Здравното министерство свиква болници, кръвни центрове и БЧК за общ механизъм при недостиг на кръв
Пациентите не трябва да носят отговорността за осигуряването на кръв за собственото си лечение. Това заявява Министерството на здравеопазването във връзка с практиката близки на пациенти, на които предстоят планови операции, да бъдат призовавани да търсят доброволни кръводарители.
От МЗ посочват, че трябва да има ясна разлика между доброволния призив за кръводаряване и поставянето на осигуряването на кръводарители като условие за лечение.
При ограничени наличности болниците могат да се обръщат към близките на пациентите с молба за съдействие. Според Министерството обаче осигуряването на кръв не може да бъде отговорност на пациента и неговото семейство.
При плановите операции лечебните заведения трябва предварително да могат да преценят необходимите количества кръв и медицинския риск. В същото време всяка операция може да доведе до непредвидена необходимост от кръвопреливане. Затова недостигът не може да бъде решен единствено чрез призиви към семействата на пациентите.
МЗ посочва още, че административно указание само по себе си няма да увеличи запасите от кръв в кръвните центрове.
Затова Министерството ще покани на работна среща представители на болничните асоциации, Националния център по трансфузионна хематология, регионалните центрове по трансфузионна хематология, експертния съвет по трансфузионна хематология, Научното дружество по трансфузионна хематология и Българския Червен кръст.
На срещата трябва да бъде обсъдена обща стратегия и конкретен механизъм за действие при недостиг на кръв.
Преди нея МЗ ще събере актуални данни за наличните количества кръв и кръвни съставки, потреблението и заявените нужди на лечебните заведения, както и за възможностите за преразпределение между отделните региони.
Ще бъде анализирано и при кои кръвни групи и в кои периоди недостигът е най-сериозен. Предвижда се да бъдат обсъдени и възможностите за организиране на мобилни и извънредни кампании за кръводаряване.
На основата на тези данни трябва да бъдат определени правила за действие при недостиг – за осигуряване на кръв за спешната и плановата дейност и за координация между болниците и структурите по трансфузионна хематология.
От МЗ посочват, че не е достатъчно проблемът да бъде решаван с административни мерки, но и че лечебните заведения не трябва да бъдат оставяни сами да търсят кръводарители.
Според Министерството доброволното кръводаряване трябва да бъде насърчавано, но достъпът на пациента до медицинска помощ не трябва да зависи от това дали неговото семейство може да намери дарители.
