Горите на Хага не са точно Централ Парк в Ню Йорк, но двете обществени зелени площи имат своите прилики: и двете са градски оазиси, и двете разполагат с идилични езерца и алеи, и двете са приемали рядката и екзотична мандаринова патица с голяма помпозност
Често наричана най-красивата патица в света, тази великолепна птица, ако бъде забелязана в Ню Йорк, най-вероятно би се оказала изгубен домашен любимец или беглец от зоологическа градина, а не представител на местна популация. Въпреки това Нидерландия се похвалява с натурализирана популация от около 800 мандаринови патици, произлизащи от екземпляри, отглеждани в плен. Макар това да не звучи особено внушително, то предлага повече възможности за снимки, отколкото където и да е другаде по света.
Затова беше събитие, когато през 2018 г. екземпляр бе забелязан в Централ парк и това предизвика медиен фурор, привличайки тълпи от фотографи. Нещо подобно преживя и Дик ван Дуейн – 41-годишен фотограф аматьор от Нидерландия. За него съзирането на първата мандаринова патица, плуваща в езерце в Хага през 2025 г., беше незабравим момент.
„Цветовете, шарките и цялостният вид почти не изглеждат истински“, сподели ван Дуейн пред The Epoch Times след срещата си с мъжката мандаринова патица. „Тя определено е една от най-зашеметяващите патици в света.“
Както при повечето видове патици, тази забележителна птица демонстрира силен полов диморфизъм – само мъжките се отличават с пищното многоцветие, с което мандариновите патици са прочути. Лилавите им гребени и златисто-оранжевите бакенбарди контрастират ярко с белите ивици около очите. Наситените нюанси на тъмно кестеняво, изумруденозелено и интензивно червено на клюна им говорят сами за себе си – неволно се сещаш за украсните одежди на мандаринските чиновници в Китай. Женските, от своя страна, са облечени в скромни сиво-кафяви пера.
Семейството на ван Дуейн стопанисва щанд за морски дарове в Ноордвейк, а самият той обикаля света в търсене на снимки на дивата природа. Когато разглеждал уебсайта observation.org, научил за забелязана мандаринова патица в околностите на родния му град. Грабнал фотографското си оборудване, скочил в колата и след 30 минути вече бил в Хага, където в местните паркове бил видян екземпляр.
„Планирах посещението си и избрах ден с подходящо време“, каза ван Дуейн. Облачното небе означавало по-мек контраст, а цветовете изглеждали по-естествени и балансирани.
„Когато пристигнах, паркът беше тих – само едва доловими звуци от птици и вода се носеха наоколо“, разказа той. „Намирането на патиците все пак изисква търпение. Въпреки че знаех приблизително къде да търся, трябваше внимателно да оглеждам района и да изчакам подходящия момент. Накрая ги видях да плуват спокойно в езерцето.“
Нагласил фотоапарата си и се възползвал напълно от мекото осветление, за да направи „снимките, които бил замислил“.
„Като фотограф винаги мисля за композицията, затова се опитах сцената да изглежда възможно най-проста и естествена“, каза той. „В крайна сметка се получиха няколко кадъра, които наистина се открояват.“
Ван Дуейн никога преди не беше виждал мандаринова патица на свобода, добави той. „Затова тази първа среща определено беше специален момент за мен като фотограф.“
Въпреки че мандариновите патици не са застрашен вид, те вече не процъфтяват в родните си местообитания – в източна Русия, Китай и Корея. Изключение прави Япония, където броят им е сравнително стабилен и се смята, че там живеят около 5000 двойки. Изследователят от 18-ти век Енгелберт Кемпфер, написал обширни трудове за японската история, специално споменава вида:
„От патиците също има няколко различни вида“, пише Кемпфер в „История на Япония“. „Един вид особено не мога да подмина – заради изненадващата красота на мъжкия му, наречен Кинмодзуи. Тя е толкова голяма, че когато ми показаха картинката му в цветове, едва повярвах на очите си, докато не видях самата птица, която е съвсем обикновена.“
Оцеляването на мандариновата патица исторически е свързано с редица трудности. Унищожаването на горите в Далечния изток свива първоначалното ѝ азиатско местообитание, а бракониерите отдавна я преследват като трофей заради царствената ѝ красота.
Днес мандариновите патици процъфтяват най-вече в части на Европа и Великобритания, където са се установили като неместни популации.
Редица особености са помогнали на тази птица да се справи не само с ловците, но и с естествените си хищници. Подобно на другите видове патици, те извършват лятно „изчезване“ – сезонно сменят яркото си оперение с по-скромно. Така мъжките стават практически неразличими от женските. За разлика от повечето патици, които гнездят на земята, мандариновите – притежаващи остри нокти – живеят по дърветата и устройват гнезда в хралупи, понякога на около 9 метра височина. Малките им патенца са истински „смелчаци“ – веднага след излюпването скачат от гнездото, като по пътя надолу понякога се блъскат в клоните.
Що се отнася до местообитанията, мандариновата патица все още не се е настанила трайно в Северна Америка. Жителите на Ню Йорк може да се наложи да изчакат още няколко години за следващото ѝ появяване, но едно е сигурно – Нидерландия и Хага ще продължават да бъдат неин дом, колкото и рядка да е тя там.
