Помощ от какъвто и да било размер не може да разреши криза от такъв мащаб, ако не заглъхнат оръжията. Суданският народ, а не воюващите страни, трябва да реши бъдещето на Судан, твърди министърът на външните работи на Великобритания
Външният министър на Великобритания заяви в Linkedin и в някои медии като Independent, че светът се проваля катастрофално пред лицето на суданския народ. Тя отбеляза, че са изминали 1000 дни от началото на опустошителната и насилствена война, изпълнена с невъобразими жестокости, милиони хора, изправени пред глад, и най-варварското насилие над суданските жени. Каза, че мащабът на хуманитарната криза, на която сме свидетели в момента, е по-голям от всеки друг през XXI век, а нейните последици за сигурността вероятно ще се разпространят далеч извън границите на Судан и ще продължат години наред.
Ивет Купър е категорична, че светът не трябва да си затваря очите за войната между Силите за бърза подкрепа (RSF) и Суданските въоръжени сили – война, която тероризира страната. Тя гарантира, че светлината на прожекторите ще остане върху разгръщащите се жестокости и че ще превърнем 2026 година в годината, в която светът ще обедини усилията си, за да даде нов тласък за постигането на мир.
Миналия месец е изслушала цивилни граждани и хуманитарни работници от спешните екипи, които говорели за ужасяващата хуманитарна цена на превземането на град Ал-Фашир от RSF през октомври миналата година, след изтощителна 18-месечна обсада. Те разказвали за масови убийства на етническа основа и използване на изнасилванията и глада като оръжия за война.
Тези разкази от мястото на събитието били потвърдени от сателитни снимки от космоса – изображения на подгизнала от кръв земя и масови гробове – всичко това привлече вниманието на света само за кратко.
Хуманитарните работници я превели и през виртуална обиколка на временни лагери, където стотици травмирани деца са пристигнали, след като са изминали пеша 46 мили от Ал-Фашир. Там жени и деца в състояние на пълно отчаяние се опитвали да оцелеят с трохи храна под заслони от клони.
Служители на Международния спасителен комитет разказали и за трудностите, които срещат при оказването на подкрепа на безпрецедентен брой жертви на сексуално насилие, в това, което те нарекоха „война срещу телата на жените“. Ивет Купър била потресена както от това, което видяла, така и от това, което не видяла – момчета и мъже. Бащи, съпрузи и братя липсвали, вероятно убити, след като насилствено са били отделени от семействата си.
Външният министър на Великобритания заяви, че повече от 30 милиона души все още се нуждаят от животоспасяваща помощ; че гладът се разпространява; че инфраструктурата е срината; че предотвратими болести върлуват навсякъде; че войната ескалира и се разпространява в Кордофан.
Тя нарича ужасяващ отказа на лидерите на двете воюващи страни в Судан да спрат войната или да предотвратят извършването на кланета и зверства от такъв мащаб. Определя като варварство това, че толкова много войници практикуват системно изнасилване на судански жени.
Външният министър на Обединеното кралство каза, че аргументите за необходимостта от действие са изцяло морални, но те се отнасят и до една по-широка сигурност, тъй като войните, които се водят без решение, предизвикват дестабилизация. Те подкопават сигурността на съседните държави и се превръщат в лесни цели за експлоатация от екстремистки групи. Също така принуждават мигрантите да предприемат опасни международни пътувания.
Войната в Судан има много по-широк обхват от самия Судан, подчерта Ивет Купър, тъй като е придобила регионален и глобален характер. Според нея тази война е глобален тест за способността ни да мобилизираме бързи съюзи, партньорства, адаптиращи се към промените, и многостранна тежест за нейното уреждане.
Ето защо думите на загриженост или международно осъждане не са достатъчни според нея. Вместо това тя изтъкна, че ситуацията се нуждае от координирани дипломатически усилия за спиране на нарастващото насилие и страдание.
В своето изявление тя разкри, че САЩ работят за постигане на примирие и разработване на по-широк план, обединяващ Обединените арабски емирства (ОАЕ), Саудитска Арабия и Египет (Четворката). В тази връзка през миналия месец Ивет Купър е провела разговори във Вашингтон с американския държавен секретар Марко Рубио и с главния съветник на президента на САЩ по въпросите на Африка. Тя поддържа постоянен контакт с членовете на Четворката относно следващите стъпки.
Тя набеляза следните необходими действия: Първо, да се постигне същия фокус и международни усилия от целия свят, каквито са били осигурени за постигане на споразумение за прекратяване на огъня в Газа.
Обявяви, че Обединеното кралство, в партньорство с Германия, ще свика голяма международна конференция за Судан в Берлин през април, по време на третата годишнина от тази опустошителна война. Обединеното кралство също така ще използва своя глас и председателството си на Съвета за сигурност на ООН следващия месец, за да предотврати ново изпадане на суданския въпрос от списъка с приоритети в международния дневен ред.
Ивет Купър смята, че в основата на международните усилия трябва да залегне стремежът към хуманитарно примирие и натиск за прекратяване на боевете. Според нея това може да бъде постигнато само чрез упражняване на по-голям натиск върху двете воюващи страни – натиск, който задължително трябва да дойде и от техните регионални поддръжници.
Н второ място Ивет Купър обяви, че се работи за справяне с безнаказаността и за търсене на отговорност от извършителите на зверствата. През ноември, благодарение на лидерството на Обединеното кралство в Съвета по правата на човека, е било постигнато международно споразумение за спешно разследване от страна на ООН в Ал-Фашир. Също така Великобритания подкрепя жизненоважните разследвания на Международния наказателен съд.
На трето място според нея трябва да бъде разрешен безпрепятствен достъп на помощи до нуждаещите се. Обединеното кралство е предоставило допълнителни 21 милиона лири стерлинги помощ за осигуряване на храна, подслон, здравни услуги и защита за жени и деца в труднодостъпни райони. С това общата му подкрепа за текущата финансова година достига 146 милиона лири.
Но за да се гарантира, че помощта спасява животи, воюващите страни трябва да премахнат умишлените системни пречки, които налагат пред навлизането на помощите, изтъкна Ивет Купър.
По думите й, помощ от какъвто и да било размер не може да реши криза от такъв мащаб, освен ако първо не заглъхнат оръжията – суданският народ, а не воюващите страни, трябва да реши бъдещето на Судан.
Ивет Купър е категорична, че светът трябва да се обедини около тази кауза сега, за да спре кръвопролитието и да помогне за поставянето на Судан на пътя към мира.
