Петр Хоралек е готов да се лиши от сън, за да потегли с колата извън града след 3:00 ч. и да открие своите тъмни, безценни обекти за снимане. Той знае, че комета трудно се забелязва сред градските светлини, а метеор – още по-трудно. Да заснеме и двете едновременно в осветен от светлинно замърсяване град е почти невъзможно.
За Хоралек тъмното небе е рядкост, а тази нощ сцената бе подготвена в подножието на уединен средновековен замък.
Като фото посланик на Европейската южна обсерватория (ESO) Хоралек от месеци знаеше, че идва космически посетител. През април кометата C/2025 R3 (PanSTARRS) се насочи към вътрешната част на Слънчевата система и той бе решен да си осигури място на първия ред, за да я фотографира. Така или иначе трябваше да пътува от дома си в Сеч, Чехия, за да намери тъмно небе, така че защо да не избере живописно място? Той избра силуета на замъка Кунетицка хора от XV век като опорна точка за кадъра си.
„Фотографската привлекателност на този замък се крие в необичайното му величие“, каза Хоралек пред The Epoch Times. „Той придоби известност при могъщия род Перштейн, който го превърна в страховита готическа крепост.“
Издадената конусовидна кула и каменните стени се издигат върху стръмен вулканичен купол, заобиколен от равнини, простиращи се на километри. Заради околните равнини край Елба замъкът може да бъде сниман отдалеч, което прави небесния фон да изглежда оптически огромен. Хоралек искаше този контраст в снимката си.
Но да добавиш замък пред комета не е толкова просто, колкото звучи. Без прецизни математически изчисления би било невъзможно да се определи точният момент, в който кометата изгрява зад замъка, гледана от правилната позиция. Той започва да планира снимките.
„Кометата трябваше да изгрее на подобно място като Луната [която щеше да изгрее] няколко часа по-късно“, обясни той. „Затова с помощта на приложенията PlanIt Pro и PeakFinder потърсих места, от които [щеше да] изгрее Луната.“
За щастие Луната остана под хоризонта до след разсъмване, оставяйки съвършена тъмнина, в която кометата да заблести.
На 18 април Хоралек потегли към Кунетицка. Около 40 минути преди кометата да се появи над хоризонта, той намери мястото си. Чакаше свой приятел в поле край добре утъпкан черен път. Йозеф Куял от обсерваторията в Храдец Кралове пристигна малко по-късно и двамата зачакаха с тревога, надявайки се изчисленията на Хоралек да са верни.
„Каква радост беше, когато разбрахме, че са верни!“, каза Хоралек.
Силно компактната глава на кометата, или ядрото ѝ, изгря и заблестя ярко. Тя излъчваше огромна газова опашка. Сензорите на фотоапарата на Хоралек уловиха наситен синкавозелен цвят, съответстващ на химическия състав на мъглявия ореол на кометата, или комата. Очертанията на замъка се открояваха на фона на сиянието на здрача.
Тогава се случи нещо неочаквано. Падаща звезда пресече опашката на кометата.
Това бе чиста случайност.
„И двамата видяхме метеора със собствените си очи и двамата го записахме едновременно“, каза Хоралек. „Какви са шансовете за такъв кадър? Един на десет милиона? Това са уникалните мигове, заради които си струва да пътуваш и да трупаш астрофотографски преживявания.“
Кадърът на Хоралек с кометата не бе толкова ясен като този на Куял, затова по-късно двамата обработиха данните и създадоха окончателното му изображение, което публикуваха онлайн.
„То стана вайръл и накара много хора да се заинтересуват от астрономията – поне за кратко“, посочи той.
През април Хоралек каза пред LiveScience, че Европейската мрежа за наблюдение на болиди е потвърдила, че светлинната следа е била огнен метеор, образуван при експлозията на астероид над Беларус малко след навлизането му в земната атмосфера. Мрежата го е документирала като наблюдение на болид.
„Този ярък метеор, технически наречен болид, не е причинен от тази комета, въпреки че поведението му предполага кометен произход – вероятно от някаква древна комета в далечното минало“, обясни Хоралек.
Снимката привлече цялото внимание, на което той се бе надявал.
Като посланик на ESO Хоралек представя своите космически фотографии, за да насърчава опазването на тъмното небе. Когато не преследва редки астрофотографии, той преподава в Силезкия университет в Опава. Той обяснява, че тъмното небе не е само за любителите на космоса, а е жизненоважен ресурс за всички. Светлинното замърсяване засяга общественото здраве и екологията.
Макар човешката цивилизация да се нуждае от улично осветление, за да се развива, изкуствената светлина неизбежно нарушава циркадните ритми на екосистемите. Милиони прелетни птици се блъскат в сгради заради отблясъците, които ги дезориентират по време на полет. Сиянието на небето потиска и производството на мелатонин при хората. Това означава по-малко сън, а сънят е необходим за укрепването на имунната система.
Хоралек, който открива астрономията на 11-годишна възраст, когато баба му му показва съзвездието Голяма мечка, сега помага на обществеността да открие неговата страст. Той е официалният чешки представител на DarkSky International. Организацията насърчава мерки като „отговорно външно осветление“ и използването на по-топли кехлибарени LED лампи вместо сини светлини.
В ролята си на посланик Хоралек този месец води фотографски семинар с Nikon, като ще снима северното сияние под тъмно небе – надява се – в Северна Швеция.
