Операцията от 3 януари се тълкува като сигнал, че Вашингтон може да действа по-агресивно срещу авторитарните лидери, които смята за заплаха за сигурността
На 3 януари американските сили за специални операции проведоха операция в столицата на Венецуела Каракас и заловиха издирвания венецуелски лидер Николас Мадуро заедно със съпругата му. Това стана по заповед на президента Доналд Тръмп.
Двамата бяха транспортирани в Ню Йорк, където им бяха повдигнати обвинения в наркотероризъм. Според анализаторите тази операция има последици далеч отвъд Венецуела – особено за Китай и другите авторитарни държави, които се противопоставят на Вашингтон.
Анализаторите казват, че операцията представлява най-ясното изражение на възродената от Тръмп доктрина „Монро“ – или „доктрината Донро“, както я нарича той. Тя третира националната сигурност на САЩ и правоприлагането като неразделни.
Тан Дзинюан, китайски коментатор по актуални въпроси, базиран в САЩ, определи операцията като „знаково събитие в съвременните международни отношения“.
„Залавянето и екстрадирането на Мадуро показва, че националната сигурност на САЩ – особено в геополитическата сфера – е станала абсолютен приоритет“, каза той. „От гледна точка на Вашингтон, Мадуро отдавна загуби легитимността си заради манипулирането на избори и свързания с държавата наркотрафик, който пряко застрашава американската сигурност.“
Според Тан ходът на Вашингтон отразява преднамереното решение на администрацията Тръмп да третира определени чуждестранни лидери не като защитени суверени държави, а като престъпници.
„За лидери, които са загубили легитимност и са извършили тежки престъпления, САЩ вече се считат за имащи както правото, така и отговорността да действат като международен правоприлагащ орган“, каза той.
Отзвуци от Панама 1989
Шен Минг-ши, научен сътрудник в тайванския Институт за национална отбрана и изследвания на сигурността, отбелязва, че макар операцията да е извънредна, тя не е без прецедент. През 1989 година САЩ залавят панамския лидер Мануел Нориега и го довеждат в Америка по обвинения в наркотрафик.
Според Шен рейдът във Венецуела е много по-значим, като се има предвид по-големият размер на страната и дълбоките ѝ връзки с Китай и Русия.
„На пръв поглед основното престъпление на Мадуро беше наркотрафикът в САЩ, но в действителност Вашингтон беше сериозно загрижен и за износа на венецуелски петрол за Китайската комунистическа партия, за по-широкото сътрудничество с Китай и за тесните връзки с Русия“, каза той.
„Затова тази военна интервенция има сериозни последствия – не само за Южна Америка, но и за Китай и Русия.“
Според Шен мисията беше целенасочена правоприлагаща акция срещу конкретни лица, а не военно действие.
След отстраняването на Мадуро Венецуела попадна във временен властов вакуум. Вероятни са временни договорености, които може да бъдат последвани от преходно правителство и нови избори.
Стратегическо послание
Су Цу-юн, още един научен сътрудник от Института за национална отбрана и изследвания на сигурността на САЩ, каза, че операцията трябва да се разглежда в контекста на по-широка регионална стратегия.
„Това пряко действие на Тръмп прекъсва главен източник на наркотици, които навлизат в САЩ“, каза той. „Но по-дълбокият смисъл е геополитически – целта е да се изгони китайското и руското влияние от Южна Америка.“
Су посочи факта, че Мадуро беше предаден на Агенцията за борба с наркотиците (DEA) в САЩ.
„Този детайл показва, че това беше правоприлагаща акция, основана на наказателна отговорност“, каза той.
Избягване на дълга война
Марк Цао, американски военнотехнически анализатор, бивш инженер и водещ на китайскоезичен YouTube канал за военни новини „Mark Space“, каза, че операцията отразява премислени усилия за избягване на скъпа и продължителна сухопътна война с огромни жертви от американска страна.
„Със залавянето на Мадуро и съпругата му режимът се разпадна, а САЩ избегнаха дълга и скъпа сухопътна война“, каза той. „Тази стратегия премахна основната пречка в режима.“
Според Цао подходът също нанесе тежък психологически удар на Пекин и Москва, които подкрепяха Мадуро дипломатически и икономически.
Мадуро се срещна с делегация на Китайската комунистическа партия само часове преди да бъде заловен от американските сили през нощта.
„Китай току-що беше изпратил пратеници в знак на подкрепа“, каза Цао. „Преди да пристигне каквато и да е материална помощ, режимът се срина.“
Последствия отвъд Венецуела
Анализаторите са единодушни, че залавянето на Мадуро има последствия далеч отвъд Венецуела.
„За Китай въздействието е значително“, каза Шен. „Венецуела е важен енергиен доставчик, но когато САЩ проведоха операцията, Китай и Русия практически нямаха възможност да реагират освен със словесни осъждания.“
Цао добави, че операцията изпраща по-широко предупреждение към авторитарните лидери.
„Този тип стратегия ‘първо залови лидера’ изпраща силно възпиращо послание към Китайската комунистическа партия и другите авторитарни режими“, каза той. „В такива режими върховният лидер – често партийният лидер – е централният стълб, който държи политическата система. Щом тази фигура бъде отстранена, цялата структура става нестабилна. Появяват се опозиционни сили, елитите дезертират и режимът може да се разпадне много бързо.“
Тан каза, че операцията във Венецуела означава разрив с утвърдените представи за суверенитета.
„Като глава на суверенна държава неговата власт традиционно се третира като неприкосновена, което означава, че на другите страни е забранено да се намесват в това, което се определя като вътрешни работи на нацията“, каза той.
„Решението на президент Тръмп да залови Мадуро жив обаче практически предефинира това правило и оформя изцяло нов международен ред.“
Според Тан САЩ сигнализираха нов принцип: лидери, които участват в мащабна престъпна дейност и застрашават американската национална сигурност, могат да бъдат принудително отстранени и съдени, независимо от формалния им статут на държавни глави.
„Това означава утвърждаване на американската мощ чрез правоприлагане“, каза той.
