Дева Мария се присъединява към своя син в небесата в монументалната скулптура на Егид Квирин Асам „Успение Богородично“
На 15 август християните отбелязаха „Успение на Пресвета Богородица“ – Божието действие, с което Той заповяда на ангелите да въздигнат тялото и душата на Дева Мария в небето и да я съединят отново с нейния син Иисус Христос. „Терминът „Успение“, според „The Bloomsbury Guide to Art“, произлиза от латинското „adsumere“ – „вземам нагоре“ и подчертава важната разлика, която Църквата прави между Успението на Мария (тя е човек, въздигнат на небето от ангели по Божия повеля) и Възнесението на Христос (тъй като Той е едно с Бога, се възнася по собствена воля).“Баварският архитект Егид Квирин Асам (1692–1750) създава едно от най-смело преодоляващите земното притегляне изображения на Успението за абатската църква „Успение на Дева Мария“ в Рор, Долна Бавария. Тази монументална скулптура въздейства силно и внушава благоговение пред свещеното събитие.
В скулптурата от мрамор и щукатура Асам изобразява празния гроб на Дева Мария, заобиколен от апостолите, всички в различна степен на тревога, смут и възхищение, докато виждат как двама ангели носят тялото ѝ към небето. Бузите им са зачервени от усилието, което подчертава, че успението представлява въздигането на човешко същество в небето.
Озарената от екстаз Дева простира едната си ръка към небето, към своя син и към Бога, които я очакват сред облаците. Гълъбът над главата ѝ символизира Светия Дух и завършва Троицата: Отец, Син и Свети Дух. Безброй ангелски същества надничат от небето и наблюдават чудотворното успение. Някои държат цветя или листа, символично свързвани с Дева Мария, като рози, бели лилии и палмови листа, а тези мотиви се повтарят в цялостното архитектурно оформление. Други ангели сред облаците държат огромна корона от звезди, препращаща към Откровение 12:1. Дванадесетте звезди на Дева Мария често се свързват с нейните предци или с апостолите на Христос.
Богословите също така приписват всяка звезда на съвършенствата на Дева Мария. Асам добавя повече от 12 звезди; на снимката могат да се видят поне 13. Короната от звезди служи като граница на небесното царство, където Христос и Бог държат високо още една корона, която загатва за „Коронясването на Пресвета Богородица“.
И до днес сцената на Успението, създадена от Асам, сякаш надхвърля и вярата, и земното притегляне. Всеки детайл – от носещото се тяло на Дева Мария, през позлатените небесни лъчи, до ангелския хор сред облаците – пресъздава величието и благоговението на този момент.
Баварските архитекти Егид и по-големият му брат Козмас Дамиан Асам (1686–1739) проектират и украсяват църкви. Те често работят заедно и постигат хармонично въздействие. Козмас се специализира в живописта, а Егид – в скулптурата и щукатурната украса. Между 1711 и 1714 г. двамата посещават Рим и разглеждат творбите на художниците от XVII век Андреа Поцо и Джан Лоренцо Бернини, които повлияват на техните проекти, макар че братята Асам развиват по-сложен и пищен бароков стил.„The Thames Hudson Dictionary of Art and Artists“ отбелязва, че южногерманският барок достига своя връх в творчеството на братята. Техният шедьовър е мюнхенската църква „Св. Йоан Непомук“, известна с обич и като „Азамкирхе“ (църквата на Асам).
.
