С пищна церемония Реджеп Тайип Ердоган встъпи в длъжност, след като бе избран за трети пореден и последен път да управлява Турция.
В речта си след победата на 28 май Ердоган заяви, че финансовото състояние на държавата и овладяването на инфлацията ще е приоритет на управлението му. Въпросът е дали президентът ще промени политиката си, съсредоточена около по-ниски лихвени проценти, имайки предвид, че неведнъж е заявявал, че не би се отклонил от този икономически план.
Турската лира се срина до рекордно ниски нива
Турската лира поевтиня със 7% спрямо щатския долар след най-голямата дневна търговия на 7 юни тази седмица. Това е най-сериозният срив на лирата от 2021 г. насам.
Причината за рекордния срив са действията на новото правителство на Ердоган, което разхлабва мерките за стабилизиране на местната валута. По този начин се цели завой към по-ортодоксални финансови политики, тоест такива, при които решенията се взимат с презумпция за условия на недостиг.
Стойността на турската валута се обезцени до 23,36 лири за 1 щатски долар (на 9 юни), а загубите ѝ през годината достигат повече от 19%, съобщава Reuters.
Знаците на промяната
Новият финансов министър на Турция Мехмет Шимшек, който Ердоган назначи съвсем скоро, се обяви за връщането на икономическата политика на „рационална” основа. Той е бил на този пост в периода 2009 г. – 2018 г., като неговото завръщане е знак за разграничаване и отдалечаване от неортодоксалната политика за намаление на лихвите.
С връщането на Шимшек на поста финансов министър властите се надяват, че чуждестранните инвеститори ще започнат да се връщат, след дълго отсъствие, тъй като Шимшек се ползва с добро име сред тях. Анализатори предупреждават, че това няма да стане толкова бързо, защото досега Ердоган не е поддържал твърда позиция към конвенционалните политики и бързо е променял мнението си.
Очаква се и новото назначение на управител на централната банка на мястото на Шахап Кавджъоглу, който беше в основата на намаляването на лихвените проценти при неортодоксалната политика на президента Ердоган. Банките предвиждат, че при продължаващото обезценяване на лирата промяната в управлението ще допринесе за подобряване на пазарните условия и за спиране намаляването на резервите на централната банка. През последните години, за да поддържат стабилен курс на лирата, управляващите имаха активна роля на валутните пазари, като използваха десетки милиарди долари от резервите си.
„Дори и без политическа намеса, процесът на изваждане на Турция на устойчив път ще бъде бурен и вероятно ще включва значителна девалвация и по-висока доходност”, посочва Пол Макнамара, директор на отдела за инвестиции в дългови инструменти на развиващите се пазари в британската компания GAM, цитиран от „Капитал”.
„Смятаме, че справедливата стойност на лирата вероятно е с около 15% по-ниска, но овладяването на девалвацията без съществена външна подкрепа ще бъде отчайващо трудна задача“, сподели той преди спада в сряда и допълни: „Ортодоксалният завод би включвал (преди всичко) това да се позволи на лирата да намери устойчиво ниво без интервенция и да се изостави фактическия капиталов контрол, който е в сила в момента.“
Най-големият срив на лирата настъпи през 2021 г., когато под натиска на Ердоган, централната банка намали основния си лихвен процент от 19% до 8,5% с цел стимулиране на растежа и инвестициите. Това от своя страна срина лирата и покачи инфлацията до 85% по официални данни. Неофициално в Турция се коментира инфлация много над 100%.
Новият курс в управлението на Турция
Реджеп Тайип Ердоган спечели изборите на 28 май 2023 г. срещу опонента си от Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу.
Ердоган не бе наказан от своите избиратели, както очакваше широката общественост. Тежкото финансово положение в Турция, инфлацията, голямата корупция и разрушителните земетресения не успяха да спрат Ердоган по пътя му към третия мандат. И въпреки спада в популярността си, Партията на справедливостта и развитието на Ердоган бе първа.
Ердоган е успял да убеди своите избиратели, че тези избори не са за икономиката, а за идентичност, национална гордост и сигурност.
Трябва да се отбележи, че честността на изборите също е подложена под въпрос. Ердоган разполага с всички ресурси на държавата, под негов контрол е съдебната система и по-голямата част от медиите. В дните на предизборната кампанията по някои от националните медии времето за изявления на Ердоган е 80%, а за Кълъчдароглу 3%. Не е тайна, че една от най-големите медийни компании в Турция принадлежи на един от зетовете на Ердоган. Имаше и допуснати грешки от страна на опозицията.
Веднага след изборите Ердоган се раздели с част от своите стари министри и на тяхно място назначи близки до себе си хора. С този си ход показа, че може би е осъзнал някои грешки и не се колебае да ги поправи, като се раздели с някои от доверените си приближени. Някои анализатори в Турция казват, че с този ход Ердоган си измива ръцете.
От постовете си бяха освободени министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлум, министърът на финансите Нурадин Небати и министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу. Това са хора с по-ярки позиции в мненията си, понякога дори стигащи до конфликти, както с опонентите си, така и с международни партньори.
Министерството на правосъдието се поема от Йълмаз Тунч, Министерството на отбраната – от ген. Яшар Гюлер, а Министерството на вътрешните работи – от Али Йерликая. На единствената жена в новия кабинет на Турция Махинур Йоздемир е поверено Министерството на семейството и социалната политика, като само двама министри от предишния кабинет запазват постовете си – министърът на здравеопазването Фахреттин Коджа и министърът на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой.
Ключово е назначението на оглавяващия Националната разузнавателна служба на Турция. За неин директор бе избран Ибрахим Калън, доскорошен съветник на Ердоган. Калън ще смени на поста Хакан Фидан, който ще поеме министерството на външните работи. Завършил Международния ислямски университет в Малайзия и след това специализирал в САЩ, Калън е добре образован, с консервативно мислене и е изключително близък до Ердоган.
Ибрахим Калън играе много важна роля за външната политика на Турция. Според медията „Ал Арабия” той има основна роля при решаването на кризисни ситуации – най-вече при тези в Сирия. Той е и лицето за преговори с Брюксел в кризисния момент за спирането на мигрантите от 2016 г. Тогава Анкара пое ангажимент да не пуска мигранти на Запад, а от ЕС обещаха 3 млн.евро за справяне с кризата и след това още толкова за издръжката на мигрантите на територията на Турция.
СВЪРЗАНИ СТАТИИ
