Ново проучване: Кое причинява тежкото протичане на COVID-19

Възможно ли е антителата, които произвеждаме, за да ни пазят от нашественици, да се обърнат срещу нас

Ново проучване на учени от Ханджоу, Китай намеква, че поне две антитела, целящи се във шиповия протеин, който позволява на вируса COVID-19 да влезе в човешките клетки, са патогенни. Това означава, че тези антитела причиняват болест сами по себе си.

Трудно е да мислим за антителата като за патогени, тъй като са нашите бойци срещу инфекции, но точно такъв е случаят с автоимунните заболявания. Антителата, които организмът произвежда срещу чужди нашественици, се прикрепят към телесните тъкани, причинявайки понякога сериозни увреждания.

В началото на 2020 г. японски учени откриват, че много от смъртните случаи при заразяване с COVID-19 са причинени именно от имунния отговор на тялото. В рецензирана статия, публикувана от медицинското издание Inflammation and Regeneration, учените твърдят, че „цитокинова буря“ е това, което е затруднило организма и я свързват с високата смъртност от вируса. 

Новото китайско проучване сочи, че още един компонент на имунната система също може да е опасен. 

Фактът, че антителата, които се целят в шиповия протеин на COVID-19, са вредни, е обезпокоителен, но още по-тревожно е, че същите антитела могат да бъдат активирани от ваксините срещу COVID-19 по същия начин както и от вируса.

Ваксините на Moderna, Pfizer и рекомбинантната векторна ваксина на Johnson and Johnson стимулират производството точно на тези антитела срещу шиповия протеин.

Антитела атакуват телесни тъкани

Китайските учени предполагат, че някои антитела активирани от патогенен вирус може да атакуват телесни тъкани. За да проверят хипотезата си, те идентифицират седем различни COVID-19 антитела. След това анализират как всяко от тези антитела се свързва с човешки белодробни клетки, както здрави, така и увредени. Антителата, свързващи се със собствените ни клетъчни тъкани, могат да причинят автоимунни увреждания. 

Подозренията на учените се потвърждават и те установяват, че две от антителата се свързват силно с увредените белодробни клетки, а едно от тях се свързва силно и със здрави клетки. 

Тогава, за да проверят какви щети биха причинили антителата, учените инжектират антителата, както и различни комбинации, в телата на здрави бременни мишки през тридневни интервали.

Отново според очакванията им същите две антитела, свързали се добре с човешките белодробни клетки, причинили сериозни увреждания на тъканите на бебетата на мишките.

Всъщност антитялото REGN10987, което се свързало със здравите човешки белодробни клетки, убило почти половината малки мишки. 

“Това е много тревожно откритие — казва Зоуи О’Туул, застъпник на сигурността на ваксините с опит в областта на физиката и инженерството. — Всеки би трябвало да спре и да помисли за момент, особено бременните жени”.

Как убива SARS-Cov-2

Един от големите въпроси относно SARS-Cov-2, или още познат като COVID-19, е как точно причинява сериозни заболявания, които причиняват смърт или дълготрайни увреждания. 

Повечето вируси причиняват краткотрайни заболявания, които отминават след като тялото има достатъчно време да развие антитела, което изглежда е случаят с мнозинството от хора с COVID-19.

Тогава защо някои хора умират след две до три седмици боледуване, когато техните имунни системи вече са изчистили вируса от телата им?

И защо някои хора — известни като “дългоносители” — имат дълготрайни полиорганни увреждания, които изглежда нямат нищо общо със самия вирус?

Известно ни е, че няма двама души с идентични имунни реакции. При COVID-19 виждаме, че тези, които заболяват сериозно, имат високи нива на възпалителни цитокини в кръвта. Това е „цитокиновата буря“, в която медиите се вкопчиха като обяснение за сериозните инфекциозни заболявания. Но повишените цитокини са само част от картината. Изследователите отдавна подозират, че тежкото преболедуване на COVID-19 има и автоимунен аспект.  

Как антителата причиняват сериозно заболяване

Статия от януари т.г. в списание Nature споменава, че учудващо голям процент от хората със сериозни заболявания от COVID-19 имат автоимунни антитела. Тези антитела се целят в самата имунна система, както и в кръвоносните съдове, сърцето и мозъка.

Откакто COVID-19 е идентифициран за първи път, наблюдаваме автоимунни реакции, които влошават резултата от заболяването, засилват възпалителните процеси и имунната дисрегулация, а понякога увеличават активността на вируса.

Китайските учени не предлагат обяснение как антителата увреждат тъканта, но специалистите по автоимунитет отдавна са разбрали, че определени протеини, към които антителата ни се прикрепят, когато атакуват вирус, понякога се намират в собствените ни клетки.

Тази “молекулярна мимикрия” може да е само частично съвпадение, но дори и това може да е достатъчно, за да накара иначе полезните антитела да атакуват собствените ни здрави клетки.

Дизайн на ваксината срещу COVID-19

Откритията от този предпечат имат дълбоки последици за разработването на ваксините. За да бъде една ваксина възможно най-сигурна и най-ефективна, трябва да стимулира антитела, които неутрализират патогена, без да се свързват с никакви телесни тъкани, така че да осигурят безопасност от автоимунни последствия.

За съжаление изглежда, че учените от фармацевтичната индустрия не са взели под внимание молекулярната мимикрия при разработването на ваксините срещу COVID-19.

Шиповият протеин, който прави SARS-Cov-2 толкова заразен за хората, е бил основната цел на производителите на ваксини. Те са вярвали, че сам по себе си шиповият протеин, като се изключи остатъка от вируса, е безобиден. Ако изолираният протеин не е причинител на болестта, да накараш тялото да го произвежда за кратък период би трябвало да е безопасно. 

Но както новото изследване от Китай посочва, вероятно има поне три проблема с този подход.

Потенциални проблеми с ваксините, насочени срещу шиповия протеин 

На първо място, както вече е установено, самият шипов протеин не е безобиден. Всъщност според проучване, публикувано от международен екип от учени през март в журнал Circulation Research, шиповият протеин може да увреди белодробните ендотелни клетки, точно като тези, които се свързват с антителата в китайското изследване, както и ендотелните клетки, които покриват кръвоносните съдове по цялото тяло.

 „Дори да премахнете възпроизводителната способност на вируса, той все още има силен увреждащ ефект върху съдовите клетки“ — казва пред Salk.edu д-р Ури Манор, съавтор на изследването и изследовател от Института за биологични изследвания на Солк в Ла Йола, Калифорния.

В първия параграф на прессъобщението Salk.edu твърди в скоби, че шиповите протеини „се държат много по-различно от тези, които са безопасно кодирани във ваксините“. Въпреки това нито самото изследване, нито прессъобщението предлагат някакви доказателства, които да обосноват това твърдение. В същото време виждаме, че много нежелани реакции, съобщени след ваксинацията, включително кръвни съсиреци и инсулти, са съдови увреждания, подобни на тези, свързани със самата болест.

Второ, както показва това ново изследване, антителата, генерирани за неутрализиране на шиповия протеин, могат да бъдат особено токсични за човешките клетки, особено ако клетките вече са били увредени.

И накрая, данните на изследователите от Ханджоу показват, че единственото нещо, което би могло да предотврати вредните ефекти на патогенните антитела, е, когато до тях има и непатогенни антитела, които вършат нормално работата си. Но дали така формулираните ваксини могат да предизвикат производството на здрави, непатогенни антитела, остава отворен въпрос.

„Това проучване предполага, че антителата насочени срещу други части на вируса могат да неутрализират потенциалната вреда от антителата срещу шиповия протеин — обяснява О’Туул. — Това е важно откритие. Но във РНК ваксините няма вирус. Така че е малко вероятно тези ваксини да произведат достатъчно полезни антитела, които да помогнат.“

Заключение

Научавайки повече за способността на SARS-Cov-2 да вреди на човешките същества, се появяват все повече доказателства, които предполагат, че ваксините също могат да причинят вреда.

В бързането ни да намерим начин да предотвратим тежките случаи на COVID-19, може непреднамерено да нанесем повече вреда, отколкото полза. Може да минат години, преди да разберем пълния размер на щетите и кое в действителност е било по-опасно — болестта или превенцията ѝ.