Един експерт го нарича „атака от съвсем друго измерение“
Мнение
ОСАКА – На 14 октомври базираната в Осака IwaiCosmo Securities претърпя пробив, при който директно по сметките на клиенти на дребно бяха изпълнени неразрешени поръчки за покупка и продажба. Системните журнали показаха, че поръчки са били подадени по седем клиентски сметки, като сделки са били успешно извършени по пет от тях.
Бяха разкрити и лични данни на 4975 души, но това се оказва само второстепенен детайл на фона на основния проблем.
IwaiCosmo и нейният доставчик на софтуер TradeWorks, със седалище в Токио, потвърдиха, че не са били откраднати или използвани данни за вход на клиенти или пароли. Вместо това нападателите са използвали критична уязвимост в конфигурацията на административните функции и функциите по поддръжка в сървърната инфраструктура на TradeWorks.
Експертът по киберсигурност и почетен професор в университета „Кобе“ Масакацу Мории изрази тревога от това развитие. „Никога не съм чувал за подобно нещо в Япония. Това е атака от съвсем друго измерение в сравнение с изтичането на лична информация.“
Промяна на парадигмата при киберриска
За да се разбере защо експертите по киберсигурност разглеждат случая с IwaiCosmo като повратен момент за финансовата инфраструктура, е необходимо той да бъде съпоставен със стандартните техники за киберпрестъпления.
При хакерските атаки срещу финансови услуги за индивидуални клиенти нападателите обикновено разчитат на стратегии за превземане на сметки. Първата стъпка е извличането на данни за достъп на отделни потребители, като потребителски имена, пароли, SMS кодове за двуфакторно удостоверяване или „бисквитки“ за сесии. Обикновено това се постига чрез фишинг, кампании със зловреден софтуер или бази данни с откраднати идентификационни данни.
На втория етап нападателят се представя за клиента, влиза в предназначените за клиенти портали и извършва неразрешени транзакции или преводи.
Макар превземането на сметки да остава широко разпространено сред брокерските платформи и банковите приложения за индивидуални клиенти по света, обхватът му е ограничен до отделни крайни точки – а именно потребителските пароли.
Системно представяне за друг
Случилото се в IwaiCosmo напълно заобиколи този модел на заплаха. Паролите и ключовете за достъп на клиентите не изиграха никаква роля, а сигурността на отделните сметки на жертвите нямаше значение.
Неизвестният нападател изобщо не се опита да пробие нивата за удостоверяване, предназначени за клиентите, а проникна в сървърните системи за поддръжка и маршрутизиране на поръчки, поддържани от софтуерен доставчик, работещ с IwaiCosmo.
Вместо да се представят например за отделни трейдъри, влизащи в мобилно приложение, нападателите компрометираха основни оперативни канали. На практика те се представиха за самата брокерска компания, за да подават автоматизирани неразрешени поръчки директно на пазара.
Вектори на вътрешна заплаха
И преди е имало големи хакерски атаки срещу вътрешни банкови компютри или частни мрежови канали, но случаят с IwaiCosmo се различава съществено.
Например при обира на Централната банка на Бангладеш през 2016 г. нападателите използваха зловреден софтуер, за да проникнат във вътрешните системи на банката и да откраднат данни за достъп до мрежата SWIFT – глобалната система за съобщения, чрез която банките изпращат средства една на друга.
Хакерите се представиха за упълномощени банкови служители, изпратиха фалшиви искания за преводи и откраднаха успешно близо 81 млн. долара от сметката на централната банка във Федералния резерв на Ню Йорк. В този случай обаче потребителските пароли все пак бяха част от схемата.
В случая с IwaiCosmo хакерите проникнаха в системата за поддръжка на външна софтуерна компания и автоматично подадоха неразрешени поръчки в обикновени клиентски сметки. За тези поръчки не им беше необходимо нито едно потребителско име или парола за IwaiCosmo, за да извършат сделките.
Стандартната ИТ сигурност във финансовите институции отделя значителни средства за защита на достъпа от клиентската страна, включително чрез биометрично влизане, хардуерни ключове и криптирани сесии. Но ако нападателите вече могат да използват една-единствена грешка в конфигурацията при външен доставчик на споделен софтуер, този периметър за сигурност на практика пази грешната врата.
Структурна цялост и модели на доверие
През 2020 г. Агенцията за киберсигурност и инфраструктурна сигурност на САЩ (CISA) издаде предупреждение за FASTCash 2.0 – схема, при която Северна Корея атакува банки в множество държави, за да създава измамни международни парични преводи и тегления от банкомати. FASTCash действаше чрез компрометиране на сървъра на банковото комутационно приложение – сървъра за обработка на плащания – и инсталиране на зловреден софтуер, който прихващаше съобщенията с финансови заявки.
Когато заявка за теглене на пари достигнеше сървъра, зловредният софтуер автоматично генерираше фалшив код за отговор, одобряващ заявката, без да проверява наличността по сметката или данните за достъп на потребителя.
В резултат бяха откраднати десетки милиони долари в десетки държави, тъй като превзетите сървъри за обработка на плащания принуждаваха компрометираните банкови системи да одобряват мащабни измамни тегления от банкомати независимо от действителните наличности по сметките или данните за достъп на потребителите.
Общи системи
Банките и брокерските компании често разчитат на едни и същи външни софтуерни доставчици. Превземането на сметки засяга отделни сметки на индивидуални клиенти, докато не бъде овладяно. Компрометирането на основен механизъм за обработка на транзакции, подобно на FASTCash 2.0, би могло на практика да предостави на противника ключовете към основните операции.
Ако този вектор за структурен пробив бъде приложен към основни банкови среди или автоматизирани клирингови мрежи – платформи за обработка на транзакции, злонамерени участници биха могли да манипулират счетоводни регистри с двойно записване, да променят наличности или да насочват институционални банкови преводи в голям мащаб, без да задействат контролите на ниво потребител, които да ги спрат.
Както се видя при кризата с високорисковите ипотечни кредити през 2008 г. или кризата на спестовно-кредитните институции през 80-те години, фундаментален дефект или срив при няколко доставчици, независимо от причината, може да застраши много по-голяма част от финансовата система.
„Този път ставаше въпрос за брокерска компания“, заяви Мории, „но това е вид инцидент, който поражда опасения, че в някои случаи нападателите биха могли да пробият системата на банка и да прехвърлят средства под свой контрол.“ По въпроса колко вероятно е това да се случи, Мории каза: „Трудно е да се твърди, че вероятността е нулева.“
Авторско право © 2026 The Epoch Times. Изразените възгледи и мнения са на авторите. Те са предназначени единствено за обща информационна цел и не бива да се разглеждат или тълкуват като препоръка или покана. The Epoch Times не предоставя инвестиционни, данъчни, правни, финансово-планови, имуществени или други съвети за лични финанси. The Epoch Times не носи отговорност за точността или актуалността на предоставената информация.
