Коментар
На 16 април съдът в Хонконг официално осъди няколко от най-известните демократични активисти в страната. Те бяха обвинени в организиране на незаконен мащабен протест през август 2019 г., в който се включиха стотици хиляди граждани на Хонконг. Повечето от издадените присъди са между 12 и 18 месеца лишаване от свобода.
На пръв поглед случилото се няма нищо общо с наложения от Китайската комунистическа партия (ККП) нов закон за националната сигурност на Хонконг, но много хора са на друго мнение.
И тъй като страхът е основният фактор, отключващ вътрешната и външната агресия на ККП, с това си поведение, китайският режим сам разкри от какво се страхува най-много.
Икономическото разделение
През последните три десетилетия легитимността на комунистическия режим се съсредоточава предимно върху икономическия му растеж и потенциала на многобройното му население. Той използва това като примамка и манипулира чуждестранни правителства и корпорации „да опитат“ от китайския пазар.
Факторите, обуславящи икономическия растеж на страната, са инвестициите, вътрешното потребление и износа. Вътрешното потребление на Китай допринася най-малко за брутния вътрешен продукт на страната – около 40%, което в други държави е около 70%. Външната търговия чрез износ е големият трамплин за БВП на Китай.
Партийната система за управление на ККП е административно-авторитарна. Режимът контролира обществото по много начини, но през последните две десетилетия този контрол се долавя силно в икономическите ходове на Китай. Колкото повече пари има властта, толкова по-силен е нейният контрол над обществото.
Икономическото развитие на Китай се базира на източноазиатския модел, който е ориентиран към износа. Той разчита на потреблението на външните пазари за насърчаване на икономическия растеж. Това е причината, поради която търговската война между бившия президент на САЩ Доналд Тръмп и Китай беше ужасяваща за режима.
Това се дължи не просто на тенденцията за ограничаване на зависимостта на американския пазар от китайски продукти – този ход принуди длъжностни лица в Китай изцяло да преосмислят източноазиатския модел, който в тази ситуация изигра ролята на препятствие за икономическия растеж на страната.
Поради търговската война с Тръмп и икономическите спадове от пандемията, ККП беше принудена да вземе мерки за бъдещото развитие на икономиката в Китай. Това е най-основната причина, поради която ККП започна да насърчава независимостта и вътрешната циркулация на китайския капитал.
Щом икономиката се свие, държавните приходи ще бъдат възпрепятствани, което ще засегне бюджета за поддържане на административна стабилност. Без достатъчно средства, с които да поддържа пропагандата си и да легитимира своето авторитарно управление, земята под краката на китайския режим ще се разклати.
Нарушаването на технологичния обмен със Запада
Този страх е предимно свързан с неспособността на китайската икономика да надскочи собствените си възможности. Предимно ориентирана към износ, тя е достигнала своя лимит и не може да предложи повече. С развитието на световната икономика износът на треторазредни и евтини стоки не може да поддържа темпото отпреди няколко десетилетия. За да продължи да увеличава своя дял на пазара, Китай има нужда да подобри качеството на продуктите си и да наблегне на развитието на технологиите и иновациите в дизайна.
Технологичното развитие е важен фактор за ККП и в упражняването на контрол върху обществото, и за поддържане на армията ѝ. Китай се сдоби със скандална известност по повод използването на изкуствен интелект в наблюдението и проследяването на гражданите си.
Ако научният и технологичен обмен със Запада бъде прекъснат, последствията за ККП, особено по отношение на невъзможността да краде интелектуална собственост от други държави, ще бъдат катастрофални.
Голям брой чуждестранни студенти от Китай учат в европейски и американски университети и взимат участие в научни и технологични изследвания. През 2020 г. над 370 000 китайски студенти са учили в САЩ. За ККП това е ценен канал и чудесен начин за „обмен“ с американските наука и технологии. Сега САЩ не само са прекъснали множество академични обмени на високи нива, но също са предприели действия за намаляване броя на китайските студенти в научни и инженерни специалности.
Въпреки че Китай разполага с много забележителни професионалисти в областта на науката и технологиите, настоящата култура на страната възпрепятства истинската креативност и иновация, защото в своята същност тези две явления са несъвместими с автократични и тоталитарни системи. Ако управлението на ККП възпрепятства научния и технологичен „обмен“ с други страни, прогресът в науката и технологиите ще бъде дълбоко засегнат.
Независимостта на Хонконг, Тайван, Тибет и Синдзян
ККП стартира своето управление, служейки си с марксистки идеологии и комунизъм, които продължава да използва и до днес. Но реално след Културната революция по времето на Мао Дзедун чистата комунистическа идеология изчезна напълно в Китай. Само няколко висши партийни лидери истински вярваха в марксистката и комунистическа идеология, което донесе безпрецедентна криза за легитимността на ККП.
В опит да се справи с кризата, ККП прие агресивния национализъм, за да наложи контрола си и поради тази причина китайският национализъм продължава да нараства през последните две десетилетия.
За предходните поколения например, пропагандата на ККП умишлено беше насочвана към възхваляване на победата над китайския национализъм от режима, което беше подход за узаконяване на вземането на властта от ККП. Но напоследък режимът започна да приема присърце историческите войни на Китай срещу Япония, смело изтъквайки как ККП е допринесла за тази победа. Всеки знае, че заслугата за победата се пада на китайските националисти, които по онова време са провеждали военни действия срещу Япония. За да прикрие този факт обаче, ККП промени историческото времетраене на войната от 8 на 14 години, включвайки умиротворяването на Манчукуо – бунт срещу Япония от Манчу, иницииран в съюз със Съветската комунистическа партия и ККП в средата на 1930 г.
Страстта на континентален Китай към национализма (непрестанно популяризиран от ККП), продължава да бъде безспорна. Китайският народ е започнал да възприема ККП от перспективата на национализма и китайската идентичност, вместо от комунистическата идеология.
През 2016 г. в смело публично изявление Си Дзинпин казва, че „няма да позволи на нито един човек, група или политическа партия, по какъвто и да е начин да отдели територия от Китай.“
Това крайно изказване е чудесен пример за подхранването на нарастващия агресивен национализъм в Континентален Китай.
Поради това, що се отнася до въпросите, свързани с Хонконг, Тайван, Тибет и Синдзян, ККП не може да прави компромиси или да покаже слабост чрез преговори. В хода на своята еволюция, ККП неволно се е заела с каузата за ултра-китайски национализъм, за да подсигури властта си, вече лишена от всички първоначални комунистически идеи.
Религиозната свобода
През последното десетилетие ККП репресира всички религии и духовни вярвания, с ясната цел да елиминира всеки един идеологически авторитет, който би застрашил позицията ѝ. За да запази властта си, тя налага контрол върху всичко, което китайските граждани могат да видят, направят и или в което да вярват.
ККП унищожава църкви, арестува църковни служители и принуждава католическите свещеници да следват указанията ѝ, потъпкващи християнските принципи.
В Тибет основната стратегия на ККП за унищожаване на независимостта беше набелязването на тибетския будизъм. В манастирите бяха поставени полицейски участъци. Ламите бяха принудени да изучават атеизъм, материализъм и „Словото на Си Дзинпин“. Тези, които отказваха да сътрудничат, бяха арестувани и вкарвани в затвор без процес.
В Синдзян повече от милион уйгури и други ислямски малцинствени групи са арестувани и вкарвани в концентрационни лагери за промиване на съзнанието. Основната цел е отново религиозната идеология. Голям брой мюсюлмански имами са арестувани и множество религиозни книги – изгорени. Всеки текст, в който се говори за вяра и религия в интернет пространството, се причислява към „религиозния екстремизъм“ и се цензурира.
Причината за репресиите в Синдзян и Тибет е религията. В Синдзян комунистическите власти се опитват да елиминират всички религиозни култури. Тези усилия включват: принуждаване на привържениците им да консумират алкохол, да ядат свинско месо, да омъжват жени мюсюлманки за хан китайски мъже, да извършват принудителни аборти и стерилизация, всички от които нарушават основните принципи на исляма. Но от позицията на ККП всички принципи на мюсюлманството са пример за религиозен екстремизъм.
За последователите на духовната дисциплина Фалун Гонг беше създадено специално извънсъдебно тяло, подобно на гестапото на Нацистка Германия, наречено отдел 610. През последните две десетилетия последователи на Фалун Гонг са произволно арестувани и подложени на всякакви физически и психически мъчения. Тези които се пречупват под жестоките мъчения биват принудени да се откажат от вярата си и да заявят своята лоялност единствено към ККП и доктрината на атеизма. Тези, които отказват, са изложени на безкрайни мъчения и дори стават жертва на принудително отнемане на органи, които биват продавани на пазара за незаконна трансплантация на местни жители и чужденци, спешно нуждаещи се от смяна на орган.
Религията и личните вярвания често поддържат здрав морал, който надхвърля този на националната и политическа идеология, което представлява огромна заплаха за всеки тоталитарен режим.
Отделяне на китайската идентичност от сянката на ККП
Това, от което ККП се страхува най-много, е фактът, че ККП не е Китай и че режимът не представлява китайския народ.
На 4 септември 2020 г. Си Дзинпин изнесе реч по случай 55-годишнината от победата на Китай във войната срещу японската агресия. В началото на речта гордо бяха представени петте „обещания никога“ на Китайския режим. Според държавната медията Синхуа те са следните:
1. Китайският народ никога няма да позволи на който и да е индивид или сила да преиначи историята на ККП или да опетни същността на партията и нейната мисия.
2. Китайският народ никога няма да позволи който и да е индивид или сила да преиначи или промени пътя на социализма с китайски характеристики или да отрече и опорочи постиженията на китайския народ в изграждането на социализма.
3. Китайският народ никога няма да позволи на който и да е индивид или сила да отдели ККП от китайския народ или да настрои партията срещу китайския народ.
4. Китайският народ никога няма да позволи на който и да е индивид или сила да налага волята си върху Китай чрез насилие, да променя посоката на Китай в развитието ѝ, или да попречи на намерението на китайския народ да създаде по-добро бъдеще.
5. Китайският народ никога няма да позволи на който и да е индивид или сила да застрашава неговия мирен живот и право за развитие, да възпрепятства взаимодействието и сътрудничеството с други народи или да обезличава доблестната кауза за мир и развитие на човечеството.
Петото обещание подчертава отказа на ККП да се разграничи от международните икономики.
Политическите партии не са правителството, а правителството не е пълно олицетворение на народа на която и да е държава.
ККП не е Китай и комунистическият режим не представлява китайския народ.
В редакционната поредица „Девет коментара за комунистическата партия“ същността на ККП е разгледана като обсебващ дух.
Липсата на разграничение между Партията и държавата, Партията и народа и Партията и правителството са предпоставките, върху които се гради основата на съществуването на ККП в Китай.
Отвътре положението на партията и нейните членове е доста ясно. Държавните служители трябва да са членове на партията и повишенията се дават само на партийни членове. В много професии се дава приоритет на членове на ККП. Повече от ясно е, че членовете на ККП са елита на обществото в Китай.
Денят, в който всеки осъзнае, че ККП не представлява китайския народ, ще бъде денят, в който ще настъпи нейният край. ККП не е Китай и ККП не представлява китайския народ.
Това разбиране беше изложено официално за първи път в изявление на бившия държавен секретар на САЩ Майк Помпео. Оттогава ККП изпитва дълбока омраза към него. Неговото изказване уцели ахилесовата пета на ККП и има силата напълно да разкрие истинската зла природа на китайския комунистически режим.
Александър Ляо е журналист и изследовател на международните отношения в САЩ, Китай и Югоизточна Азия. Издал е огромен брой статии, коментари и материали във вестници и китайски списания за финанси в САЩ и Хонконг.
Възгледите представени в тази статия са на автора и не отразяват непременно гледната точка на „Епок Таймс“.
