Правен коментар за ценовите скокове след 1 януари 2026 г., „регулаторния театър“ и как гражданинът беше оставен сам срещу касата
Въвеждането на еврото в България трябваше да бъде чисто технически процес – с ясен фиксиран курс, двойно обозначаване на цените, реален контрол и ефективни санкции. На практика обаче този процес се превърна в тест за държавността ни. И на този тест, за съжаление, България се провали.
Това, което наблюдаваме днес, не е уникално явление. Историята познава подобни примери. Когато Германия премина към еврото през 2002 г., там се роди и терминът teuro – игра на думи между euro и teuer (скъп). Той изразяваше общественото усещане, че смяната на валутата се използва като удобен повод за незабележими, но масови увеличения на цените. Тогава европейските институции говореха за т.нар. „възприемана инфлация“ – официалната статистика изглежда спокойна, но ежедневната потребителска кошница става осезаемо по-скъпа за обикновените хора.
Италия пък запази колективен спомен за поскъпването на кафето, пастата и дребните услуги – онези стоки и услуги, които не се купуват с калкулатор, а по навик. В подобни преходи не печели най-точната математика, а най-смелата психология. Пазарът тества търпението на хората, а държавата – собствената си способност да бъде държава.
България обаче има и своя допълнителна особеност – жива памет за парични катаклизми. Хиперинфлацията от 1996 – 1997 г., валутният борд и деноминацията от 1999 г. оставиха трайна следа в общественото съзнание. Те ни научиха, че най-опасен е именно периодът на преход – когато хората смятат, а системите още не работят, когато правилата са написани, но контролът не се усеща. Затова през януари 2026 г. обществото не видя просто инфлация. Видя повторение на стар сценарий: объркване, шум и печалба от невниманието.
След 1 януари: не просто превалутиране, а реално поскъпване
Нека бъдем откровени. Още в първите дни след въвеждането на еврото се появиха достатъчно публично известни примери, при които цените не бяха просто преизчислени по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лв., а бяха повишени – рязко и на места демонстративно. Тук разликата между „грешка“ и „практика“ е съществена. Грешката е единична и се поправя. Практиката е масова, повтаряема и винаги в една посока – нагоре.
Символ на тези дни стана хлябът – базова стока, която не се купува по избор, а по необходимост. Публично беше обсъждан случай, при който масова франзела поскъпва от 0,89 лв. на 31 декември до 1,19 лв. на 2 януари – увеличение от около 33% за 48 часа. Това не е икономика. Това е експеримент, в който гражданите се оказаха опитните мишки. За такъв период нито суровините, нито трудът, нито логистиката скачат с една трета. Поскъпва единствено крайната цена – директно от джоба на хората.
Още по-показателна е онлайн търговията, защото там цифровият етикет оставя следа. Появиха се сигнали за стоки, които буквално се „удвояват“ за ден – пластмасови кутии от 5,23 евро на 1 януари до 10,22 евро на 2 януари; гумени ботуши, продавани преди Нова година за 49,99 лв., изведнъж се появяват на 49,99 евро. Това не е закръгляване. Това е смяна на ценовата реалност чрез смяна на символа. Еврото влезе в нашата търговска практика като бутон „умножи по две“.
Когато към това добавим и абсурдни, но показателни случаи – като пица, обявена на 18,75 лв. (9,58 евро), а начислена на касата за 36,67 евро – става ясно, че не говорим за хаос, а за системна слабост. „Софтуерът“ не е субект на правото. Субект е търговецът и отговорността е негова. Най-коварната форма на спекула е тази, която се маскира като техническа грешка, защото тя винаги има оправдание и затова се повтаря.
А какво да кажем за визуалните манипулации – изписване на евроцените в червено, така че да изглеждат като промоция. В момент, в който хората и без това пресмятат наум, шрифтът и цветът стават част от касовата практика. Когато държавата допуска подобни трикове да се множат, тя на практика оставя гражданина сам в неравностойна битка.
Публичният сектор: когато държавата не беше пример, а даде лош сигнал
Истинският цинизъм на този преход не е в частния сектор. Пазарът ще прави това, което му позволява средата – особено когато рискът от санкция е минимален. По-скандално е поведението на публичния сектор. Там, където държавата трябваше да бъде пример, тя се превърна в съучастник.
Показателно е поскъпването на синята и зелената зона в София – от 2 лв. на 2 евро за синя зона и от 1 лв. на 1 евро за зелена зона. Формално това беше представено като техническо превалутиране, но по същество представлява увеличение. Неслучайно КЗП (Комисия за защита на потребителите) посочи, че тук са приложими разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото и че не може увеличение да се маскира като валутна промяна. Иронията е пълна – увеличението беше временно блокирано заради съдебно обжалване, но паркирането продължи по старите тарифи, вече изписани в евро.
Друг фрапантен пример идва от държавната администрация при земеделските услуги. Такса за издаване на акт за категорията на земята се фиксира на 25 евро (48,90 лв.), при положение че преди това услугата е струвала 15 лв. Подобна логика се следва и при издаването на дубликати и преписи. Това е „евро ефектът“ в най-чист вид – не валутата вдига цената, а институцията използва прехода, докато обществото пресмята.
Трети тревожен казус са ученическите столове в София, където се появиха сигнали за увеличение на цените. Реакцията на КЗП и общината – проверки и искане за икономическа обосновка – е правилна, но показва колко тънка е границата между публичното и частното и колко важно е институционалното присъствие.
Самата КЗП отчете около 4000 проверки за първите дни на януари и над 270 административнонаказателни производства. Въпросът за гражданите обаче не е в цифрите, а в ефекта: колко бързо и колко болезнено за нарушителя идва санкцията. Ако печалбата е моментална, а наказанието – бавно и поносимо, поведението няма да се промени.
Еврото като прожектор за институционалната слабост
Еврото не е причина. То е прожектор. Под него се вижда по-големият проблем – държава, която не всява страх у недобросъвестния и сигурност у добросъвестния. Имаме закони, имаме регулатори, имаме пресконференции. Това, което липсва, е усещането за неизбежност на санкцията.
Когато регулаторните органи се възприемат като политически квоти, когато „калинки“ се превръща в нарицателно за хора без нужната компетентност, поставени да подписват и да мълчат, а контролът – в декор, търговците не уважават регулатора. Те го калкулират. А когато рискът е управляем, цената не се изчислява по курс, а по шанс.
Къде е правото и какво може да направи гражданинът
Преизчисляването на цените е техническо действие. Поскъпването трябва да има икономическа логика. Законът за въвеждане на еврото и Законът за защита на потребителите дават инструменти срещу необосновани увеличения и заблуждаващи практики. Проблемът не е липсата на норма, а липсата на реално прилагане.
Най-ефективната защита започва с доказателствата – снимка, скрийншот, касов бон. Следва поведението на място – отказ от покупка при разлика между обявена и начислена цена. После идва сигналът. Да, системата е тромава, но сигналите създават модели, а моделите принуждават институциите да реагират.
И накрая – обществената нетърпимост. Когато спекулата няма цена, тя става норма. Когато има цена – санкция, бойкот, публичност – тя се превръща в риск.
Еврото не е виновно. Виновна е държавата, която не успя да бъде държава. Ако искаме следващият преход да не завърши по същия начин, трябва да спрем да разчитаме на морала на пазара и да започнем да изискваме институции със зъби. До тогава – не плащайте мълчаливо. Защото в среда, в която институциите често са наблюдатели, гражданинът е принуден да бъде и потребител, и контрольор. И това е най-високата цена на „техническия“ преход.
Адв. Мартин Костов е завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специалност право, и следдипломна квалификация по въпросите на арбитражното производство към Българска търговско-промишлена палата.
Управляващ съдружник е в адвокатска кантора “Имаш право“, където предоставя консултации в следните области: търговско право, вещно право, семейно и наследствено право, трудово право, административно право и процес.
Член е на Софийска адвокатска колегия.
