Изложбата „Анастас Дудулов и неговото време” е по случай 130 години от рождението на скулптора
В Софийска градска художествена галерия още пет дни могат да бъдат видени скулптурите на Анастас Дудулов – един изключително талантлив, но за съжаление малко познат на съвременната публика български творец. Той е роден в град Струга (днес Северна Македония) през 1892 г. и с любов говори за първите си фигурки, направени от восък край бреговете на река Дрин, където минава детството му. Братът на Анастас Димитър Дудулов е астроном. Има и две сестри – Княгиня и Райна.
През 1900 г. семейството се преселва първо в Карлово, а после в Сопот, където бащата Перикъл Дудулов работи като учител. През 1911 г. Анастас завършва пазарджишката гимназия и започва следването си в Художествено-индустриалното училище (днес Национална художествена академия). По време на следването си среща своята бъдеща съпруга, художничката Бинка Златарева. Още на следващата година участва в Балканската и Междусъюзническата войни, а после и в Първата световна война. През 1919 г. се дипломира, учителства в Първа мъжка гимназия, а после заминава на специализация в Прага. След завръщането си работи отново като учител или на свободна практика. През 1932 г. започва да преподава скулптура в Академията. От 1937 година е професор. Участва в множество общи художествени изложби в България и чужбина – Лондон, Париж, Прага. Автор на много обществени паметници: в Златица – „На падналите във войните“, 1925 г.; Копривщица – „На първата пушка“, 1930 г.; Пазарджик – паметник на Константин Величков, 1931 г.; Русе – „На разстреляните русофили“, 1934 г.; Чепино – „На падналите за родината чепинци“, 1934 г.; Сопот – барелеф на Иван Вазов на родната му къща, 1935 г. и др.
Изложбата, организирана в партньорство с Държaвна агенция „Архиви“, включва над 80 произведения от Националната галерия, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ – Казанлък, ХГ – Русе, Националния военноисторически музей, Национален литературен музей и частни колекции. Ясно личи връзката на скулптура с неговите съвременници от 30-те години на 20-ти век, както и с българските традиции и ценности по онова време. Силно застъпена е и връзка с природата, където са включени доста творби на колеги на Аанастас Дудулов, сред които Иван Лазаров, Кирил Шиваров, Андрей Николов, Мина Иванов, Пандо Киселинчев, Васил Зидаров, Костадин Дивчев и др.
За тази творба Анастас Дудулов получава златен медал в Париж през 1930 г. Крали Марко
Родопчанка Майчинство 1 Майчинство 2
Тодор Влайков Войник