ESG се използва за изнудване на корпорациите и е като китайската система за социален кредит, приложена на корпоративно ниво
Eкологичното, социално корпоративно управление (Environmental, Social, and Governance – ESG) e оръжие в ръцете на „борците за социална справедливост“. То се използва за изнудване на корпорациите и е инструмент в ръцете на онези, които искат да наложат глобално световно правителство. Това твърди културният критик Джеймс Линдзи, автор на „Расовият марксизъм“ и други книги, в които оспорва т. нар. woke идеологии. „Woke“ (от англ.) означава събуден за социална справедливост. Но в случая терминът се използва иронично, за да опише либерал-прогресистки, неомарксистки дневен ред и хората, които го пропагандират.
В интервю за предаването „Нацията говори“ на медията NTD, която е дъщерна компания на англоезичния Epoch Times, Линдзи обяснява, че системата за оценяване ESG първоначално е била замислена като средство за инвеститорите да определят вероятността дали дадена корпорация ще бъде добра инвестиция в дългосрочен план.
„В началото на 2000-те години няколко много социално ориентирани инвеститори се събират и изразяват предлоложението, че вероятно компании, които нямат добри практики в областта на екологията, социалната отговорност и корпоративното управление, не са добри кандидати за дългосрочни инвестиции“, обяснява авторът.
Какво е ESG?
ESG критериите са набор от стандарти за по-отговорен и по-устойчив бизнес, като постепенно ще стават задължителни за повечето компании.
Социалният аспект (S – social) в ESG се отнася до социалния фактор. Става дума за начина, по който една компания третира своя персонал, като например безопасност, заплащане, етническо разнообразие, равенство между половете, вкл. джендър равнопоставеност. Социалният аспект включва също фактори като спазването на човешките права и правата на работниците.
Екологочният аспект (Е – environmental) в ESG се отнася до начина, покойто една компания си взаимодейства с околната среда. Като например намаляването на въглеродния отпечатък и изпозването на алтернативни, „чисти“ източници на енергия за сметка на фосилните горива.
Управленският аспект (G – governance) в ESG се отнася до това дали една компания управлява бизнеса си по отговорен начин. Това включва как компанията се отнася към своите конкуренти, контрагенти, правителства и други заинтересовани страни, вкл. акционери. По-доброто корпоративно управление често се свързва с по-висока възвръщаемост за акционерите.
„Криминален рекет“
Джеймс Линдзи обаче счита, че концепцията за ESG буди подозрения още от самото начало и не е ясно дали по-високите ESG рейтинги водят до по-добра дългосрочна рентабилност на участващите корпорации.
Той твърди дори, че с течение на времето ESG рейтингите започват да служат като оръжие в ръцете на „борците за социална справедливост“.
„Те са в позиция да използват това като финансов пистолет, насочен към главата на всяка корпорация, която не изпълнява нещата, които те искат“, коментира Линдзи, наричайки ESG „очевадно превръщане в оръжие“.
„Всъщност това е просто криминален рекет, който се използва за механизъм за нещо, което изглежда като сериозно средство за оценка. По този начин никой не носи пряка отговорност за участието в това, което всъщност е мафиотско изнудване на корпорациите“, твърди авторът.
Той също така допълва, че липсата на прозрачност при определянето на ESG рейтингите е отворена врата за злоупотреби.
„Съществува възможността много малък брой хора, които имат огромна власт над пазарите, да вземат тези решения. Това е почти като връщане към феодална система… господарите решават кое е правилно и кое не“, опасява се Линдзи.
Широкообхватна глобалистка стратегия
Според него ESG рейтингите в действителност са сходни с китайската система за социален кредит на гражданите, приложена на корпоративно ниво.
„Това е същото като китайската система за социален кредит – просто носи красиво име, което отговаря на западните и не само на западните ценности. Това е начинът, по който го пробутват на обществеността и карат хората да го подкрепят и да мислят, че правят добро на света.“
Още по-обезпокоителен е аргументът на Линдзи, че ESG се вписва в „по-широк глобален план“, който според него цели да направи Запада енергийно беден, в полза на страни като Китай и като средство за социален контрол.
„Те искат да приложат точно същата система за мониторинг, защото виждат, че тя работи за контрол на хората в Китай“, възмущава се той и добавя, че според него „властовият елит“ на Запад „често иска да контролира хората“.
„Целта е Китай да се превърне в един модел, а Западът – в негова инверсия. Китай е комунистическа държава, която управлява фашистки пазар. И целта е да се използват западните корпорации, за да се създаде фашистки пазар, който да инсталира комунизъм на Запад. Това са неща, като оценки за социален кредит, екологична справедливост и т.н.“, предупреждава Линдзи.
„И причината е, че религията на комунизма вярва, че когато вземете противоположности, които са поставени по този начин и ги накарате да си взаимодействат, противоречията стават очевидни и в крайна сметка се сработват в едно изкуствено цяло.“
„Така те ще използват това като инструмент, за да се опитат да създадат едно световно правителство“, опасява се Линдзи.
Компанията за пазарни проучвания Insider Intelligence изчислява, че през 2022 г. активите, управлявани от ESG в световен мащаб, са на стойност 41 трилиона щ.д. (78 трилиона лв.).
До 2025 г. тази цифра се очаква да нарасне до 50 трилиона щ.д. (95 трилиона лв.).