Германският кабинет одобри мерки, които дават на разузнавателните служби правомощия да прихващат цифрови комуникации в рамките на операции за предотвратяване на атаки
Постоянно базираната в Литва германска бригада ще използва електронно наблюдение, за да засича военна активност в руския ексклав Калининград и в Беларус, заяви ръководителят на киберсилите на германската армия.
Вицеадмирал Томас Даум каза пред Reuters в интервю, публикувано на 28 октомври, че бригадата, която трябва да бъде напълно разположена през следващата година, ще събира и данни за беларуските и руските военни излъчватели и радарни системи, за да актуализира базите данни за електронна война, използвани от германските и съюзническите сили.
„Ако нещо се случи, тези части ще го установят“, посочи Даум.
„Ще въведем [данните] в базите данни за електронна война, които след това ще информират всички наши системи, ако от беларуската страна се появи нов радар.“
Ръководителят на киберсилите на германската армия заяви, че руската активност в части от Европа е достигнала „втора фаза, при която намерението е да се навреди“, но все още е под прага на въоръжен конфликт.
„Киберинформационната сфера все още не е във война, но вече не е и в мир“, каза Даум.
Плановете идват, след като през август германският кабинет одобри мерки, които дават на външното разузнаване на страната – Федералната разузнавателна служба (BND), и на службата за вътрешна сигурност – Федералната служба за защита на конституцията (BfV), нови правомощия да прихващат цифрови комуникации и да събират данни в рамките на операции за предотвратяване на атаки.
Мерките все още трябва да бъдат одобрени от парламента.
Калининград
Калининград се превърна в най-новия фронт на дипломатическо напрежение между Русия и съюзниците от НАТО, след като Москва предупреди западния отбранителен алианс, че е готова да прибегне до ядрени оръжия, ако НАТО се опита да атакува или да изолира стратегическия регион.
Напрежението се засили, когато през септември британски медии спекулираха, че руският ексклав може да стане западна цел. Това накара руското посолство във Великобритания да публикува изявление, според което „всяко британско или натовско военно действие срещу руска територия ще получи отговор с всички средства, с които Русия разполага, включително ядрени оръжия“.
„Русия многократно е заявявала ясно, че нито търси конфронтация с НАТО и Европа, нито възнамерява да ги атакува. Но ако някой реши да започне такъв конфликт, не бива да има никакви илюзии, че Русия ще отговори по съответния начин“, се казваше в изявлението от 29 септември.
Калининград е силно милитаризиран ексклав между Полша и Литва. Там се намира щабът на руския Балтийски флот и това е единственото незамръзващо през цялата година пристанище на страната.
Поради местоположението си той дава на Русия възможност да проектира военната си мощ в Централна и Северна Европа. Същевременно разположението му между две държави членки на НАТО го прави уязвим, ако алиансът реши да предприеме действия срещу територията.
Оттогава напрежението около ексклава отслабна, след като НАТО призова съюзниците си към спокойствие, а Москва също смекчи реториката си. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви няколко дни по-късно, че Русия няма планове да използва ядрени оръжия срещу Европа.
Русия поддържа позицията, че не е заинтересована да разширява военната си активност в държави от НАТО. Позовавайки се на изявленията на Даум, руската държавна информационна агенция ТАСС съобщи на 29 октомври, че руският президент Владимир Путин е описал подобни твърдения като отражение на усилията на западни политици да оправдаят увеличаването на военните разходи и да плашат населението си.
Според ТАСС Песков е заявил, че НАТО провежда „необуздана милитаризация“.
Беларус
Минск е близък съюзник на Москва, а беларуският президент Александър Лукашенко позволи на Путин да използва страната като плацдарм за нахлуването в Украйна през 2022 г. По-късно той се съгласи Русия да разположи тактически ядрени ракети на беларуска територия.
Европейският съюз също обвини Беларус и Русия, че организират потоци от нелегални мигранти към Европа, за да дестабилизират държавите по източния фланг на НАТО, като част от онова, което председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарича „превърната в оръжие миграция“.
Минск и Москва отричат обвиненията.
Въпреки тесните връзки между Русия и Беларус Лукашенко заяви през юли, че Беларус не се стреми да се включи в конфликта, и призова за мирно разрешаване на войната. Беларуският президент обаче и преди е заявявал, че страната му ще се защити, ако бъде нападната.
The Epoch Times се обърна към беларуското и руското правителство за коментар, но не получи отговор до публикуването на материала.
Reuters допринесе за този материал.
