденца обаче е просто четири повтарящи се тона. Без прекомерна виртуозност Шопен завършва този ноктюрн със своя сдържан чар и умерен блясък.
Какви теми от областта на изкуството и културата бихте искали да отразяваме? Моля, изпращайте идеи или отзиви на features@epochtimes.nyc.
