|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Представете си майка, която кърми новороденото си. Въпреки че зрението на бебето е замъглено, според учени, чрез специална невронна мрежа, то може да възприеме погледа на майка си от разстояние до 30 см. Забележително е, че точно толкова е разстоянието от очите до гърдите на майката. Тази забележителна конструкция позволяват на майката и новороденото да се свържат инстинктивно чрез зрителния им контакт.
„Зрителният контакт е жизненоважен за благоприятното развитие“, пише д-р Марта Уелч, почетен директор на програмата Наука за възпитанието в Колумбийския университет. „Програмирани сме да го правим още от раждането си.“
Подобно на много детски психиатри, д-р Уелч вярва, че „интимният език на зрителния контакт“ между майката и новороденото е основополагащ етап от общуването, който трябва да се насърчава. Той ни подготвя за изграждането на силни взаимоотношения през целия ни живот.
Но днес екраните и мобилните устройства нарушават тази визуална връзка. Едно проучване сочи, че около 30% от майките, които хранят бебетата си от шише, са били разсейвани от някаква технология. В друго проучване около 10% от майките съобщават, че използват смартфони или таблети, докато кърмят бебетата си.
Възпрепятстването на визуалния контакт с бебето е довело до множество случаи на деца, които растат, избягвайки прекия поглед. По данни на Националния институт за психично здраве на САЩ близо 10% от младежите на възраст между 13 и 18 години изпитват социална тревожност. За тези деца зрителният контакт е стресиращ и неудобен – до степен, в която изследователите могат да наблюдават значителни промени в мозъчната активност.
Но кое прави зрителния контакт толкова силен? Как някой може да преодолее притеснението от погледа на всяка възраст и да се възползва от предимствата на зрителния контакт? И как да установяваме и поддържаме зрителен контакт в нашите взаимоотношения и взаимодействия? Нека разгледаме тези въпроси.
Защо зрителният контакт е важен
Още в ранна детска възраст взаимното гледане в очите е източник на радост за грижовните родители и един от първите етапи, които бебетата постигат. Забележително е, че бебето може да прояви интерес към лицето на майка си само няколко часа след първото си вдишване. Новородените на възраст от 2 до 5 дни са по-склонни да отговарят на гледащите ги очи, отколкото на лица, които изместват поглед встрани.
Според д-р Уелч „когато майката се откъсне от телефона си и поддържа зрителен контакт, бебето полага повече усилия да общува“.
Забележително е, че очите ни имат рецептори за окситоцин и фенилетиламин, които се считат за любовни химикали, свързани с установяването на връзка. Когато в игра майката скрие лицето си с длани, първоначалната реакция на бебето е изненада и шокиран поглед. За малкото бебе да не вижда лицето на майка си означава, че тя е изчезнала.
На около 6-8 месеца обаче бебетата започват да осъзнават, че майка им просто се крие, и играта „Дзак“ става вълнуваща. На около 9-11 месеца бебетата развиват способността да следят погледа на другите и започват да гледат това, което другите виждат.
Този напредък в зрителния контакт е сигнал, че развитието на мозъка и способността за общуване са на прав път. Специалистите по педиатрия редовно проверяват етапите на очния контакт. Ако даден етап е пропуснат, се отчитат много причини, включително родителска дистанция, липса на зрителен контакт или прекомерно излагане на цифрови медии.
Въпреки че всичко това се случва в ранна възраст, директният зрителен контакт продължава да бъде съществена част от взаимоотношенията през целия живот.
Вглеждане очи в очи: как реагира мозъкът
Когато става въпрос за езика на тялото, очите обикновено са първото нещо, което забелязваме при среща с други хора.
Проучванията показват, че когато хората използват пряк зрителен контакт при общуване с партньор в реалния живот, мозъкът им проявява повишена невронна активност. Същите невронни събития са липсвали, когато човек е гледал цифрова снимка на монитор. Учените смятат, че това отчасти произтича от невронната мрежа в мозъка, посветена на обработката на невербалните сигнали на очите и посланията, които те предават.
Контактът с очите също така подготвя мозъка за доверие и ни помага да изпитваме съпричастност, когато говорим с някого.
Това е демонстрирано в изследване на невроизображения от 2019 г., в което екип от японски учени наблюдава какво се случва в мозъка в реално време, когато двама възрастни се гледат един друг. Публикувано в eNeuro, проучването показва, че зрителният контакт подготвя мозъка за съпричастност, като едновременно активира едни и същи области от мозъка на всеки човек.
По-конкретно, контактът с очите задейства лимбичната огледална система – набор от мозъчни области, които са активни както при движение на очите или на която и да е част от тялото, така и когато наблюдаваме някой друг да прави същото.
С други думи, по време на разговор контактът с очите активира едни и същи области в мозъка на двамата души, което означава, че хората са настроени един към друг. Тази „лимбична синхронизация“ показва, че емпатията може да се породи от социален или взаимен поглед.
То също така дава представа за ролята на зрителния контакт за разбирането на емоционалния тон, за правенето на заключения и – както се казва, очите са прозорци към душите ни – за дълбокото опознаване на другия човек и, обратно, за чувството, че е разбран.
Спечелване на приятели или разкриване на врагове
Изследователи от Североизточния университет в Бостън твърдят, че чрез зрителния контакт формираме впечатленията си за другите. Според тяхното проучване възприемаме тези, които осъществяват повече контакт с очи, като по-интелигентни, искрени и съвестни.
Разбира се, твърде дългото задържане на контакта с очите – повече от осем секунди – може да накара хората да се чувстват неловко, според изследването, публикувано в Royal Society Open Science. Дългият и настоятелен поглед може да бъде знак за емоции като недоволство или гняв.
Способността за разграничаване на намерението в погледа – за определянето дали някой е наш приятел или враг – зависи от това как се задействат мозъчните неврони в амигдалата и префронталната кора.
Амигдалата е базовата емоционална част на мозъка, която реагира инстинктивно на заплахи, докато префронталната кора е последната част на мозъка, която се развива напълно. Тя контролира изпълнителните функции, като например вземането на решения и контрола на импулсите.
Като цяло разбирането на намеренията на някого зависи от множество фактори, като например други знаци на езика на тялото, културна среда и контекст. Въпреки това контактът с очите задълбочава способността ни да се свързваме и да се ангажираме емоционално с другите.
Очният контакт обаче не е удобен за всеки.
Да изключим екраните, за да възстановим човешката връзка
Живеем в свят, в който родителите могат да празнуват важни събития с цифрови сърца, а децата се подкрепят взаимно с емотикони с вдигнат палец. Цифровата комуникация е начинът, по който много хора живеят и работят, и е чудесен начин да следим последните новости в живота на нашите приятели.
Но според проучване на компанията Nielsen средностатистическият американец прекарва 11 часа на ден в слушане, гледане, четене или взаимодействие с медиите.
„По-малко вероятно е децата ни да седнат на масата за вечеря и да разговарят с нас“, казва Шери Търкъл, която има докторска степен по социология и психология на личността и е основател на Инициативата за технологиите и себе си на Масачузетския технологичен институт (MIT), в интервю, организирано от Американската психологическа асоциация. „Сякаш отказваме да видим доказателствата пред очите и в сърцата си за това как технологиите са ерозирали емпатията“, добавя тя.
Що се отнася до това какво би могло да бъде панацея за тази епидемия от разединение, д-р Уелч предлага просто решение. „Ако установяването на зрителен контакт ви се струва трудно, това е знак, че трябва да се свържете.“
Зрителният контакт изисква практика
Когато не е практикуван достатъчно, очният контакт може да предизвиква дискомфорт и да изнервя. Успокояващият поглед може по невнимание да предизвика стрес у тези хора, казва Рейчъл Дювал, треньор по публично говорене и комуникативни умения, пред The Epoch Times.
Тя посочва изследвания, според които израженията на лицата могат да предизвикат повишена активност в амигдалата при хората с аутизъм например. Това означава, че те вероятно избягват контакта с очи, тъй като той е прекалено стимулиращ.
Други причини, поради които някои хора избягват контакт с очи, могат да бъдат, че се чувстват наблюдавани или стресирани, когато са в центъра на вниманието. Все пак установяването на контакт с очи е умение, което се подобрява с практиката при повечето хора.
Ако се притеснявате да гледате в очите, започнете да се упражнявате с някого, с когото сте близки, например член на семейството или приятел. След това преминете към ситуации с по-висок риск, като например моменти на зрителен контакт при разговор с колега. По същия начин родителите могат да приучават към тези навици у дома, подобно на това да учат децата да използват учтиви думи като „моля“ и „благодаря“.
5 начина за практикуване на визуален контакт
- Установете контакт с очите още в началото: Преди да започнете разговор с някого, установете зрителен контакт, докато забележите цвета на очите на другия човек.
- Поддържайте зрителния контакт в продължение на три до пет секунди: След като установите зрителен контакт, задържайте го за около три до пет секунди. При прекъсване на зрителния контакт погледнете настрани, преди да го възстановите.
- Погледнете встрани, когато е необходимо: Когато говорите с някого, е естествено често да отклонявате поглед от другия човек, особено когато събирате мислите си или се впускате в чувствата си.
- Поглеждайте бавно: Когато отвръщате поглед, го правете бавно. Отклоняването на погледа може да ви накара да изглеждате нервни. Освен това погледът надолу издава неувереност.
- Слушайте с очите си: Когато слушате някого, който ви говори, е важно да поддържате контакт с очите му. Кимнете или използвайте други изрази, за да разберете, че се интересувате от разговора.
Помнете: „Ако се стеснявате да гледате в очите, често се стеснявате и да се усмихвате“, добавя Дювал. „Съветвам хората, опитайте се да се усмихвате, защото това ще накара другия човек да се успокои, а това ще накара и вас да се успокоите.“
