Финландски официални лица заявиха, че промяната укрепва сигурността на Финландия и позицията на НАТО в областта на ядреното възпиране
Финландските законодатели гласуваха за отмяна на десетилетната забрана на ядрените оръжия – ход, който според поддръжниците му ще укрепи сигурността на страната и ще приведе законодателството ѝ в съответствие с политиката на НАТО за ядрено възпиране.
Гласуването от 17 юни внесе поправки в Закона за ядрената енергия на Финландия, който от 1987 г. насам забранява вноса, производството, притежаването и взривяването на ядрени взривни устройства на финландска територия. Законопроектът вече се изпраща на президента за окончателно одобрение.
Това е поредната стъпка в бързото превръщане на Финландия от военно необвързана държава в член на НАТО на предната линия.
Финландия се присъедини към алианса през април 2023 г., след избухването на войната в Украйна, и оттогава се стреми към по-тясна интеграция в отбранителните и възпиращи структури на НАТО.
Финландският министър на отбраната Анти Хаканен приветства резултата от гласуването.
„Парламентът одобри поправката към Закона за ядрената енергия с убедително мнозинство от две трети“, написа Хаканен в публикация от 17 юни в X. „Тази историческа реформа укрепва сигурността на Финландия и на цялото НАТО.“
Хаканен заяви, че въпросът е бил сред най-трудните, с които финландското Министерство на отбраната се е занимавало през настоящия парламентарен мандат, и е бил предшестван от години проучвания, консултации със съюзниците от НАТО и оценки на потребностите на Финландия в областта на сигурността.
Преди гласуването той заяви, че Финландия трябва да се освободи от това, което той определи като ограничение от епохата на Студената война.
„С премахването на пълната забрана на ядрените взривни вещества от епохата на Студената война ние привеждаме законодателството си в съответствие с това на най-близките ни съюзници от НАТО“, заяви той в публикация от 16 юни в X.
Финландия споделя граница с Русия с дължина около 1300 километра – най-дългата граница между страна членка на НАТО и Русия.
Разполагане в мирно време
Финландският президент Александър Стуб подкрепи по-тясното интегриране с политиката на НАТО за ядрено възпиране, но се постара да успокои финландците, че законодателната промяна не означава, че страната възнамерява да приема ядрени оръжия на своя територия.
На 13 март Стуб заяви, че Финландия иска да се възползва в пълна степен от гаранциите за сигурност, произтичащи от членството в НАТО.
„Финландия няма намерение и занапред да разполага ядрени оръжия на своя територия и по тази причина няма да се превърне в ядрена държава“, заяви Стуб.
Той добави, че Финландия остава ангажирана с международните споразумения в подкрепа на ядреното разоръжаване и желае да поддържа тясно сътрудничество със скандинавските си съюзници по въпросите на ядрената политика.
„Политиката на Финландия в областта на ядрените оръжия не е насочена срещу никого – тя е в защита на нашата сигурност“, заяви Стуб.
Думите му отразяват позицията, споделяна от няколко скандинавски държави, които подкрепят ядреното възпиране на НАТО, но същевременно не допускат разполагането на ядрени оръжия на своя територия в мирно време.
Норвегия и Дания провеждат такава политика от момента на присъединяването си към НАТО по времето на Студената война, а Швеция възприе подобен подход след като се присъедини към алианса през 2024 г.
По-рано през март Кремъл заяви, че ще предприеме ответни мерки, ако Финландия разположи ядрени оръжия на своя територия, и че подобна стъпка би направила скандинавската страна по-уязвима.
„Това е изявление, което води до ескалация на напрежението на европейския континент“, заяви пред журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Европа преосмисля ядреното възпиране
Гласуването във Финландия се проведе в момент, когато редица европейски правителства преразглеждат отбранителната си политика на фона на продължаващите опасения от военната активност на Русия и несигурността около дългосрочните условия за сигурност на континента.
През март Франция и Германия обявиха, че ще задълбочат сътрудничеството си в областта на ядреното възпиране.
Двете страни съобщиха, че Германия ще започне да участва във френски ядрени учения, като едновременно с това ще разширят сътрудничеството си с европейски партньори в областта на конвенционалните военни способности.
През март Макрон също обяви промени във френската ядрена доктрина.
Планът би позволил на Франция временно да разполага самолети с ядрен потенциал в съюзнически държави при криза, като същевременно Париж запазва пълен контрол над ядреното си оръжие и над решенията за неговото използване.
В обхвата на плана влизат Обединеното кралство, Германия, Полша, Нидерландия, Швеция, Дания, Белгия, Гърция и Норвегия.
Американски планиращи бомби
Парламентарното гласуване съвпадна с по-широките усилия на Финландия за военна модернизация.
На 18 юни финландското Министерство на отбраната съобщи, че страната ще закупи планиращи бомби GBU-53 Small Diameter Bomb II от САЩ за своите изтребители F-35.
Хаканен заяви, че оръжията ще укрепят военните способности на Финландия и ще повишат бойната ефективност на бъдещите ѝ изтребители F-35.
Придобиването е част от по-мащабните усилия на Финландия за укрепване на отбранителния си потенциал след присъединяването към НАТО.
Хелзинки подписа отбранителен пакт с Вашингтон през 2024 г., който позволява на Съединените щати да използват 15 военни обекта и зони на финландска територия.
