Честит имен ден на Благовест, Благовеста, Блага, Благо, Благой, Ева, Евангелина, Добрин, Добринка, Добромир
Православната църква празнува на 25 март един много светъл празник, свързан с радостно събитие. Благовещение е част от великденския празничен цикъл от VІІ в. и бележи деня, в който според християнския канон Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария благата вест, че тя ще зачене с божията намеса и ще роди Спасителя на света.
Въпреки че е част от 40-дневния велик пост, на този ден според православния канон е разрешена консумацията на риба, която се пълни с ориз и се пече. Приготвя се и хляб, който се намазва с мед. Разрешено е да се пие червено вино. На този ден трябва да се хапне за първи път през годината нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да тече в тялото на човека нова кръв.
В българската народна култура този празник се нарича „Благовец“ и е свързан с представата, че на този ден долитат лястовиците и кукувиците, за да донесат пролетта. Съществува поверие, че всеки трябва да пипне хляб или пара, за да е сит и богат през годината. Гласът на кукувицата предрича и колко години ще живее човек.
Българите вярват, че на Благовещение всички змии и гущери се събуждат от зимния си сън и излизат от скривалищата си. Затова през деня всяка жена трябва да изчисти къщата си, да събере сметта и да я изгори. Този огън се прескача три пъти с думите „Бягайте змии, смокове, гущери, бълхи и жаби, че дядо Благовец иде с железния топуз!”. В Търновско преди изгрев слънце децата палят по пътищата слама и я прескачат. Изгарят сметта на голям огън, който прескачат, за да изплашат змиите.
В подбалканския район е разпространено вярването, че ако на Благовец човек убие змия, трябва да откъсне главата й и да постави в нея няколко семена босилек. След това тази глава се заравя в земята и ако босилекът израсне, той се смята за особено лековит и с магически способности. Ако мъж подари на жена такъв босилек, то тя ще полудее от любов по него.
Освен с приготвянето на трапезата, жените не бива да се занимават с други домакински дейности като шиене и плетене, за да не ги срещат змиите и гущерите. С тази цел не си решат и косите на път. Етимологията на названието отвежда и до практиките, че на този ден трябва да се засадят овошките, за да дават „благи” плодове.
Наред с това се приема, че и раните зарастват по-бързо, затова дупчат ушите на малките момиченца и им слагат обици и бележат животните.
В Старопланинския район се вярва, че срещу празника земята, в която е закопано имане, започва да свети със син пламък, затова иманярите не спят по цяла нощ и обикалят полетата и хълмовете.
Пчеларите отварят кошерите, подготвят ги за пролетта и пускат пчелите да летят.
Свързани с настъпването на астрономическата пролет са и гаданията за щастие (ако човек види щъркел), за скорошна женитба, за времето през лятото.
За статията е използван материала на Петя Банкова в „Българска етнография“.
