МОНРЕАЛ – Липсата на реакция от страна на международната общност по отношение на насилственото отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай доведе до разширяване на практиката, която вече обхваща и уйгурите, заявиха изследователи на конференция тази седмица.
„Въпреки многото застъпнически усилия, светът не реагира особено. Реакцията беше изключително бавна и така китайският комунистически режим успя да развие редица технологии“, каза Мария Чун, изпълнителен директор на Групата за правата на човека на Фалун Гонг и почетен професор в Университета на Манитоба.
„Затова с масовото задържане на уйгурите, което последва, смятаме, че и те са подложени на [насилствено отнемане на органи].“
Чун говори на панелна дискусия, посветена на насилственото отнемане на органи в Китай, в рамките на Международния конгрес по право и психично здраве в Монреал на 1 юли.
Сред другите изследователи, взели думата по темата, бяха базираният в Уинипег международен адвокат по правата на човека Дейвид Матас, директорът на организацията за правата на уйгурите Мехмет Тохти и разследващият журналист и автор Итън Гутман.
Практиката на Китай да отнема органи от затворници на съвестта, практикуващи Фалун Гонг, става публично известна за пръв път в средата на 2000-те години благодарение на работата на Матас и покойния канадски парламентарист и правозащитник Дейвид Килгор.
През следващите години практиката е изследвана по-задълбочено, включително от независимия народен Китайски трибунал, проведен в Лондон, Англия. Трибуналът заключва през 2019 г., че насилственото отнемане на органи се извършва в продължение на години из целия Китай в „значителен мащаб“ и че практикуващите Фалун Гонг „са един – и вероятно главният – източник за дотавка на органи.“
Фалун Гонг, известен също като Фалун Дафа, е духовна практика, основана на принципите на Истинност, Доброта и търпение, която се разпространява бързо из Китай през 90-те години на миналия век заради ползите си за здравето. Притеснена от нейната популярност, Китайската комунистическа партия (ККП) стартира мащабна кампания за преследване на практиката през юли 1999 г. Оттогава хиляди практикуващи са подложени на наблюдение, произволно задържане, принудителен труд, промиване на мозъци, изтезания и насилствено отнемане на органи.
Китайският трибунал установява през 2019 г., че медицинските прегледи на уйгурите – огромен брой от които се намират в лагери за масово интерниране в китайския регион Синцзян – са по-скорошно явление и че „доказателства за насилствено отнемане на органи от тази група могат да се появят с течение на времето.“
По време на презентацията си Матас заяви, че след публикуването на доклада „Кървава реколта“ през 2006 г., чийто съавтор е заедно с Килгор, Трансплантационното дружество – международна НПО със седалище в Монреал – приело редица политики за предотвратяване на съучастие в насилственото отнемане на органи в Китай, като например забраната китайски хирурзи да участват в неговите събития.
Това оказало натиск върху Пекин, обяснил Матас, и през 2015 г. китайските власти обявили, че ще спрат да използват органи от осъдени на смърт затворници.
„Те заявиха, че ще спрат да отнемат органи от осъдени на смърт затворници, но никога не казаха, че ще спрат да отнемат органи от затворници на съвестта“, каза той.
След обявлението на Пекин Трансплантационното дружество отново започна да си сътрудничи с Китай, отбеляза Матас. Той направи редица препоръки за справяне със злоупотребите с трансплантации на органи в Китай, сред които и настояването Трансплантационното дружество да признае, че доказателствената тежест пада върху Китай – той трябва да докаже, че отнемането на органи от затворници на съвестта е прекратено.
The Epoch Times се свърза с Трансплантационното дружество за коментар, но не получи незабавен отговор.

Изследователите на насилственото отнемане на органи в Китай прибягват до най-различни подходи, за да добият представа за мащабите на практиката – и то при почти невъзможни условия за провеждане на независими проучвания в страната.
Матас и колегите му изтъкват, че в Китай липсва традиция за доброволно даряване на органи. Затова рязкото нарастване на броя на трансплантациите след 1999 г. – когато ККП стартира националната си кампания за „ликвидиране“ на Фалун Гонг – не може да се обясни с доброволни дарения.
Изследователите са проучили нарастващия брой легла в болниците, извършващи трансплантации на органи, умножаването на трансплантационни центрове из цял Китай, както и изключително краткото време на изчакване за намиране на съвместим орган – според данните понякога само две седмици.
Събрани са и преки доказателства от болници, чиито администратори са признавали по телефона, че предоставят органи от практикуващи Фалун Гонг. През 2024 г. публично се появи оцелял, ибягал от китайски затвор, след като са му отстранили части от белия дроб и черния дроб.
Според изследователите китайският режим разглежда практикуващите Фалун Гонг като подходящ източник на органи заради здравословния им начин на живот – те не пият и не пушат. Освен това смъртта им в затвора не подлежи на официална отчетност.

ДНК вземане на проби
Тохти заяви, че подобна закономерност се наблюдава и при насилственото отнемане на органи, насочено срещу уйгурското етническо и религиозно малцинство в Западен Китай.
Като мюсюлмани, уйгурите не употребяват алкохол. Тохти разказа, че след като режимът започнал да се прицелва в уйгурите като донори на органи, китайските болници провели мащабна маркетингова кампания за „халал“ трансплантации, насочена към страни от Персийския залив и към мюсюлманския свят.
Той посочи, че Китай организирал задължително вземане на ДНК проби от над 15 милиона души в уйгурския регион Синцзян – мярка, която според него е предприета с цел улесняване на съвместяването на органи.
Последвало бързо разрастване на китайските трансплантационни болници в региона и в останалата част на страната, като някои от тях са пригодени специално за арабски пациенти – с халал храна и молитвени стаи.
„Те създадоха приоритетни коридори на летищата в Кашгар, Аксу и Урумчи“, за да осигурят бърза доставка на органи, каза Тохти.
Международната коалиция за прекратяване на злоупотребите с трансплантации в Китай публикува изявление през 2021 г., в което осъди насърчаването на „халал“ органни трансплантации в страните от Персийския залив.

Гутман, чиято книга „Процедурата Синцзян “ излезе през март, представи сходни данни. Той е събрал показания от хора, влезли в досег със системата за пнасилственото отнемане на органи в Китай.
Един свидетел, избягал от Китай, разказал на Гутман, че след кръвни изследвания в един концентрационен лагер определени затворници започвали да носят розови гривни – а след това изчезвали. Хората, които изчезвали, обикновено били на около 28–32 години.
„Точно тази е възрастта, която китайската медицинска система предпочита за отнемане на органи – органите са напълно развити, но все още не са започнали да се влошават“, каза той.
Гутман изрази оптимизъм относно наскоро внесен законопроект в Сената на САЩ, който според него може да помогне за ограничаване на насилственото отнемане на органи в Китай.
Законът за защита на Фалун Гонг и жертвите на насилствено отнемане на органи беше внесен от сенаторите Тед Круз и Джеф Мъркли през март. Законопроектът предвижда налагане на санкции срещу лица, участващи в тази практика, и забрана за влизането им на американска територия.

Канадският парламент прие Законопроект S-223 през 2022 г., с който криминализира участието в насилствено отнемане на органи и въведе забрана за влизане в Канада на постоянни жители и чужди граждани, за които се установи, че са имали отношение към подобна дейност.
Тохти обаче заяви, че законопроектът „няма зъби“, тъй като едно лице лесно може да участва в тази дейност, без да бъде разкрито. По думите му някой, който търси органна трансплантация, може спокойно да замине за Китай и да се върне, без да срещне никакви пречки.
„Трябва да разполагаме с механизъм, който да задейства мерки с възпиращ ефект – а понастоящем такъв просто няма“, каза той.
















