Бивш временен премиер на Румъния му отговори, че Букурещ очаква от София „последователност, логика и взаимна солидарност“
Министър-председателят Румен Радев заяви, че след като Румъния е посочила Русия като отговорна за атаките с дронове в Черно море, са последвали нови нападения срещу кораби в румънската икономическа зона. Думите му предизвикаха остри коментари в румънските медии, които ги представиха като обвинение, че Букурещ сам е предизвикал ударите.
Междувременно се изясняват и подробностите около удара срещу контейнеровоза „Contship Jet“ край нос Калиакра. Епок Таймс България първа постави въпроса защо около 20 минути преди атаката корабът е направил рязка промяна в курса си – дали капитанът е забелязал опасността, или е получил предупреждение. Военните вече твърдят, че екипажът е бил предупреден, но версиите кой и кога е подал сигнала се разминават.
Какво каза Радев?
Радев говори на 26 октомври на Софийския икономически форум. По данни на агенция БГНЕС той заяви: „Румъния посочи, че Русия стои зад атаките с дронове в Черно море, и това доведе до нови нападения срещу кораби в изключителната румънска икономическа зона.“
Премиерът добави, че е бил единственият министър-председател от трите черноморски държави от НАТО, който е привикал руския посланик. „Но имам принципи. Когато обвинявам, преди да обвиня, трябва да имам ясни доказателства. Не мога да го направя на базата на лозунги“, каза той.
Радев не е казал буквално, че Румъния е виновна за атаките. Румънските медии обаче предадоха думите му със заглавия като „Премиерът на България обвинява Румъния, че е провокирала Русия“. Изданието „Румъния инсайдър“ (Romania Insider) написа, че Радев е избегнал да посочи пряко Русия и е намекнал, че обвиненията на Букурещ са допринесли за ескалацията.
Радев се срещна с руския посланик Елеонора Митрофанова на 13 октомври в Министерския съвет, след като два кораба бяха ударени с дронове. Посланиците обичайно се привикват във Външното министерство, а не от министър-председателя. Затова опозиционният депутат Атанас Атанасов попита в парламента дали с тази среща не е нарушен дипломатическият протокол. „Няма нарушение на дипломатическия протокол. Като премиер имам право да говоря с всеки един посланик, акредитиран в България“, отговори Радев и добави, че на срещата е присъствала и външният министър Велислава Петрова.
В Румъния руският посланик Владимир Липаев беше привикан на 27 октомври във Външното министерство, а не при министър-председателя. Поводът е саботаж, при който според Букурещ мрежа, координирана от Русия, е подпалила на 14 септември промишлена площадка край оръжейния завод „Карфил“ в Брашов. Външното министерство определи случая като „проява на хибридна война“ и осъди и руските атаки срещу търговски кораби в Черно море. Руското посолство заяви, че не са представени никакви доказателства.
Румъния е предприемала и по-тежки мерки. В края на май 2026 г., след като руски дрон удари жилищен блок в Галац и рани двама души, президентът Никушор Дан обяви затварянето на руското генерално консулство в Констанца, а генералният консул беше обявен за нежелана личност и напусна страната. Дан предупреди, че при повторен подобен случай от Румъния ще бъде изгонен и руският посланик. Москва обеща ответни мерки.
В България подобни мерки през 2026 г. не са предприемани. Последното голямо експулсиране беше през юли 2022 г., когато правителството на Кирил Петков обяви 70 руски дипломати и служители за нежелани лица. В отговор Русия затвори генералното си консулство в Русе.
Как реагираха в Румъния на думите на Радев?
На 28 октомври Кътълин Предою, който е сенатор от Националната либерална партия, а до 20 октомври беше вицепремиер и министър на вътрешните работи и три пъти е бил временен министър-председател, каза:
„С цялото ми уважение към българския министър-председател и с признателност към България като съседна, приятелска и партньорска държава смятам за важно да припомня, че публичните позиции на Румъния по отношение на предишните инциденти с паднали дронове на наша територия винаги са се основавали на конкретни доказателства и документирани случаи“. По думите му изявление, което показва „повече съпричастност и солидарност със ситуацията в Румъния“, „може би щеше да бъде по-уместно“.
Предою припомни, че румънският външен министър е показал на руския посланик в Букурещ отломки от руски дронове, паднали на румънска територия. Той изреди и случаите, в които Румъния е подкрепила България – за отпадането на механизма за наблюдение от Европейската комисия и за влизането в Шенген, както и общия проект за Регионален център за морска сигурност в Констанца и Варна.
Нови подробности около удара по кораба „Contship Jet“
Контейнеровозът „Contship Jet“ беше ударен от три морски дрона на 28 октомври на около 17 морски мили източно от нос Калиакра. Целият екипаж от 18 души беше спасен. По-късно областната администрация във Варна съобщи, че корабът е потънал. Около обстоятелствата на атаката обаче има няколко различни версии.
Часът на удара. Министерството на отбраната и командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов посочиха, че първата атака е била около 12:00 ч. Министърът на отбраната Димитър Стоянов първоначално заяви, че корабът е бил атакуван в 12:46 ч. на 21 морски мили югоизточно от Шабла. Според Министерството на транспорта сигналът за бедствие е приет в 12:01 ч., а екипажът е напуснал кораба в 12:13 ч. Кметът на село Българево Георги Георгиев каза пред БТА, че първите два взрива са се чули малко след 12:00 ч., а последният – след 12:30 ч.
Кой всъщност е засякъл дроновете. Според Министерството на отбраната атаката е наблюдавана от системата за наблюдение на флота и от френски патрулен самолет, а информацията за дроновете е постъпила в оперативния център на флота от френския самолет. Контраадмирал Михайлов уточни, че френският самолет „Атлантик 2“ е забелязал първо два безекипажни катера на около 30 морски мили източно от Калиакра, а после и трети – на около 50 морски мили.
Кой е предупредил екипажа. Михайлов заяви, че информацията „незабавно беше предадена на управлението на морския трафик“ с искане корабите да бъдат предупредени, а корабите са били предупреждавани и от самолета по радиото. „Екипажът беше предупреден, което, смятам, допринесе изключително много за това да няма жертви“, каза той. Министерството на транспорта и Изпълнителната агенция „Морска администрация“ не са съобщили кога и как са предупредили кораба.
Колко време е имало за реакция. Според Михайлов между сигнала и удара е минал около един час. Вестник „Сега“ пише за около 30 минути. Флотът посочи, че времето не е стигнало, за да бъдат пресрещнати и унищожени дроновете. Според Михайлов атаката е била „на дистанция, много превишаваща нашата възможност да изпратим сили“.
Откъде е френският самолет?
Самолетът е от типа „Атлантик 2“ на френските военноморски сили. Всъщност той не е изпратен по покана на България, а на Румъния. Според съобщение на румънското Министерство на отбраната от 27 октомври самолетът е разположен „по искане на Румъния“ във военновъздушната база „Михаил Когълничану“ край Констанца от 18 октомври до 6 ноември. Задачата му е да наблюдава западната част на Черно море и румънската икономическа зона. Той участва в мерките за възпиране, които се провеждат в рамките на НАТО.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро обяви присъствието на самолета на 24 октомври по време на посещение във Варна. Той каза, че самолетът е в региона от две седмици и е участвал в спасителни операции.
България също е поискала помощ, но от НАТО като цяло. В средата на октомври министър Стоянов изпрати писма до генералния секретар на НАТО и до върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа. „Поискали сме целия възможен спектър – ракетни комплекси, антидрон системи, патрулна авиация“, каза той. След молбата над Черно море започна да патрулира американски самолет P-8 „Посейдон“. Радев заяви, че съюзниците са реагирали много бързо.
Способна ли е България да се пази ефективно от дронове?
Румъния прие през май 2025 г. закон, който позволява на армията да сваля дронове, навлезли в страната, и в мирно време. През юли 2026 г. румънски изтребители F-16 свалиха за първи път дрон над румънска територия. На 17 октомври два румънски F-16 свалиха два руски ударни дрона над Черно море източно от Сулина. Тази година румънските сили са унищожили и няколко морски дрона.
В България засега само министърът на отбраната може да разреши откриването на огън. На 23 октомври министерството предложи промени в закона, които да позволят на командирите на кораби и на пилотите да свалят дронове при самозащита, без да чакат заповед. Предложението е на обществено обсъждане.
| Румъния | България | |
|---|---|---|
| Закон за сваляне на дронове в мирно време | Да, от май 2025 г. | Не; промени на обществено обсъждане от октомври 2026 г. |
| Системи, които вече действат | Американската система „Меропс“ с дронове прехващачи (от юни 2026 г.), изтребители F-16, около 43 стари зенитни оръдия „Гепард“ | 2 от 4 американски системи за защита от дронове „Аксон“ (от август 2026 г.) с обсег 3–5 км |
| Наблюдение в морето | Временно – френски патрулен самолет по искане на Румъния (18 октомври – 6 ноември) | Радарите на флота покриват само 12-милните териториални води, не и икономическата зона; временно – американски самолет P-8 и български разузнавателни самолети |
| Поръчано оборудване | 7 системи „Скайнекс“, 2 „Скайрейнджър 35“ и 2 „Милениум“ (около 982 млн. евро) и още 24 „Скайрейнджър 35“ (около 470 млн. евро), израелски ракетни системи SPYDER (около 2 млрд. евро) | 7 френски триизмерни (3D) радара (до 195 млн. евро), 6 зенитно-ракетни комплекса IRIS-T (над 1,1 млрд. евро), 20 системи за защита от дронове (80 млн. евро), участие във френско-датска поръчка на зенитни ракети VL MICA за патрулните кораби |
| Кога пристигат | Повечето – от средата на 2027 г. | Системите за защита от дронове – вероятно през 2027 г.; за останалото няма обявени срокове |
| Финансиране от европейската програма SAFE | Около 16,7 млрд. евро | Около 3,26 млрд. евро |
SAFE е програма на Европейския съюз за изгодни заеми за отбрана. И двете държави финансират с нея голяма част от новите покупки. Румъния сключи договорите си с германската компания „Райнметал“ през май и юни 2026 г. България ратифицира заема си на 30 юли 2026 г.
През септември министрите на отбраната и на вътрешните работи Димитър Стоянов и Иван Демерджиев признаха, че на България не ѝ достигат системи за защита от дронове. Радев заяви на 7 октомври, че е невъзможно цялата морска зона да бъде покрита срещу дронове и че това не може да се реши от днес за утре.
Кои проекти бяха забавени?
Триизмерните (3D) радари. Решението за нови радари е взето още около 2015–2016 г., но договор не е сключен. Според изданието „Медиапул“ през 2023 г. тогавашният служебен министър на отбраната Димитър Стоянов е възобновил поръчката. През 2024 г. френската компания „Талес“ беше класирана на първо място с оферта за около 150 млн. евро. Атанас Запрянов, служебен министър на отбраната в кабинета на Димитър Главчев, който остана на поста и в правителството на Росен Желязков, не подписа договора с мотива, че има обжалване от испанската компания „Индра“. Според Министерството на отбраната решението от 2024 г. да не се предприемат по-нататъшни действия е на тогавашното политическо ръководство. Правителството на Росен Желязков одобри нов вариант на сделката през ноември 2025 г., но той не стигна до парламента. Договорът беше ратифициран през юли 2026 г. за до 195 млн. евро.
Инициативата на НАТО за защита от дронове. На 11 септември 2026 г. министър Стоянов заяви в парламента, че България няма да участва в инициатива на НАТО за защита от дронове, тъй като не може да си позволи участие в две сходни инициативи. На 14 октомври той обяви, че България ще се присъедини до 30 октомври, и уточни, че страната „не се е включила от 2025 година досега“. Европейският парламент прие на 22 октомври резолюция, в която изразява съжаление за забавянето. Радев определи резолюцията като манипулация и заяви, че предишните правителства две години не са направили нищо. На 28 октомври правителството реши България да се включи в многонационалния проект на НАТО за защита от нисколетящи въздушни заплахи.
Дронове за наблюдение на морската зона. Според Радев през 2023 г. служебният министър Стоянов е включил в плановете на армията дронове за наблюдение на цялата икономическа зона, но следващите правителства не са предприели нужните стъпки. Сега, по думите му, документацията е готова и процедурата е започнала.
Как Украйна пази корабите си?
Откакто през август 2023 г. отвори свой коридор за износ на зърно, Украйна защитава корабите по няколко начина.
- Маршрут близо до брега. Коридорът минава през териториалните води на Румъния, България и Турция. Застрахователите изключиха тези води от високорисковата зона, която от септември 2026 г. обхваща почти цялото Черно море. Според търговци това поддържа застраховките за корабите, които плават в тях, поносими.
- Държавно гарантирана застраховка. Украйна създаде през 2023 г. със застрахователи от Лондон механизъм, при който държавата и украински банки поемат част от риска.
- Противовъздушна отбрана в морето. Въоръжени катери патрулират денонощно и свалят дронове. Всички екипажи носят картечници, а преустроен десантен кораб служи като плаваща зенитна платформа.
- Прехващане по-далеч от брега. Украинските военноморски сили изнесоха средствата си за унищожаване на дронове по-навътре в морето. През април 2026 г. за първи път свалиха ударен дрон с прехващач, изстрелян от безекипажен катер. През август обявиха нови подразделения с дронове прехващачи, които да пазят гражданските кораби.
- Подвижни огневи групи. Около Одеса действат малки подвижни групи с картечници, зенитни оръдия, преносими ракети и леки самолети, които издирват и свалят дронове.
Тези мерки обаче не спират всички атаки. Според украински медии над пристанищата няма достатъчно мощна система за електронно заглушаване. По данни на „Файненшъл таймс“ през последния месец пристанищата около Одеса са обслужили под 10 кораба при около 400 през юли.
Защо България не прилага такива мерки?
Правителството посочва главно правни ограничения. „Българските Военноморски сили могат да конвоират плавателни съдове само в нашите териториални води“, заяви министър Стоянов на 13 октомври. „Нямаме ангажимент в това отношение, нямаме задължение, нямаме и право да го правим“, каза той за охраната на кораби в международни води. По думите му придружаването на кораби от дронове е възможно „за държавите, които разполагат с подобна техника“.
Министърът обеща повече полети на българската авиация над Черноморието, но уточни: „ще работим в териториални води“. „Contship Jet“ обаче беше ударен извън тях – в т.нар. изключителна икономическа зона, където държавата има права върху природните ресурси, но не и пълен контрол.
България не е поискала помощ от Украйна за охрана на корабите и не е известно Украйна да е предлагала такава. През юли 2026 г. Радев заяви, че Украйна разработва „върхови технологии в областта на дроновете“ и България може да получи тези технологии чрез съвместно производство.
Опозицията и част от военните експерти смятат, че правителството реагира твърде бавно. Георг Георгиев от ГЕРБ нарече правителството „неадекватно“ и призова за системи за защита от дронове за морската инфраструктура. Бившият премиер Кирил Петков припомни, че други държави са купили евтини прехващачи от Украйна.
* Заглавна снимка. Вляво: заглавието на румънското издание „Румъния инсайдър“ от 28 октомври 2026 г. – „Премиерът на България обвинява Румъния, че провокира Русия“ (екранна снимка: romania-insider.com). Вдясно: министър-председателят Румен Радев (снимка: Government.bg, CC BY 4.0, изрязана)
