Едва с изобретяването на клапанния тромпет в края на XVIII век концертът на Хайдн изобщо става изпълним
Тромпетът е един от най-красивите музикални инструменти. Разпознаваем мигновено по блестящия си звук, този сияен златист месингов инструмент – извита в плавни спирали тръба, увенчана с три внушителни клапана – се е превърнал в един от най-познатите символи на музиката. Днес тромпетът е незаменима част от всеки оркестър и музикален състав и може да предаде всичко – от напевни мелодии до мощни възгласи.
Тромпетът обаче невинаги е заемал престижно място сред музикалните инструменти. Всъщност едва около средата на XIX век се развива познатият днес вентилен тромпет и той става стандартна част от оркестрите. Преди това тромпетът е бил почти съвсем различен инструмент. Най-популярният от медните духови инструменти всъщност произлиза от по-ранни, ограничени прототипи.
Хайдн, Вайдингер и изобретението с клапани
Преобладаващият тромпет през XVIII век е бил „естественият“ тромпет – единична месингова тръба, действаща, но примитивна. Поради древния си произход той дълго е бил свързван с бойните полета и кралските дворове. Без съчетанието от вентили и настройващи плъзгачи, характерни за величествения съвременен тромпет, естественият тромпет изглежда оголен от съвременните си допълнения.
Разликите не са само външни – естественият тромпет е можел да свири само ограничен брой тонове. Тъй като дължината на тръбата не е можела лесно да се променя, е било възможно изпълнението единствено на обертонови тонове. По същество той е можел да свири само тонове, разположени на големи интервали в ниския регистър, докато гами са били възможни единствено във високия.
Затова тромпетовата музика от ранния класически период е била ограничена, поне в сравнение с постиженията на съвременните виртуози. Обикновено изпълнителят е изсвирвал поредица от арпежи във фанфарен стил в кулминацията на симфония, тъй като инструментът не е бил особено подходящ за мелодии, изискващи постъпателно движение в ниските регистри.
Установеното положение най-накрая е разтърсено благодарение на усилията на новатора Антон Вайдингер, за когото Йозеф Хайдн написва концерт за тромпет. Преди този момент Хайдн никога не е писал солова музика за тромпет, но Вайдингер работел по ново изобретение, което може би е вдъхновило композитора.
На австрийския виртуоз на тромпета Вайдингер се приписва популяризирането на изобретението, познато като тромпет с клапани. Подобно на клапите на дървените духови инструменти, като флейтата, добавянето на клапани към месинговия тромпет му позволява да свири хроматично. Това развитие открива безброй възможности пред инструмента. Тромпетистът вече не е трябвало предвидимо да надува инструмента от основния тон към доминантата и обратно към основния тон – вече е можел да свири мелодии!
Макар идеята за тромпет с клапани да не е била напълно нова, възможността за привидно невъзможен концерт за тромпет събужда интереса на Хайдн. Композиторът завършва концерта през 1796 г., но са нужни още четири години, преди Вайдингер да представи творбата за първи път. В собствената си реклама за премиерата Вайдингер твърди, че е прекарал „седем години тежък и скъп труд“, усъвършенствайки инструмента.
Въпреки това тромпетът с клапани се превръща във важна стъпка в развитието на инструмента. По-късно Вайдингер е причината Йохан Непомук Хумел да напише концерт за тромпет, което го прави вдъхновител за две основополагащи произведения от класическия репертоар за тромпет. След кратък период на слава тромпетът с клапани в крайна сметка е изместен от изобретяването на вентилния тромпет. Но за малцината слушатели, чули Вайдингер на онази самотна премиера, тоновете на вълшебния тромпет са били предвестник на бъдещите възможности.
Концертът за тромпет на Хайдн
Днешният запис на първата част от Концерта за тромпет в ми бемол мажор на Хайдн, Allegro, е на Морис Андре, съпровождан от Мюнхенския камерен оркестър под диригентството на Ханс Щадлмайр. (Чуйте)
Частта започва с елегантно въведение от оркестъра. Основната тема – мелодична възходяща гама – изглежда измамно проста. Когато обаче тромпетът се включва на 1:11 мин., повтаряйки същата мелодия, този незабележителен пасаж би изненадал публиката по времето на Хайдн, тъй като тромпетът поема ролята на водещата мелодична линия.
На 1:57 мин. Хайдн продължава с трели от солиста – изящно приложение на виртуозен орнамент. След разработката и завръщането на основната тема солистът започва каденца на 5:20 мин. В класическия концерт това бележи края на частта, когато целият оркестър замлъква и дава възможност на солиста да блесне.
Тук солистът демонстрира пълния диапазон на съвременния вентилен тромпет. За разлика от тромпета с клапани, чиито клапани могат да причинят неравномерност в тона и отклика, вентилният тромпет предлага по-постоянен звук в целия си диапазон, като същевременно запазва способността да изпълнява хроматични пасажи. Тук инструментът звучи прекрасно – от най-ниския до най-високия регистър. Солистът завършва с драматичен вихър от шестнадесетини, с което приключва частта.
