Според експерти севернокорейските войски така ще придобият боен опит, който ще им помогне за оформяне на бъдещи военни тактики
В изявление на 28 октомври генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Северна Корея е изпратила войски в Русия.
„Мога да потвърдя, че севернокорейски войски са изпратени в Русия и че севернокорейски военни части са разположени в Курската област,“ каза той. „Разполагането на севернокорейски войски представлява: първо, значителна ескалация в продължаващото участие на КНДР [Северна Корея] в незаконната война на Русия. Второ, поредно нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. И трето, опасно разширяване на войната на Русия.“
НАТО е ангажиран с подкрепата на свободна и демократична Украйна, защото „сигурността на Украйна е и нашата сигурност“, заяви Рюте. Според него последният ход на Северна Корея да помогне на Русия се разглежда като „значителна ескалация“ и „опасно разширяване“ на конфликта.
„Днес обсъдихме необходимостта от по-нататъшно засилване на военната подкрепа за Украйна. Активно се консултираме в рамките на Алианса, с Украйна и с нашите индо-тихоокеански партньори относно развитието на събитията и продължаваме да следим ситуацията отблизо.“
До каква степен Северна Корея ще участва във войната?
Докато Иран и Китай вероятно няма да се намесят, освен чрез доставки на оборудване като безпилотни самолети и компютърни компоненти, същото не важи за Северна Корея, смята Карл Шустер, преподавател в катедрата по история, хуманитарни науки и международни изследвания в Хавайския тихоокеански университет.
„Участието на Северна Корея е продиктувано от отчаяната нужда на режима на Ким от парични средства и ресурси“, заяви той в имейл до The Epoch Times.
„Пхенян буквално продава войските си на Русия срещу пари в брой, петрол и вероятно храна, както и други суровини, от които режимът отчаяно се нуждае. Той е разположил приблизително две бригади войски“.
Шустер заяви, че севернокорейският лидер Ким Чен Ун разглежда Руско-украинската война като лаборатория за изучаване и актуализиране на военната си доктрина, подобно на това, което Германия прави по време на Испанската гражданска война през 30-те години на ХХ век.
„Севернокорейската армия има остаряла военна доктрина, която датира от 80-те години на миналия век. Ким знае, че тя се нуждае от осъвременяване, но изолацията на Пхенян ограничава възможността му да придобие, практикува и възприеме процедурите, тактиките и оперативните концепции на съвременната война. Участието в Руско-Украинската война ще промени това“, пише той.
„По-голямата част от военното оборудване на Северна Корея е остаряло или износено. Подмяната на това оборудване и реформирането на армията с цел оптимизиране на използването на новото оборудване ще бъдат скъпи (оттук и необходимостта от пари и ресурси от Русия и евентуално Китай).“
Експерти: НАТО няма да навлезе в Източна Азия
Въпреки участието на Северна Корея във войната, геополитическите експерти не смятат, че НАТО може да навлезе в Източна Азия.
Шустер заяви, че според него НАТО няма да разполага други сили в Източна Азия, освен военноморски сили и периодично изпращане на самолети за учения.
„Лидерите на страните членки на НАТО са твърде загрижени за следващия ход на Русия, а не за това, което се случва в Източна Азия“, каза той пред The Epoch Times.
Той изброи няколко причини.
На първо място, след близо 30 години „почти пълно пренебрегване на изискванията на военните им сили“ повечето страни членки на НАТО нямат ресурси да направят нищо повече от едно символично разполагане на войски в Източна Азия.
„Страните членки на НАТО нямат ресурсите и волята да помогнат на САЩ в защитата на корабоплаването от атаките на ал-Хути, така че не виждам как ще направят нещо повече от незначително военноморско присъствие и участие във военноморски учения със страни като Индия, Филипините и Япония“, каза той.
Освен това военноморските учения сигнализират за политическия интерес на НАТО в даден регион и осигуряват временно присъствие без да създават голям риск от участие в евентуални конфликти.
„Мнозинството от членовете на НАТО отдавна са показали нежеланието си да участват в конфликти, прилагайки много рестриктивни правила за започване на битка, които почти забраняват реакцията им на всичко друго, освен при директна атака срещу техните части“, каза той.
Андерс Кор, директор в Corr Analytics Inc. и издател на „Journal of Political Risk“, се съгласи, че е малко вероятно скоро сили на НАТО да навлязат в Източна Азия, „въпреки че НАТО укрепва отношенията си с Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия“.
„Тези страни в някакъв момент биха могли да бъдат домакини на щаб на НАТО, за да се подобри координацията между съюзниците на САЩ в Азия и съюзниците на САЩ в Европа“, казва той пред The Epoch Times.
Възможност за Трета световна война?
Във връзка с възможността за нова световна война от страна на новата „ос на злото„, а именно Китай, Русия и Иран, Кор цитира коментарите на главния изпълнителен директор на JP Morgan Джейми Даймън, че вече сме в Трета световна война.
„Със сигурност има връзки между конфликтите в Украйна, Иран и със Северна Корея, макар че в Азия е по-добре да се опише като нова Студена война“, каза Кор.
„За да не прераснат в много по-вредна световна война, е необходимо да се ограничи географският обхват на тези конфликти и видовете използвани оръжия“, заяви той.
„Никоя държава не иска война, но и никоя не иска да се оттегли или да загуби територията на съюзниците си. Затова те се заплашват взаимно с ескалация, която може да излезе извън контрол. Която страна е по-склонна да понесе риска от ескалация, е по-вероятно да спечели.“
Шустер, от друга страна, смята, че в момента има много малък шанс за нова световна война.
„Пхенян показва, че в момента няма интерес да започне война на Корейския полуостров. Ким разрушава гранични мостове, релси и пътища. Човек прави това, за да възпрепятства нападение, а не за да атакува“, анализира той.
„За Китай Руско-Украинската война е от голяма полза като средство за отвличане на вниманието от агресията си в Азия. Войната на Путин отвлича вниманието и ресурсите на САЩ и Запада от Азия, ограничавайки възпиращите действия, които САЩ в частност могат да предприемат.
„Израел научи Иран, че неговата армия не е способна да се бори с решителен съвременен противник, така че самият Иран няма да направи почти нищо, за да провокира Израел… тези конфликти вероятно ще приключат след 6 до 8 месеца.“
Той обаче добави, че ситуацията може да се промени след две до четири години.
„Възможността ще зависи както от възприятието на Си и Ким за военните възможности на Запада и вероятната реакция на техните действия, така и от увереността им в собствените им сили да постигнат поставените им цели“, каза той.
