Aнализ на това, което знаем за иранския режим, наследниците на Али Хаменей и опозиционните групи, които се надяват да поемат властта.
Иран и Израел са във война от 13 юни, когато израелският министър-председател Бенямин Нетаняху започна операция „Изгряващ лъв“ за унищожаване на иранския ядрен потенциал.
На 19 юни израелският министър на отбраната Израел Кац заяви, че иранският лидер Али Хаменей „не може да му се позволи да съществува“, след като Иран изстреля ракета по болница в Беер Шева, Израел.
Ето анализ на това, което знаем за иранския режим, наследниците на Хаменей и политическите опозиционни групи, които се надяват да поемат властта при евентуалното му падение.
Структурата на иранския режим
Ислямска република Иран – пълното наименование на режима в Техеран – е създадена през 1979 г. след рухването на подкрепяната от САЩ монархия при последния шах Мохамед Реза Пахлави.
Първоначално бе ръководена от аятолах Рухола Хомейни. След смъртта му през 1989 г. друг шиитски духовник, Али Хаменей, поe поста на „върховен лидер“ и заема тази позиция до днес.
През 2020 г. „Техеран Таймс“, англоезичният вестник на режима, съобщи, че 60% от населението на Иран е под 30 години. Това означава, че мнозинството иранци не си спомнят време, в което Хаменей да не е начело на страната им.
В Иран се провеждат президентски избори на всеки четири години, но всички кандидати трябва да бъдат одобрени от Хаменей. Техните предизборни програми не поставят под въпрос основните принципи на режима.
Борба за наследяване на Хаменей при неговата смърт
Смяташе се, че президентът Ебрахим Раиси е определен от Хаменей за негов наследник, докато не беше убит при катастрофа с хеликоптер през май 2024 г.
86-годишният Хаменей изглежда се е скрил, а неговото изявление беше прочетено по иранската държавна телевизия на 18 юни от водещ върху неподвижно изображение на лидера.
Ако бъде убит при израелски въздушен удар или по друг начин, режимът ще иска бърза замяна.
Следващият „върховен лидер“ ще бъде избран от Асамблеята на експертите, чиито членове се избират от Съвета на пазителите, който беше назначен от самия Хаменей.
Двамата най-вероятни наследници са вторият син на Хаменей, Мохтаба, който е на 55 години, и аятолах Садик Лариджани, който е на 62 години.
Шанс има и Хасан Хомейни, 52-годишният внук на първия ирански „върховен лидер“.
Възможно ли е народно въстание?
Смъртта на Хаменей може да предизвика народно въстание в Техеран и други градове.
Когато шахът напусна Иран на 16 януари 1979 г. – официално за почивка, докато се бореше с рак – това беше началото на края на неговия режим, който рухна на 11 февруари 1979 г.
Но може би няма да е необходима смъртта на Хаменей, за да се случи подобно въстание.
Така или иначе, революцията може да придобие собствен живот и е възможно водещите я по улиците да не пожелаят да отстъпят властта на опозиционни фигури в изгнание.
Иранската опозиция
Синът на шаха
Шахът на Иран почина от рак в Египет през 1980 г., а синът му, принц Реза Пахлави, стана наследник на Павлиновия трон.
През април 2023 г. Пахлави посети Израел и предложи послание за „приятелство от иранския народ“.
Въпреки че Пахлави – който живее в САЩ – има поддръжници сред иранската диаспора, няма доказателства, че населението на страната желае завръщането на 64-годишния принц, камо ли да поеме властта.
Докато династията Сауд в съседна Саудитска Арабия води корените си от XVIII век, Пахлави датират управлението си едва от 1925 г., когато един войник, Реза Пахлави, извършва военен преврат, сваля династията Каджар и се обявява за шах.
НССИ
Националният съвет за съпротива на Иран (НССИ) е коалиция, основана през 1981 г.
Най-голямата ѝ част е организацията Муджахидин-е-Халк (МЕК), основана от трима леви студенти – Мохамед Ханифнеджад, Саид Мохсен и Али-Ашгар Бадизадган, които бяха екзекутирани през 1972 г.
МЕК влезе в конфликт с Хомейни и неговия режим в началото на 80-те години. Повечето от членовете ѝ избягаха в Ирак, който по това време воюваше с Иран.
През 1988 г. се смята, че хиляди членове на МЕК са били екзекутирани от режима.
През 2003 г. основателят на НССИ, Масуд Раджави, изчезна. Оттогава 71-годишната му съпруга Мариам Раджави ръководи движението, получавайки подкрепа от много западни лидери, включително бившия държавен секретар на САЩ Майк Помпео.
Етнически групи
В Иран – известен като Персия до 1935 г. – живеят големи етнически малцинства.
Според британската неправителствена организация „Права на малцинствата“, около 60% от населението на Иран са етнически персийци.
Около 16% (14 млн. души) са азери, живеещи предимно в северозападните провинции. Това означава, че в Иран има повече азери, отколкото в самия Азербайджан, чието население е около 10 млн. души.
Друго значително етническо малцинство са кюрдите, които съставляват 10% от населението и живеят в западната част, близо до своите сънародници в Ирак, Сирия и Турция.
Балучите в югоизточната част съставляват около 2%, както и етническите араби, които живеят главно в Хузестан, близо до границата с Южен Ирак. Народът лур представлява около 6% от населението на Иран.
Опасност от анархия
Много от противниците на американската намеса в Иран, като Тъкър Карлсън, припомнят за вакуума и анархията, останали в Ирак след свалянето на лидера му Саддам Хюсеин от водената от САЩ коалиция през 2003 г.
След падането на Саддам кюрдите се разбунтуваха в Северен Ирак, подкрепяните от Иран шиитски милиции заплашиха да превземат Багдад и Южен Ирак, а ислямистки терористични групировки като Ал Кайда получиха подкрепа от сунитското мюсюлманско население.
Ал Кайда нападна американските войски и техните съюзници в централен Ирак, особено в битката при Фалуджа.
Общо 4419 американски войници загинаха по време на операция „Иракска свобода“, която приключи през декември 2011 г.
През 2014 г. се появи терористичната групировка ИДИЛ, която бързо превзе големи части от Северен и Централен Ирак – и съседна Сирия – и уби 40 американски войници в лагер Саклавия.
Карлсън, Стив Банън, конгресменката Марджъри Тейлър Грийн (Р-Джорджия) и други поддръжници на Тръмп твърдят, че директната намеса в Иран би била предателство спрямо предизборните обещания на Тръмп от 2024 г. и принципите на движението „Америка на първо място“.
В публикация в социалната мрежа X на 17 юни Грийн написа, че Карлсън „безкомпромисно вярва в същите неща“, в които и тя.
„Чуждестранните войни/интервенции/смяната на режими поставят Америка на последно място, убиват невинни хора, разоряват ни и в крайна сметка ще доведат до нашето унищожение“, написа тя.
