Разсекретени документи на ФБР и федерални наказателни дела показват как Пекин действа чрез обширна мрежа в САЩ, използвайки като оръжие дейности, които до голяма степен са законни
Американски журналист, прекарал 16 години в Китай като колумнист и редактор в държавните медии на страната, през седем от тях е получавал възнаграждение и от китайското Министерство на държавната сигурност (МДС) – гражданската служба, която ръководи външното разузнаване, контраразузнаването и тайната полиция на Пекин.
Това, което правеше 51-годишния Томас Уеър Поукън II ценен за китайския режим, бе, че можеше да влиза в САЩ, когато пожелае.
На 1 септември федерален съдия в Александрия, щата Вирджиния, осъди Поукън – арестуван през февруари в хотел във Вашингтон – на две години затвор.
„[Поукън] се възползва от американското си гражданство и произтичащата от него възможност да пътува до САЩ без ограничения“, заяви помощник главният прокурор Джон А. Айзенбърг.
От най-малко 2019 г. до февруари 2026 г. Поукън е получил най-малко 100 000 долара от китайска държавна ръководителка, която познавал като „Кати“, според Министерството на правосъдието на САЩ. Задачите му били да пътува от Пекин до САЩ, да се среща с хора, които биха могли да станат разузнавателни източници, да им предава комуникационни устройства и да предоставя информацията, която Пекин искал да получи.
Експерти заявиха пред The Epoch Times, че Пекин извършва повечето си разузнавателни операции в САЩ чрез хора, които вече живеят в страната, като разчита на дейности, които до голяма степен са законни – запознаване на хора, организиране на събития, водене на списъци с участници или проучване на отделни лица.
Тези дейности се развиват в студентски клубове, сдружения на хора от един и същ роден край, кампанийни събирания на средства и университетски форуми – именно институциите, които едно отворено общество умишлено поддържа достъпни. В случая на Поукън ролята му била да идентифицира лица, които Министерството на правосъдието нарече „нови цели за вербуване“ за неговите китайски ръководители.
За Пекин в САЩ вървят паралелно две задачи. Едната е насочена навън – към американски политици, университетски кампуси и отбранителни компании. Другата е насочена към китайската диаспора, чиито събирания се проследяват и докладват на Пекин.
Под законовата граница
За да изпълнява тези две задачи, Пекин работи с два вида хора: обучени професионалисти и информатори, заяви Чън Покуан пред The Epoch Times.
Чън помогна за организирането на продемократичните протести през 1989 г. в Гуанджоу, Китай, и бе хвърлян в затвора два пъти, преди да емигрира в САЩ през 1996 г. Автор и дългогодишен коментатор за Radio Free Asia и Voice of America, той прекара три десетилетия сред китайската дисидентска общност извън страната.
Китайската комунистическа партия (ККП) използва втория вид в голям брой – това, което Чън нарече „тактиката на човешката вълна“ на ККП.
„Тези информатори са навсякъде: в китайската общност, на срещи на демократичното движение, на всякакви академични конференции в САЩ, на всякакви университетски форуми“, каза той.
„Това, което правят тези информатори, е да вървят по ръба. Те могат да твърдят, че действат законно.“
Поукън бе между тези две категории. Той не беше обучен служител и не вървеше просто по ръба: беше вербуван агент – получаваше заплащане, управляваше го ръководител и получаваше задачи – а онова, което Пекин искаше от него, бяха още хора.
Той също така продавал доклади на група от Ухан, търсеща информация за американски технологии и за Министерството на правосъдието на САЩ, както и на експерт, който можел да помогне на групата „да извършва кибершпионаж“.
Прокурорите заявиха, че той насърчил служител от администрацията на Тръмп да се свърже с жена в Китай, за която смятал, че е служителка на китайското разузнаване. Министерството на правосъдието посочи, че той признал, че се е опитал да „проникне в политическите кръгове на САЩ“, за да получи достъп до класифицирана информация.
През юни Поукън се призна за виновен, че е действал като агент на чуждо правителство в САЩ, без да уведоми главния прокурор. При произнасянето на присъдата пред съдия Леони Бринкема Поукън не оспори установеното от прокурорите за действията му.
„Научих много тайни и наистина разказах на китайците за тези тайни“, каза той, имайки предвид непублична информация, която споделил и която не представлявала информация, свързана с националната отбрана.
„Мислех, че помагам, но сега осъзнавам, че можех да причиня още по-големи щети, включително война.“
Не му бе повдигнато обвинение по Закона за шпионажа. Този закон обхваща предаването на „информация, свързана с националната отбрана“ на чужда сила и предвижда смъртно наказание или доживотен затвор.
Адвокатът на Поукън, Чарлз Бърнам, заяви пред The Epoch Times на 1 септември, че „както правителството се съгласи днес в съда, г-н Поукън не е предоставил на китайците никаква класифицирана информация“.
Обвинението, по което той се призна за виновен, предвижда максимално наказание от 10 години. Прокурорите поискаха три. Той получи две.
Нищо от поисканото от Пекин не изискваше незаконно проникване някъде и това не е особеност само на неговия случай.
През 1999 г. двама старши полковници от Китайската народоосвободителна армия (КНА) – Цяо Лян и Ван Сянсуей – публикуваха „Неограничена война“ чрез собственото издателство на КНА. Те написаха, че границите „между двата свята на войната и не-войната, на военното и невоенното, ще бъдат напълно унищожени“.
Причините тази работа да е организирана по този начин са предмет на предстоящ ексклузивен изследователски доклад на The Epoch Times, озаглавен „Структурата на апарата за сигурност на ККП: от централните списъци до оперативните звена на първа линия“.
Основният извод на доклада е, че ККП не съсредоточава разузнавателната си или свързаната със сигурността работа в една-единствена всемогъща агенция. Пекин определя дневния ред и дефинира заплахите. Работата се разпределя между оперативни звена на първа линия – провинциални и общински служби за държавна сигурност – и обикновени хора.
В сферите на обединения фронт, религията и образованието докладът посочва, че „социалният контрол невинаги има принудително лице“. Вместо това той се проявява като поддържане на връзки, разговори „от сърце до сърце“ и създаване на „представителни фигури“ – същите канали, през които преминават американските случаи.
Същото разделение на труда се простира и отвъд границите на Китай. Тези местни служби за сигурност отговарят за входните пунктове в страната, университетите, изследователските институти, чуждестранните компании, действащи в Китай, и общностите на диаспората, емигрирали от съответната им територия. Те имат „собствени източници, мрежи и набори от цели“, установи докладът на The Epoch Times.
Зад всичко това стои правен механизъм. Китайският Закон за националното разузнаване от 2017 г. задължава гражданите и организациите на страната да подкрепят и да сътрудничат в разузнавателната работа на държавата.
ФБР е описало как изглежда това на практика.
Първата стъпка: създаване на достъп
Ключов елемент от тактиката на ККП с „човешка вълна“, според Чън, са китайските студенти в чужбина, на които се възлагат малки задачи на събития – например да създават контакти, да записват видеа и да събират визитки.
„Когато се върнат в Китай, могат да го представят за академичен кредит“, каза той.
Той нарече това „цзо-е“, което означава домашна работа.
Стойността на подобна дейност е изложена в близо 150 страници документи на ФБР за Кристин Фан, разсекретени от Белия дом и публикувани на 17 август. Те документират четиригодишно разследване на жена от района на залива на Сан Франциско, за която ФБР е преценило, че има предполагаеми връзки с MДС и чиито родители са били разузнавателни служители.
Фан основала китайска студентска асоциация в държавен университет и увеличила броя на членовете ѝ до над 700. Китайското консулство в Сан Франциско я обявило за най-добрия председател на подобна организация на Западното крайбрежие. Тя организирала галавечери с кмета на Сан Франциско и събирала средства за предизборната кампания на младия тогава конгресмен Ерик Суолуел, демократ от Калифорния.
Нито един от тези инструменти не бил незаконен. Но през тези години, според собствените описания на Фан в досието, те я поставили в помещения с губернатор, двама кметове и член на Конгреса.
Матю Бразил, бивш офицер от армията на САЩ и дипломат, съавтор на „Китайският комунистически шпионаж: въведение в разузнаването“, заяви пред The Epoch Times, че дипломатическите мисии имат обичайни основания да привличат такива групи, „но те позволяват и разузнавателно идентифициране и оценяване“.
„Дейността на Фан прилича на дългосрочно култивиране, а не на вербуване и използване на разузнавателни източници“, каза той. „Потенциалните източници първо се идентифицират и оценяват, преди да им бъде отправено предложение и да бъдат вербувани.“
По думите му стойността на тази работа се виждала от един факт: Суолуел в крайна сметка станал член на Комисията по разузнаването към Камарата на представителите.
Той подаде оставка от Конгреса през април заради обвинения в сексуално неправомерно поведение, несвързани с този случай.
През февруари 2017 г. ФБР преименува случая.
„Разследването до момента не е установило нарушения на федералните закони за корупцията, извършени от конгресмена Ерик Суолуел“, се посочваше в документа.
Когато случаят бе приключен през май същата година, агентите написаха, че доказателствата показват, че Фан е нарушила наказателни закони, включително разпоредби за финансирането на кампании, неверни изявления и контрабандно пренасяне на големи суми в брой, както и член 951 – обвинението, по което Поукън бе осъден. Разследващите не открили доказателства за „размяна тип услуга срещу услуга между Фан и конгресмена или неговия офис“.
Никой не бе обвинен. Фан избяга от страната и впоследствие ѝ бе забранено да се завърне. Наказателното преследване било „неосъществимо поради причини, свързани с националната сигурност“, заяви ФБР.
ФБР отказа коментар по случая.
Нейният случай показва метода в пълния му вид. Всеки инструмент, който тя използвала, е такъв, който едно отворено общество предоставя свободно – университетски клуб, консулско отличие и място на събитие за набиране на средства. Не е било нужно нищо да бъде откраднато и когато ФБР разбрало какво показва съвкупността от тези действия, достъпът вече бил осигурен.
Следва искането
Достъпът е първата половина от работата. Какво ще поиска Пекин, след като той е изграден, зависи от това кой отправя искането.
Какво е специализирала дадена местна служба, установи докладът на The Epoch Times, „зависи до голяма степен от нейния регион“. Провинция с авиационна промишленост преследва авиационни цели. Провинция, чиито емигранти са изградили общности в Калифорния, има причина да се интересува от Калифорния.
Дзянсу, Китай, има аерокосмическа база. Дзи Чаоцюн пристига в Чикаго със студентска виза през 2013 г., за да учи електроинженерство в Илинойския технологичен институт. Управлението за държавна сигурност на Дзянсу, провинциалното подразделение на MДС, му възложило да събере информация за осем китайски граждани, работещи в САЩ като инженери и учени, няколко от които в американски отбранителни изпълнители, с цел евентуално вербуване.
Нищо от това не изисква незаконно проникване някъде. Студентска виза, магистърска програма, събрани имена на осем души – работата, която Пекин иска, е работа, която всеки би могъл да извърши.
Дзи бе разкрит от нещо друго. През 2016 г. той се записа в резерва на американската армия по програма за чуждестранни граждани със специални умения и излъгал за контактите си с чуждо правителство. Арестуван през 2018 г., през 2022 г. той бе признат за виновен, че е действал като нерегистриран агент и че е излъгал армията. На следващата година бе осъден на осем години затвор.
Служителят, който ръководел Дзи, бил Сю Яндзюн, заместник-директор на отдел в службата в Дзянсу – единственият действащ служител на китайското разузнаване, когото САЩ някога са осъждали. Неговата цел бил модулът на вентилатора с композитен двигател на GE Aviation в Синсинати – технология, която според Министерството на правосъдието „никоя друга компания в света не е успяла да дублира“.
Методът на Сю бил същият като този на Фан. Той намирал инженери в американски авиационни компании, канел ги в Китай да изнасят лекции и плащал пътуването и възнаграждението им. Тъй като не можело да го арестува в Китай, ФБР го привлякло в Белгия през 2018 г. с обещанието за среща с инженер от GE, след което той бил екстрадиран в Охайо, осъден по Закона за икономическия шпионаж и получил 20 години затвор през ноември 2022 г.
Втората задача: прицелване в китайската диаспора
Втората от двете задачи е насочена в другата посока. Докато първата се стреми навън към достъп и информация, тази се насочва навътре към контрол – и докато MДС събира разузнавателна информация, тази дейност преминава през китайските консулства и китайското Министерство на обществената сигурност, китайската полиция.
Китайските дисидентски групи в САЩ записват присъстващите на срещите си. Там, където тези групи са били инфилтрирани, организаторите фотокопират книгата и я предават на страната на ККП, каза Чън.
Сдруженията на хора от един и същ роден край, базираните по провинции клубове в китайските общности, са „манипулирани зад кулисите от консулствата и посолствата на ККП, които осигуряват финансирането и раздават отличията“, посочи той.
На 13 май федерално жури в Бруклин призна Лу Дзиенуан, американски гражданин от Бронкс, за виновен, че е действал като незаконен агент на китайския режим и че е възпрепятствал правосъдието.
Прокурорите заявиха, че той е помогнал за управлението на недеклариран полицейски участък в сграда на „Ийст Бродуей“ в Чайнатаун, Манхатън, използван за наблюдение на китайски дисиденти в чужбина и за издирване на продемократичен активист, избягал в САЩ. Той може да получи до 30 години затвор.
„Няма да позволим тайни „полицаи“, изпратени от чужда държава, да тормозят хора в САЩ“, заяви Айзенбърг, същият американски служител, който обяви присъдата на Поукън.
Служителите на ККП, стоящи зад подобни кампании, са по-трудно достижими. В отделни обвинения през април 2023 г. Министерството на правосъдието обвини 44 души, 40 от които служители на Министерството на обществената сигурност, за кампании по тормоз и заглушаване на хора, живеещи в САЩ.
„[Те] се смята, че живеят в [Китайската народна република] или на други места в Азия и все още се укриват“, заяви министерството.Чън бе попитан дали има момент, в който информаторът преминава границата към разузнавателна дейност.
„Трудно е да се каже, че изобщо има граница“, каза той. „Между информаторите и шпионите – тоест между нередовния персонал на ККП и редовния персонал на ККП – границата наистина е много размита.“
Пропуски в американските закони
Именно тази размита граница трябва да установи прокурорът; два американски закона я изискват.
Член 951 от Дял 18 е обвинението, по което Поукън се призна за виновен, и основният инструмент на правителството на САЩ срещу хора, които тайно работят за чужда държава.
Законът за регистрация на чуждестранните агенти от 1938 г. (FARA) е по-слаб. Той изисква хората, работещи за чуждестранен принципал, да го разкрият, но през по-голямата част от историята си почти не е бил използван: само седем наказателни дела през 49-те години до 2015 г., по данни на самото Министерство на правосъдието на САЩ.
Нито един от двата закона не прави самата дейност престъпление. Съгласно член 951 работата за чуждо правителство е законна; нарушението е да го правиш, без да уведомиш главния прокурор. FARA изисква единствено публична регистрация.
Запознанството, събитието, бележката за това кой е присъствал – обичайната работа на мрежата – остават извън обхвата и на двата закона. А когато законът се прилага, той изисква доказателство, че лицето е действало по указание или под контрола на чуждо правителство – точно нещото, което голяма мрежа от второстепенни участници умее добре да прикрива.
Това е пространството, в което действа Пекин.
Дейвид Кийтинг оглавява Institute for Free Speech, който води дела срещу федерални закони за разкриване на информация и изборни закони на основания, свързани с Първата поправка. Миналата година той поиска от Министерството на правосъдието на САЩ да ограничи FARA. Той говореше за законите, а не за конкретен случай.
На въпроса дали законите могат едновременно да обхващат твърде малко и твърде много, Кийтинг заяви пред The Epoch Times, че и двете могат да са верни и че причината е неяснотата. Поведение, което „вероятно би трябвало да бъде обхванато“, може и да не бъде, посочи той.
Когато даден закон се прилага, той изисква доказателство, че лицето е действало по указание на чуждо правителство – точно нещото, което голяма мрежа от второстепенни участници умее добре да прикрива.
Нина Шей вижда различен проблем в натиска на Пекин върху религиозните общности в САЩ. Старши сътрудник в Hudson Institute, тя е била седем мандата член на американската Комисия по международна религиозна свобода.
„Министерството на правосъдието разследва някои от тези случаи, но само изключително, изключително малка част от тях разследва и по тях повдига обвинения, да не говорим да стигнат до съд“, каза тя пред The Epoch Times.
„А ако повдигнат обвинения, те са по-леки – например за лъжа пред ФБР или за нерегистриране като чуждестранен агент на Китай съгласно закона FARA.“
Двете изказвания сочат в противоположни посоки. Оплакването на Шей е, че твърде малко от тези случаи изобщо водят до обвинения. Това на Кийтинг е, че по-широк закон би засегнал обикновени американци.
Нарушени, но не спрени
Там, където могат да бъдат повдигнати обвинения, те водят до резултат. Сю получи 20 години, а Дзи – осем. Съдебно жури в Бруклин призна Лу за виновен. Фан никога не бе обвинена, но бе идентифицирана и не ѝ бе позволено да се завърне.
Това обаче не спря дейността в нейния източник.
На 27 ноември 2024 г. Сю и Дзи бяха върнати в Китай при размяна на затворници с трети китайски гражданин; Пекин освободи трима американци, които държеше от години.
Бразил, бившият офицер от американската армия и дипломат, не смята размяната за загуба.
„Размяната от 2024 г. не беше поражение, тъй като размяната на шпиони отдавна е обичайна практика още отпреди Студената война“, каза той.
Пекин бе калкулирал тази възможност.
По-показателно е за какво бяха повдигнати обвинения: рядко за работата, която Пекин искаше да бъде извършена, а обикновено за нещо в периферията ѝ. Дзи бе осъден за лъжа в армейски формуляр, Сю – за търговски тайни, а не за управление на агент, а Поукън – за това, че никога не уведомил главния прокурор, че работи за Пекин, след като го правил седем години. Лу бе осъден пряко, но той бе този, който бе в обсега на властите. Смята се, че 44-мата обвинени през 2023 г. са в Китай и все още се укриват.
Срещу тези обвинения стои резултатът от работата. Конгресмен, който по-късно е служил в Комисията по разузнаването към Камарата на представителите на САЩ. Материали от инженери в американски авиационни компании и имената на още осем души, няколко от които работят за американски отбранителни изпълнители. Регистрационната книга от дисидентска среща.
Нищо от това не е свидетелство за провал на правоприлагането. То е мярка за това колко голяма част от тази работа изобщо не трябва да нарушава закон.
Изследователският доклад на The Epoch Times поставя двете задачи в рамките на една обща история. Органите за сигурност на ККП, установява той, не са започнали като външно разузнаване. Те са започнали като „общ източник както за събирането на информация, насочено навън, така и за контрола, насочен навътре“.
Студентски клуб в Калифорния и регистрационен лист на дисидентска среща не са две отделни операции. Те са един апарат, който изпълнява двете функции, за които е бил създаден – в страна, която умишлено държи вратите си отворени.
Гу Сяохуа допринесе за този материал.
