Скандалът край Варна не е просто незаконно строителство, а симптом на системен институционален провал. Какво чака купувачите и кой ще понесе отговорност?
Скандалът с незаконното строителство в местността „Баба Алино“ край Варна извади на повърхността не просто поредно нарушение, а модел на дългогодишно институционално бездействие. Над 100 сгради, изградени в горски фонд без необходимите разрешения, поставят под въпрос не само контрола на държавата, но и съдбата на десетки граждани, инвестирали средства в имоти с неясен правен статут.
Как се стига до подобен мащаб? Кой носи отговорност? И какви са реалните рискове за купувачите? По тези въпроси разговаряме с адвокат Мартин Костов, който определя случая като „рентгенова снимка на държавата“.
Нарекохте казуса „Баба Алино“ „рентгенова снимка на държавата“. Какво всъщност виждате на тази снимка?
Виждаме не единично нарушение, а цял механизъм. Това не е история за един инвеститор или една администрация. Това е процес, при който беззаконието първо се допуска, после се разраства, след това се продава на граждани и накрая всички се питат „как стана така“. Когато имате 104 сгради върху 100 декара, това вече не е пропуск – това е система.
Как е възможно подобен мащаб да остане „невидим“ за институциите?
Една незаконна постройка може да бъде пропусната. Две – също. Но 104 означава нещо друго – „синхронизирано недовиждане“. Това включва документи с невярно съдържание, липса на реални проверки или проверки, направени така, че да не открият проблем. Незаконното строителство не започва с багера, а с първия компромис в документацията.
Много хора вярват, че нотариалният акт ги защитава. Така ли е?
Това е най-голямата заблуда. Кадастърът не узаконява строеж. Нотариалният акт не узаконява строеж. Данъчната регистрация също не. Човек може да притежава имот на хартия и въпреки това сградата да е незаконна. В такива случаи купувачът често не придобива „дом“, а юридически проблем с покрив.
Какъв е рискът за хората, които вече са инвестирали в такива имоти?
Рискът е реален и тежък – включително възможност за спиране на ползването и дори премахване на строежа. При незаконно строителство административната мярка следва самия обект, а не човека. Тоест, дори да сте добросъвестен купувач, това не прави строежа законен.
Международният опит дава ли отговор как се решават подобни казуси?
Да, и той е доста показателен. В Испания например хиляди имоти остават с неясен статут десетилетия. В Гърция незаконното строителство дори допринася за трагедии с жертви. В Италия съдът ясно казва, че събарянето не е наказание, а възстановяване на законността. Това е ключово: държавата не „отмъщава“, а поправя нарушение.
Възможно ли е всичко да бъде „узаконено“ с политическо решение?
Това е най-опасната илюзия. Масовата амнистия изглежда хуманна, но често създава още по-големи рискове – конструктивни, противопожарни, екологични. ПУП (подробен устройствен план, бел. ред.) също не може да „изпере“ минало незаконно строителство. Законността не може да бъде заменена със задна дата.
Какъв е реалистичният изход от казуса „Баба Алино“?
Няма лесен. Има три основни посоки:Първо – премахване на незаконните строежи там, където не могат да бъдат узаконени.Второ – индивидуална проверка за възможност за привеждане в съответствие със закона.Трето – търсене на отговорност от всички участници във веригата – строители, посредници, длъжностни лица.
Най-важното е, че незаконното строителство не трябва да се награждава, но добросъвестните купувачи не трябва да бъдат изоставяни.
Какво трябва да направят институциите сега?
Да стигнат до края. Не само да издадат заповеди, а да проследят цялата схема – кой е строил, кой е продавал, кой е подписвал, кой е „не видял“. Ако това не се случи, „Баба Алино“ няма да е последният случай. Следващият вече се строи някъде.
