Случаят „400 шева“ – касае се за трафик на хора, а не за домашно насилие

Макетният нож – инструмент на сводниците

Случаят на нарязаната с макетно ножче Дебора от Стара Загора предизвика силни реакции на осъждане срещу извършителя и протести в цялата страна. Само седмица, след като промените в Закона за защита от домашното насилие бяха приети, отново се заговори за нови, по-всеобхватни изменения. Казусът отключи вълна от недоволство срещу домашното насилие и искане за по-строги мерки и законодателни реформи.

Но дали говорим за класически случай на домашно насилие или става въпрос за нещо друго?

Дефиницията за домашно насилие гласи „насилие или друг вид злоупотреба, която се случва в домашна обстановка, например в брак или съжителство“, а законът за защита срещу домашно насилие урежда именно тези взаимоотношения – брачните и тези във фактическо съжителство. В този случай между извършителя и жертвата не са били налице такива. Както разбрахме нападателят е женен и има свое семейство. Дали е имал интимни извънбрачни отношения с Дебора – не знаем, но извършеното от него има характеристики на друг вид престъпни деяния, по-различни от тези при домашния тормоз.

Наличие на план

Проявите на физическо домашно насилие се характеризират със силен фрустрационен заряд, т.е. силна емоция. Те се случват внезапно, когато единият от партньорите (обикновено мъжът) е импулсивен, с нисък праг на търпимост, при който много незначителен импулс може да отключи силна агресивна реакция. Тогава извършителят обикновено удря, скубе, стиска жертвата или в по-драстичните случаи рита, удря с най-близкия предмет или използва оръжия. Тази спонтанна реакция е провокирана от силна емоция и е придружена от незабавно освобождаване на гнева.

Това, на което сме свидетели в този случай, е липсата на импулсивна реакция. Напротив, налице е последователно планирана атака от човек с криминално минало срещу момиче, току-що навършило пълнолетие.

Както вече знаем, нападателят е бил „въоръжен“ с макетен нож, както и с приспособление за подстригване. Според показанията на младата жена, той е бил облечен изцяло в черни дрехи, със сини медицински ръкавици на ръцете и с черна маска на лицето. Това показва, че той е имал предварителен план какво смята да направи и се е подготвил за изпълнението му.

От съдебномедицинската експертиза става ясно, че по тялото на момичето са нанесени общо 21 рани. Някои от разрезите са с дължина до 26 см, а най-дълбокият – 2 см.

Разрезите и по-леките наранявания са с различна дължина – от 1 до 33 см. Лекарят твърди в заключението си, че те съответстват на посочения макетен нож. Съдебният медик констатира също и „сътресение на мозъка, както и оток, кръвонасядания и охлузвания на лявата лицева половина и клепачите на лявото око, кръвоизлив под слизестата обвивка на лявата очна ябълка и счупване на предната стена на горночелюстната пазуха в ляво“.

„Знаете ли колко време отнема да се направят 20 разреза? – попита пред БНТ д-р Мирослав Ненков. – Това не е просто емоционален изблик, а систематично, бавно, хладнокръвно и безмерно жестоко увреждане на човешкото тяло.“

Излиза, че нападението над Дебора не е било в пристъп на гняв или умопомрачение. Не е бил поредният пристъп на ярост, провокиран от ревност. То е било методически планирано и внимателно изпълнено. Избирани са меки тъкани, главно около гърдите.

Защо безмерно и жестоко увреждане на тялото е окачествено като „лека телесна повреда“ ще разгледаме по-късно. За психопатологичните характеристики на извършителя дори няма да говорим – те са обект на широк и всеобхватен анализ. Но тук възниква следващият въпрос, а именно, щом не е домашно насилие, какво е тогава?

Трафик на хора

„Макетното ножче е много широко използван прийом като средство, което прави фини разрези, не може да бъде определено като оръжие, застрашаващо живота, а е добър способ за изтезания, така че може би наистина говорим за нещо по-различно, а не за някакъв пристъп на ревност“, заяви пред bTV ген. Димо Гяуров, бивш директор на Националната разузнавателна служба.

В казуса от Стара Загора са налице всички характеристики на класическия случай на трафик на жени с цел сексуална експлоатация. Обикновено историята между сводника и жертвата започва с ухажване, романтична връзка и сваляне на звезди. Всичко изглежда прекрасно, опознават се добре, той знае всичко за нея, тя му се доверява.

Той придобива нейна лична информация, с която започва да я изнудва. Това може да включва нейни голи снимки или заплахи за семейството ѝ. Ако тя откаже да изпълни желанията му – в случая да предоставя секс услуги – започват изтезанията.

„Романтичната връзка е метод за набиране на жертви. Всичко в началото е романтично и специално – обяснява пред bTV Моника Николова, директор на фондацията за подкрепа на жертви на трафик „Кампания А21″. – Но скоро нещата се променят. Трафикантът я заключва, изнасилва, жертвите са обгаряни, остригвани и т.н.“

„Нашият опит показва, че нещата са навързани и тази жестокост, която трафикантите използват, за да пречупят жертвата е много разпространена – допълва тя. – Жертвите, с които сме работили са изтезавани, измъчвани, оставяни с физически белези“.

Целите на трафикантите са основно две: да заличат идентичността на жертвата или чрез нея да изплашат и други в същата ситуация, за да не посмеят да говорят.

Всички тези характеристики са налице в настоящия казус.

Междувременно Мис Стара Загора 2018 Божидара Овчарова направи гневен коментар в социалните мрежи, в който обяви, че в града случаи като този не са нещо изолирано.

„Това не е инцидентен случай в Стара Загора… Това е първият случай, за който разбирате вие, само че далеч не е първият в историята на този … град… Сюжетната линия от 2015 г. не се е променила: голи снимки, остригване, побой, а след това даже и публично линчуване. Знаете ли още колко момичета има?… Въпросното момче е един от най-големите колекционери на голи снимки. Това е гибелта на цяло едно поколение“, заяви тя.

След клипа на Овчарова, прокуратурата в Стара Загора се самосезира и наблюдаващият прокурор разпореди извършването на проверка за посочените в публикациите посегателства, да се конкретизира времево и с точна фактология къде и какво се е случвало и по отношение на кого. В тази връзка ще бъде изискана справка от полицията в Стара Загора относно това дали има такава подадена информация в масивите на МВР за периода от 2015 г. до настоящия момент.

А за какво са му били всичките тази голи снимки на извършителя? Именно за да изнудва жертвите си.

„Чадър“ над извършителите

Дали нападателят е действал сам, или е част от организирана групировка, която вилнее в Стара Загора – не знаем, но по всичко личи, че е направен опит случаят да бъде потулен.

Първо: съдебната експертиза заключава „лека телесна повреда“ без да се вземат под внимание много застрашаващи живота обстоятелства. Например не е изследван хемоглобин – нещо, което задължително се проявява при силна загуба на кръв. Освен това „загуба на съзнанието“ обикновено се окачествява като средна телесна повреда, която се характеризира с временна неспособност за движение.

„Със сигурност става въпрос за средна телесна повреда и е можела да бъде взета мярка за неотклонение“- адвокат Каменарска.

Второ: въпреки че в деня на нападението е подаден сигнал към РПУ, случаят липсва от сводките на МВР.

Трето: В заседанието на Окръжен съд Стара Загора на 5 юли заместник-окръжният прокурор на града Георги Видев иска втората инстанция да отмени ареста на обвиняемия, позовавайки се на медицинската експертиза, според която в случая има данни само за лека телесна повреда.

Видев изобщо не споменава особено мъчителния начин, по който са нанесени нараняванията. Видев не изтъква и криминалното минало на Георгиев, който е осъждан за предишни, квалифицирани като леки телесни повреди, и че по време на нападението е бил в условията на пробация, постановена от съда през януари т. г.

Докладчикът по делото съдия Татяна Гьонева и съдебният състав подчертават неколкократно, че деянието характеризира насилника като особено жесток и че извършеното е било мъчително за жертвата. В крайна сметка съдът посочва, че данните по делото (експертизата) водят до извода, че въпреки цялата си жестокост, нараняването правно се квалифицира като „лека телесна повреда“, защото опасност за живота няма, както изисква НК. Освен това и прокурорът настоява за освобождаването му.

Така в началото на юли Георгиев е освободен от следствения арест.

Генерал Гяуров коментира в bTV дали наистина е имало „чадър“ над обвинения.

„Поведението на разследващите като цяло е малко странно. Мярката за неотклонение е искана по частно дело с работно обвинение по чл. 130. Законът не допуска да се взема мярка за неотклонение по тези текстове, така че онзи, който го е внесъл или не е бил достатъчно подготвен, или го е направил умишлено, за да не постигне положителен резултат“, заяви той.

„Поведението на второинстанционния съд не е чак толкова укоримо, защото съдът отсъжда това, което му сложиш на везната. Когато обвинението не слага нищо на везната, няма как да има резултат – допълни ген. Гяуров и намекна – Грешката е на прокуратурата и в разследващите полицаи. И нищо чудно грешката да е целенасочена.“

Защо е важно да бъдат разграничени

Законът за защита срещу домашното насилие не обхваща жертвите на трафик и не предлага защита на жертвите, които не са във фактически отношения с насилника. Колкото и промени да се правят в него и колко и да се разширяват дефинициите му, те няма да успеят да обхванат този вид изтезания, които целят унижение, сплашване, унищожаване на идентичността, принудата и склоняването към проституция.

„Има друг закон, който предвижда мерки за пострадали лица, който може да се преформулира, така че да защитава всички, нека не ровим само в закона за защита от домашно насилие“ – заяви адв. Каменарска.

„Трябва да говорим извън закона (за домашното насилие), за насилие от всякакъв вид, за изтезания от всякакъв вид, а не за разширяване на обхвата на закона чрез едни неясни формулировки – заяви ген. Гяуров. – Един добър текст в Наказателния кодекс, който преследва всякакъв вид изтезания или мъчения, би могъл да свърши работа“.

Над 50 млн. души годишно стават жертви на трафик и само 1% от тях имат шанса да бъдат спасени. България е в челните позиции по износ на хора в Европа.

Моника Николова от „Кампания А21“ споделя, че в България на трафика на хора все още се гледа като на мит. Но според нея всеки е застрашен, независимо дали е мъж или жена, да попадне в такъв вид експлоатация ако не е достатъчно запознат и информиран с рисковете.

Калина Иванова е психолог с дългогодишен опит в работата с жертви на домашно насилие и трафик.

Мненията, изразени в статията са на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс България“.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

„Звукът на свободата“ – Божиите деца не са за продан