Съоръжението край Рожен става 53-тата станция в европейската мрежа LOFAR и първата в Югоизточна Европа. Очаква се да започне научна работа в началото на 2027 г.
България направи важна крачка към по-силното си присъствие в съвременната радиоастрономия. Първият български професионален радиотелескоп LOFAR-BG вече е изцяло изграден, съобщиха от екипа на проекта.
Новата научна инфраструктура се намира в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ и ще се превърне в 53-тата станция от европейската мрежа LOFAR. Тя е и първата станция от мрежата в Югоизточна Европа.
От Рожен – към най-дълбоките тайни на Вселената
Радиотелескопът ще даде на българските учени възможност да участват пряко в международни изследвания, които използват радиовълните за наблюдение на космически обекти и явления.
След завършването на пълната сертификация станцията трябва да започне научна дейност в началото на 2027 г. Тогава LOFAR-BG ще може да бъде използван за изследвания в широк спектър от направления – от астрономията и космическата физика до геофизиката.
Особено значение има географското положение на станцията. LOFAR-BG ще бъде най-южната и най-източната станция в международния телескоп LOFAR. Именно това разположение ще допринесе за подобряване на ъгловата разделителна способност и качеството на изображенията, които мрежата получава.
С други думи, България не просто се присъединява към съществуваща научна инфраструктура – новата станция разширява географския обхват на цялата европейска система.
Стотици антени край Рожен
Зад днешния резултат стоят години работа. Идеята за изграждането на LOFAR-BG възниква през 2018 г., а през май 2020 г. проектът е официално одобрен за включване в Националната пътна карта за научна инфраструктура за периода 2020–2027 г.
Оттогава екипът на проекта, заедно с партньорските университети и международните организации, работи по изграждането на инфраструктурата – от доставката на специализирано изчислително оборудване до монтажа на стотици нискочестотни и високочестотни антени на площадката край Рожен.
Самото изграждане е извършено през лятото на 2026 г. от екипи инженери и техници, разпределени в три групи в рамките на специално организиран стаж по радиоастрономия.
Така проектът има и още едно измерение – той не е само инвестиция в техника, а и в ново поколение специалисти, които ще могат да работят с една от най-модерните радиоастрономически инфраструктури в Европа.
Изкуственият интелект влиза и в радиоастрономията
Следващият етап няма да бъде само включването на телескопа в научна експлоатация. Проектът предвижда изграждане на технологичен капацитет за обработка и анализ на големи масиви от данни чрез методи на изкуствения интелект.
Това е особено важно за съвременната радиоастрономия, където наблюденията генерират огромни количества информация. Новата инфраструктура ще даде възможност не само за получаване на данни, но и за развитието на експертиза как те да бъдат обработвани и използвани за научни открития.
Паралелно с това ще се обучават млади учени за работа с телескопа и свързаните с него технологии.
България – част от европейската научна инфраструктура
LOFAR-BG се финансира по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020–2027 г., координирана от Министерството на образованието и науката.
Проектът се изпълнява от национален консорциум, в който участват ИА с НАО, Техническият университет – София, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“.
България е и член-съосновател на LOFAR ERIC – европейската структура, която стои зад международната инфраструктура LOFAR.
В изграждането на българската станция участват още международните партньори ASTRON и AstroTec.
Следва големият момент
Физическото изграждане на LOFAR-BG вече е приключило. Пред станцията обаче остава решаващият етап – пълната сертификация и включването ѝ в научна експлоатация.
Ако процесът протече по план, в началото на 2027 г. край Рожен ще заработи инфраструктура, която ще превърне България в активна част от едно от големите европейски научни усилия в областта на радиоастрономията.
От първата идея през 2018 г., през официалното включване на проекта в Националната пътна карта през 2020 г., до монтажа на стотиците антени през 2026 г. – LOFAR-BG вече не е проект на хартия, а реална научна инфраструктура на българска територия.
