Тържествено посрещане за мъжкия ни национален волейболен отбор готвят Българската федерация по волейбол и Столична община на 30-ти септември (вторник) от 17.30 часа пред храм-паметник „Александър Невски“. За втори път в историята на този спорт българите стигаме до финал. През 1970 г. ГДР ни побеждава с 3:2, сега Италия спечели с 3:1, но радостта е огромна, защото финалът е единствената загубена среща на българските „лъвове“, а по пътя си те отстраниха силни съперници като отборите на Германия и САЩ.
Водещи на събитието ще бъдат спортният журналист Найден Тодоров и радиоводещият Атанас Стоянов. Членовете на отбора ще получат специални награди, а за всички зрители е подготвена програма с музика и специални моменти със световните вицешампиони.
Организаторите на събитието обявяват, че на площада няма да се допускат алкохол, оръжия и пиротехника. Ще има и строги мерки за сигурност. За да се избегнат задръствания и инциденти, гражданите се насърчават да дойдат пеша, с велосипеди или градски транспорт, а за автомобилите си да използват буферните паркинги извън центъра.
На 28-ми септември от общината на пл. „Св. Александър Невски“ монтираха голям екран, а стотици столичани изгледаха заедно финала на световното. Сщото се случи и в много други български градове: Враца, Велико Търново, Плевен, Русе, Варна и Бургас.
Победата на Италия бе категорична, но българският отбор показа, че има дух и бъдеще. Двама от състезателите ни бяха включени в отбора на мечтите за това световно първенство: капитанът Александър Грозданов и Александър Николов. Николов оглави и класацията за най-много постигнати точки: 173, а Грозданов – тази за най-много успешни блокади: 18. В последната класация четвърто място с 14 блокади заема друг българин – Мартин Атанасов.
Да знаеш, Владо, тия деца, които бяха с мен в Пазарджик – това са хората!
Публикуваме спомени на Владимир Николов, свързани с днешните паметни събития във волейбола, записани в неговата книга „Високо“.
„Посред лятната жега, веднага след онзи международен турнир в Анталия, където старши треньорът Джанлоренцо Бленджини подложи на изпитания физиката на подмладения ни мъжки национален отбор, всички заминаха на лагер в… Пазарджик. Чудех се за избора му и като се върнаха, го попитах:
– Кико, защо Пазарджик?!
– Владо – отвърна ми Бленджини, – изключително съм щастлив от това, което се случи там.
– Какво се случи бе, Кико?
– Ами навън беше четиресет и пет градуса, в залата – петдесет. Не можех да си поема въздух, за да водя тренировките, но нито едно от момчетата не се оплака, не измрънка, не се отказа, не се спести. Нито едно, нито веднъж. Сега разбираш ли ме, Владо? Това са моите хора! Само да са здрави, ще видиш, че догодина ще имаме резултат. Естествено, само това не стига. Тренирали сме само един месец, трябва да продължим и през годината, трябва и това, и това, и това, за да извървим стъпките, да стигнем до Олимпиадата, да вземем медал… Да знаеш, Владо, тия деца, които бяха с мен в Пазарджик – това са хората!“
