Централните хали в София – сграда, изградена върху историческите пластове на древна Сердика
Консервацията и реставрацията, поддръжката и защитата на паметниците на културата имат за цел дълготрайното им съхранение. Културното наследство е историческо свидетелство, чрез което обществото формира своята идентичност. Да съхраниш безценното културно-историческо наследство е изкуство, при което нямаш право на грешки. Консервацията и реставрацията на паметниците на културата е „кралската класа“ при опазването и ремонта на архитектурно ценните сгради.
В настоящата статия ще представим паметник от България, емблематичен за град София – Централните хали.
Сградата на Централните хали е построена преди повече от един век (1909 – 1911 г.). Тази уникална сграда е изградена върху историческите пластове на древна Сердика. През 1955 г. придобива статут на паметник на културата от национално значение. Считана е за най-добрата творба на арх. Наум Торбов, който е сред изявените представители на романтизма в българската архитектура. За проекта е характерна изключителна симетрия с подчертаване на основните оси на сградата.
Металната конструкция сама по себе си също е безценна и е уникален културно-исторически паметник. Тя е била поръчана от предприемача Спас Темелков и изработена в Париж, в леярните на инж. Александър Густав Айфел през 1909 г. Запазена е до днес в оригиналния ѝ вид.
Откриването на сградата се осъществява през 1911 година. Фасадите смесват два архитектурни стила – неовизантика и сецесион, които са популярни в началото на ХХ век. Централни хали са първият покрит пазар за млечни и месни продукти, за птици, риба и зеленчуци в София. Съвместно c другите сгради от централната част на града – централна баня, синодалната палата, синагогата и богословския факултет, Халите формират и са част от един архитектурен ансамбъл в сърцето на столицата, отговарящ на най-високите за времето си европейски стандарти.
Сградата има три корпуса, оформящи тялото ѝ, чиито елементи са квадратни със симетричен вид. Пропорциите са на база модули. Открояват се типични за неоренесансовия стил елементи. Фасадата на Централни хали има 80 колони изработени от варовик, характерни за стила. Колоните са вписани във фасадата и са високи 2,4 метра, като в горната си част представляват осъвременена интерпретация на класическия капител.
Друг характерен стилов елемент са арките. В конкретния случай са пресъздадени като витражи, подчертаващи ренесансовия вид на сградата. Стените на фасадата се характеризират с няколко елемента, от които на първо място e гранитната облицовка в основата им. Фасаден декоративен елемент характерен за сградите от времето на италианския Ренесанс, който присъства и при Халите са правоъгълните керамични плочки – мaйoликa. Плочките майолика се изработват ръчно от леснотопима естествено оцветена глина, декорират се с калаена глазура и се изпичат преди глазирането и след това в пещ за керамика при висока температура. Фасадите на Халите се отличават също c варовиковите си арки и пластични елементи. Красивата майсторска каменна орнаментика по варовика e дело на каменоделеца Георги Киселинчев, работил по най-значимите сгради от онова време.
На челната фасада на Халите e запазен първият герб на град София, авторска работа на Харалампи Тачев. Харалампи Тачев е художникът, автор и на декоративната украса на Централните хали. Той е създал декоративната украса на множество емблематични за столицата и за страната сгради.
Особеност на фасадата също е и различието между предната ѝ част, с основа облицована c гранит, и т.нар. задна част – изпълнена c мазилка. Причина за това са събитията през Втората световна война. Столицата е подложена на серия от опустошителни бомбардировки между 1941 – 1944 г. B края на 1943 г. в града са разрушени над 14 500 сгради. Почти целият център на София e в руини. Сградата на Централните хали оцелява и остава почти невредима. Фасадата ѝ „помни“ и до днес случилото се в онези дни и по нея има повече от 1200 дупки от шрапнели. След войната са били правени опити да се ремонтират и „попълнят“, но в много участъци, особено по колоните, попълване не е било възможно. И днес по фасадата могат да се видят „кръпки“ и автентични дупки от шрапнели.
След Първата световна война икономическият подем на България и разрастването на столицата превръщат Централни хали в средище на софийските търговци. До средата на 40-тe години на ХХ век там са работили около 170 дюкяна и щандове.
През 50-тe години на миналия век, след Втората световна война, сградата е реконструирана и в продължение на няколко десетилетия функционира като супермаркет.
През 1988 г., след като 75% от комплекса са придобити от израелската компания Аштром, Халите биват затворени за ремонт и остават затворени до 2000 г., когато сградата отново отваря врати.
През 2022 г. Kaufland България закупува сградата и започва реализацията на мащабен проект за реконструкция с цел възстановяване на оригиналния ѝ вид и функция.
Почистването на следите от предходните реставрации по фасадата беше изключително сложен и дълъг процес. Оказа се, че голяма част от варовика по фасадата на Халите e бил боядисан, вероятно с цел да се постигне оптически еднакъв бял цвят на камъка. По този начин обаче беше скрита и изгубена за софиянци и за посетителите на София неговата естествена красота и цветност.
Възстановяването на Централните хали е сложен комплексен процес, в който участват водещите реставратори д-р Румяна Дечева и Панайот Панов от Регионалния исторически музей – София. Основната цел беше да се възвърне духът на сградата и автентичният ѝ вид и да се запази за идните поколения.
