На 24 юни, след дипломатическите совалки на Кирил Петков в Македония, на Олаф Шолц в България и телефонни разговори с Еманюел Макрон, ветото на България за започване на преговорите за членство на Република Северна Македония с Европейския съюз бе вдигнато от българския парламент. Предложението за отпадане на ветото бе внесено от съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов.
В интервю за в. „Трета възраст“ от 22 юни евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев също изразява скепсис относно т.нар. „френско предложение“ за разрешаване на въпроса. Според него няма достатъчно гаранции, че ще се спазват човешките права на българите в Македония, че историята няма да се фалшифицира и че гласът на омразата ще бъде ефективно ограничен.
„С решението България не вдига ветото си, а повдига силата на своето вето“, защити предложението си Христо Иванов от парламентарната трибуна и добави, че щом в Македония реагират толкова остро срещу него, очевидно то защитава българския интерес. Той допълни още, че за съжаление няма време за много дебати, защото председателството на Франция изтича до дни. С него се съгласи и председателят на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ Андрей Гюров.
Този път към хора на позитивно настроените се присъединиха ГЕРБ и ДПС. „Нека да вземем това, което ни се дава сега, а от утре да продължим да се борим за това, което ни се полага, и да го направим заедно“, призова Тома Биков (ГЕРБ-СДС). „За да има мир, сигурност и стабилност, ние трябва да членуваме в общи ценностни съюзи като НАТО и ЕС“, посочи председателят на ДПС Мустафа Карадайъ.
И според Георги Михайлов от „БСП за България“ френското предложение е най-позитивното и защитаващо интересите на България. Той обаче смята, че ако Македония е против него, ще бъде прибързано българската страна да го приеме и да вдигне ветото. Всяко принудително „навеждане“ не прави чест на българския парламент, каза още Михайлов.
Реакцията на ИТН очаквано беше остра. След като през Фейсбук Слави Трифонов иронизира „Гаранция – Франция“, председателят на парламентарната им група на ИТН Тошко Йорданов определи гласуването като „позор за България“ и нарече вдигналите ветото депутати „национални предатели“. Като основна причина за това той изтъкна, че „във френското предложение е оставена врата за езика и от РСМ ще могат за всеки един договор с всяка една държава на ЕС да твърдят, че говорят или че документ е написан на македонски език, а македонски език няма“. Непризнаването на македонския език бе и основен аргумент на България, когато през 1992 г. признаха независимостта на БРЮМ (както се нарича тогава Македония – бел.ред.). Според лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов ветото е показвало мъжество и характер в българската политика. „Винаги, когато сме тръгвали да правим сделка с Република Северна Македония, сме свършвали с национална катастрофа, абсолютно престъпно е да се говори, че това било най-добрата сделка“, подчерта депутатът и обвини ГЕРБ, че са сменили позицията си.
В крайна сметка предложението за отпадане на ветото бе прието със 170 гласа. „За“ гласуваха депутатите от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, ДПС и ГЕРБ. Против бяха от ИТН и „Възраждане“. От БСП се въздържаха.
Междувременно Елена Гунчева от „Възраждане“ напусна парламента и партията. Като основни причини за решението си тя изтъква, че ръководството ѝ е забранило да говори пред медии, че никой не я защитил след медийния черен пиар, на който е била подложена, че „Възраждане“ не си сътрудничат с граждани и граждански организации (например за протеста за конфликта между Русия и Украйна – бел.ред.) Тя обвини лидера на „Възраждане“, че
безотчетните пари, които се полагат на депутатите, са били взети за партийната каса
и няма яснота как се изразходват. Изтъкна и липсата на достатъчно експертиза в партията, както и на средства за отваряне на офиси за среща с граждани. „През целия ми престой в София съм на хотел, който плащам от джоба си, каза Гунчева. И отказа да приеме факта, че „Възраждане“ са гласували с ДПС и ГЕРБ за свалянето първо на Никола Минчев, а после и на правителството.
Костадинов отговори, че цензура над депутатите няма. „Точно тя е човекът, заради когото сме имали най-много проблеми с медиите и се е налагало да се обясняваме какво е искала за каже. Правил съм ѝ забележки за езика и обидния начин, по който говори. Казвал съм ѝ да внимава не какво казва, а как го казва“, каза той по повод поста, в който тя нарече премиера “Просто Киро”. На мястото на Гунчева ще седне таксиметровият шофьор Емил Янков. Той е икономист по образование и шеф на структурата на “Възраждане” в Пловдив.
Горещият петък завърши в седем часа вечерта с редовния парламентарен контрол, при който от ДПС почти всяка седмица обвиняват министъра на вътршените работи Бойко Рашков в полицейски тормоз над техни активисти.
„Тормоз няма, но спряхме купуването на гласове. Това не могат да ни простят от ДПС“, заяви Рашков от парламентарната трибуна. Според премиера Кирил Петков именно планирането назначение на Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) е една от основните причини за успешния вот на недоверие към правителството му на 22 юни 2014 г.