Министерството на културата учредява ново отличие за поезия, а Асоциация „Памет за утре“ поиска процедурата да бъде спряна до провеждането на обществен дебат
За първи път през 2026 г. Министерството на културата ще връчи награда „Никола Вапцаров“ за високи творчески резултати в областта на българската поезия. Още ден след обявяването на процедурата обаче новото държавно отличие предизвика обществена реакция. Асоциация „Памет за утре“ поиска тя да бъде отложена, докато не бъде проведен открит дебат и не бъдат публично представени мотивите за избора на Никола Вапцаров за патрон на наградата.
Новото отличие е учредено с промени в Наредбата за награждаването на български културни дейци за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на културата.
Наградата ще се присъжда за високи творчески постижения в областта на българската поезия. Тя включва художествена пластика, грамота и парична награда в размер на 5112,92 евро – равностойността на 10 000 лева след въвеждането на еврото като официална валута в България от 1 януари 2026 г.
Предложения за удостояване с наградата могат да правят органи на централната и местната власт, научни организации, висши училища, културни институти, творчески съюзи и юридически лица с нестопанска цел, развиващи дейност в областта на културата и изкуствата.
Към всяка кандидатура трябва да бъдат приложени биографични данни, подробно описание на творческата дейност и мотиви за високите резултати на номинирания в областта на българската поезия. Могат да бъдат представени и документи, отличия и други доказателства за творческите постижения и приноса на кандидата.
Предложенията се приемат в едномесечен срок, считано от деня след публикуването на обявата на сайта на Министерството на културата – 24 август 2026 г.
Искане за отлагане
На 25 август Асоциация „Памет за утре“ разпространи открито писмо до министъра на културата, Министерския съвет, Комисията по културата и медиите в Народното събрание, културните институции и обществеността.
Организацията настоява процедурата да бъде отложена, докато Министерството на културата не представи „пълна обществена и историческа обосновка“ за избора на Никола Вапцаров като патрон на държавната награда.
Авторите на писмото изрично заявяват, че не оспорват мястото на Вапцаров в историята на българската литература и не призовават за забрана или премахване на неговото творчество. Според тях обаче присъждането на държавна награда на името на определена личност има по-различно значение от литературната оценка.
„Когато Министерството на културата поставя името и образа на определена личност върху свое официално отличие, то не оценява само нейния талант. То я превръща в държавен символ, морален патрон и пример“, се казва в писмото.
Спорът за политическата биография
„Памет за утре“ поставя акцент върху политическата дейност на Никола Вапцаров и се позовава на биографична справка на Държавна агенция „Архиви“. Според организацията през 1941 г. Вапцаров става ръководител на Централната военна комисия при ЦК на Българската комунистическа партия.
В писмото се посочва, че дейността на тази структура е включвала осигуряване на оръжие, квартири и документи за нелегални комунистически функционери. От асоциацията настояват тази част от биографията му също да бъде взета предвид при решението неговото име да бъде поставено върху държавно отличие.
Авторите на писмото използват и определението „терорист“, но същевременно признават, че може да се спори дали понятието „тероризъм“ е точна юридическа квалификация за конкретните действия на Вапцаров. Те подчертават това, което определят като негово документирано участие в нелегална въоръжена политическа структура.
„Памет за утре“ отбелязва също, че Никола Вапцаров е разстрелян през 1942 г., преди установяването на комунистическия режим в България. Организацията заявява, че не оправдава смъртната присъда и разстрела му, но смята, че трагичната съдба на поета не отменя необходимостта от критична оценка на политическата му биография.
Защо втора награда за поезия?
Друг основен въпрос, поставен в откритото писмо, е необходимостта от още една държавна награда в областта на поезията.
Асоциацията припомня, че със същите промени в наредбата съществува и наградата „Христо Ботев“, която се присъжда на всеки две години за поезия и публицистика и също е на стойност 10 000 лева.
Наградата „Никола Вапцаров“ от своя страна е предвидено да се връчва на всеки три години и също е с парична стойност 10 000 лева.
Според „Памет за утре“ Министерството на културата следва да даде публичен отговор защо е необходима втора държавна награда с близък предмет и защо за неин патрон е избран именно Никола Вапцаров.
Сред въпросите, поставени от организацията, са и кои са инициаторите за създаването на отличието, какви становища са били получени при общественото обсъждане и как са били разгледани.
Шест искания към Министерството
Асоциация „Памет за утре“ настоява Министерството на културата да отложи процедурата за присъждане на наградата през 2026 г. и да организира обществено обсъждане.
Сред останалите искания са публикуването на пълните мотиви за избора на Никола Вапцаров, информация за инициаторите на наградата и получените становища при обществената консултация.
Организацията предлага в евентуален обществен дебат да участват не само литературоведи и представители на творчески съюзи, но и историци на комунизма, представители на Държавна агенция „Архиви“, организации на пострадалите от тоталитарните режими и граждански сдружения.
В писмото се предлага също отличието да бъде преименувано на „Национална награда за българска поезия“ или да бъде обединено със съществуващата награда „Христо Ботев“.
„Паметта не е пропаганден реквизит. Културата не е индулгенция. Талантът не заличава политическия избор“, завършва откритото писмо.
Новата награда „Никола Вапцаров“ вече е обявена и процедурата за номинации е открита. Дали Министерството на културата ще отговори на поставените въпроси и дали ще последва по-широк обществен дебат около избора на патрон на отличието, предстои да стане ясно.
