Почти месец след нахлуването на Русия в Украйна дипломатическите номера на пекинския комунистически режим предизвикват все по-силни критики от страна на Запада.
Докато светът упреква Москва за започването на войната, Китай се опитва да запази неутралитет с редица изявления, които привидно целят да успокоят и двете страни в конфликта. Той отказва да осъди Русия, призовава за мирно уреждане на кризата, отказва да се присъедини към западните санкции, обещава да продължи нормалната търговия с Москва и обвинява Запада за разпалването на войната в региона.
През последните седмици западните представители постоянно засилват критиките си, като наричат това, което Пекин прави, мълчалива подкрепа за Москва, а забележките им стават все по-силни с напредването на войната.
Когато говорител на китайското външно министерство заяви, че Украйна се нуждае по-скоро от детска храна и спални чували от Пекин, отколкото от оръжията, които САЩ изпращат, това предизвика рядко срещан остър отговор от страна на Украйна.
„Това е абсолютно несериозно и не е достойно за статута на велика и уважавана държава!“ – написа Ирина Верешчук, заместник министър-председател на Украйна, в публикация във Facebook на 18 март, малко след пресконференцията в Китай.
„За какви одеяла говорите? Руснаците бомбардират жилищните райони на нашите градове. Нуждаем се от системи за противовъздушна отбрана, за да затворим небето над цивилните ни граждани. За какви непромокаеми завивки говорите?“ – попита тя в първа по рода си проява на гняв към Пекин от страна на Украйна от началото на инвазията.
„Бих предложила на китайското външно министерство да попита за мнението на 160-те китайски студенти, които евакуирахме от руския обстрел миналата седмица.“
Коментарът ѝ беше намек за хаотичната евакуация на китайските граждани в разкъсваната от война страна. За разлика от много други държави, Китай не предупреди гражданите си в Украйна за евентуална руска инвазия в навечерието на нападението и остави цели 6000 китайци неподготвени. Усилията за евакуация започнаха едва на 28 февруари, четири дни след нахлуването на Русия.
През февруари, по-малко от три седмици преди Путин да нападне Украйна, Пекин и Москва обявиха партньорство „без ограничения“. Оттогава насам разузнавателните служби на САЩ и ЕС предупреждават, че Пекин е в готовност да предостави военна помощ на Русия.
Опасенията се засилиха дотолкова, че на 18 март по време на двучасов видеоразговор с китайския лидер Си Дзинпин президентът на САЩ Джо Байдън го предупреди за „последиците и последствията“, ако Пекин окаже материална подкрепа на Москва във войната.
Двете страни се оттеглиха, без да постигнат консенсус, а по-късно високопоставен служител на администрацията заяви пред репортери, че Байдън „не е отправял конкретни искания към Китай“, а е „изложил оценката си за ситуацията“.
Поне според някои републикански законодатели подобен тон едва ли е достатъчно силен, за да възпре Китай.
Сенатор Рик Скот (щата Флорида), който е съавтор на закона CURB CIPS Act, целящ да попречи на китайските банки да помагат на руските фирми да заобикалят санкциите, заяви, че Байдън трябва „да даде ясно да се разбере на президента Си и на диктаторите по света, че Съединените щати винаги ще стоят на страната на свободата и демокрацията и че последствията от избора им да подхранват войната на Путин ще бъдат силни, тежки и жестоки“.
„Комунистически Китай наблюдава как Съединените щати, съюзниците от НАТО и световната общност се обединиха в подкрепа на Украйна, отрязаха Путин и неговите главорези и гладуват руската икономика – и президентът Си трябва да знае, че комунистически Китай ще бъде отрязан по същия начин, ако избере да подкрепи Русия“ – се казва в изявление на неговия офис пред The Epoch Times.
В Китай се появяват и несъгласни с политиката на страната граждани. Китайски академик, свързан с Държавния съвет, в есе, което вече е цензурирано в Китай, призовава режима да се откъсне от Москва възможно най-бързо или рискува да бъде изолиран от света. Преди да бъде премахнато от китайското интернет пространство, есето получи десетки хиляди гледания.
